Скоро отмина „първият учебен ден“ и няколко дни се говори за проблемите в образованието. За да надвикаме тълпата ще кажем кратко и ясно: Ние, хората в България, нямаме „проблеми в образованието“. Проблемът е „образованието“! В рамките на тази система то не може да бъде подобрено, може само да бъде унищожено.
-

Нищетата на българското образование

-
Учениците
-

„Не успяха по никакъв начин да ме заинтригуват.“

-
Повечето ученици не искат да ходят на училище. „Защото ни дават домашни, има голямо напрежение покрай изпити, тестове.“ „Защото когато си на училище трябва да учиш – по-рядко започваш да намираш време за когото и да е“. „Не искам да ходя заради някои хора. Също така някои от нещата, които ни учат не мисля, че ще ни потрябват в живота.“ „Не успяха по никакъв начин да ме заинтригуват.“ „Защото се налага да изкарвам хубави оценки, което означава, че трябва да се занимавам с глупостите, които се преподават. Това върви ръка за ръка със стресиране, контролни, изпити и домашни.“ „От една страна, ученето е зубрене без резултат. От друга страна – всички сме поставени под общ знаменател.“
-

Има и такива, които нямат търпение да се върнат в клас…. „Омръзна ми да стоя по цял ден вкъщи.“ „Искам да се видя с останалите.“ „Все си представям как нещата ще бъдат по-забавни и приятни. А учим и яки неща.“
-

В едно елитно училище, сред най-добрите ученици в града, почти никой не отива на училище, за да научи нещата, които му преподават.
-
Учителите
-

Учителите също не хранят илюзии за ролята си. „Какво друго да работя?“ „И на малко да ги науча, пак е по-добре от нищо.“ „Обичам сценичните изкуства и хората, затова съм учител.“ „Не им преподавам, за да идват при мен на частни уроци.“ „Мисля, че истинските учители помагат на децата да пораснат, не само да учат, но и ги оформят като личности.“ „Мисля, че е лесно и, ако работиш долу-горе, ще имаш осигурена добра заплата без много труд, а с нагаждане и подмазване на директора“.
-

За разлика от децата, които не познават други отношения в училище, те често са ужасени от учебния процес. „Веднъж да се пенсионирам, да се махна от тези диваци!“ „Страх ме е да се върна в училище, аз с малките не мога да се справя, а тези ще ме изядат!“ „Повече никъде не отивам с тях!“ „Поне не съм при циганите.“
-

Според тях хората в министерството „затрупват децата с материал“, „събират всичко в една година“, „вдигат непрекъснато изискванията“, но в същото време „подготвяме децата само за матурата, за да си вземат изпита, останалото не го научават“, „оценките определят бъдещето им, как да ги изпитваме истински“.
-

„Държавната образователна система е смазваща в личностен и професионален план. Не смятам че бидейки емоционално интелектуално и всячески осакатявана всеки ден мога да съм полезна и пълноценна като педагог“. Хората, които живеят в голям град като София и искат да научат децата на нещо, напускат системата на държавното образование и отиват да участват в един по-пълноценен образователен процес в частните училища за децата на богатите родители. „В ролята на амбулантен търговец… но пък откакто „парите следват детето“ и в държавното образование е така.“
-
Министерството
-

Несменяемата боркиня за учителски права Янка Такева: „Ние имаме един прекрасен министър, както аз обичам да казвам – уцелихме десетката с министър“. Синът на Такева отдавна е в чужбина, вероятно това е бъдещето и пред дъщерята на Вълчев.

-
Тази година на училище тръгнаха около 60 000 деца – един от най-малобройните випуски в историята на българското образование. Но според министъра „Истинският демографски проблем на България не е намаляването на броя на населението, а увеличението на дела на нискообразованите хора. През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа, образованите ще искат да избягат от необразованите“. Сякаш според него в предишните години необразованите са бягали от образованите… „Образованието е най-важната инвестиция за развитието на обществото ни, то ни обединява. Именно затова разговорът за образованието е разговор за бъдещето“.
-

Министърът изглежда говори за нашето бъдеще, а не за своето. Защото и в тазгодишния бюджет, „най-важната инвестиция“ е по-ниска от разходите за „отбрана и сигурност“ на нашите и чужди управници и далеч по-ниска от даренията за олигарси и държавни служители, описани като „икономически дейности и услуги“. Видно е, че министрите се грижат не за нашето бъдеще, а за своето настояще. За бъдещето им се грижат в скъпите колежи на Запад, където пращат децата си с парите, ограбени от тук.
-
Резултатът
-

Тенденцията сред учениците е на 100 деца може би 3-4 да се принасят в жертва на образователната система, да посещават младостта си на подготовка за бъдеще, в което да се превърнат във високоплатени специалисти. Останалите се надяват да се оправят между другото, с връзки, далавери и много труд. Но никой от тях не планира да живее в България, въпреки че 85%, в края на краищата, остават тук.

Няма конспирация, има интереси

„Не харесвам теории за конспирации, но наистина нямам друго обяснение за случващото се“, заяви дългогодишна учителка, влюбена в професията си. Сякаш наистина има таен заговор – уж всички имат добри намерения, а заедно с невежеството расте и мъката в образователната система. При това не само в тази система и не само в нашата страна.
-

Можем да обвиним илюминатите, рептилите, евреите, шейтана или подредбата на планетите. Пък после, като истински патриоти, да легнем и сънуваме, че сме предводители на гъските, царе на кокошките и защитници на българския народ. А можем, след като си говорим за образование, да подходим научно и да потърсим причините във фактите.
-
По света
-

Наполеон командва бой със снежни топки

-
Още Платон е бил убеден, че образованието и възпитанието в правилните закони са „единственото важно“ за утвърждаването на една държава. Според него, щом веднъж хората бъдат възпитани по подходящ начин, това ще гарантира стабилността в държавата и възпитанието на новите поколения. Затова Държавата трябва да обучава всички граждани. Този подход в различна степен е прилаган в Римската империя и други антични държави.
-

По време на Средновековието отговорността за възпитанието на поданиците минава в ръцете на Църквата, която успешно монополира достъпа до информация и го използва да поддържа съществуващия ред. Но с настъпването на Ренесанса нещата се променят – знанието става масово достъпно, а авторитетът на Църквата рязко спада. Появява се нужда от нова организация за възпитаване на поданиците. Наполеон Бонапарт е първият, който прави образованието задължително и държавно. Следващата е победената от него Прусия. До края на 19 век този модел е наложен в почти всички Западни страни.
-
И у нас

-
По време на българското Възраждане образованието е максимално децентрализирано и демократично – всяка община образова децата си както намери за добре. Но веднага след Освобождението образованието е одържавено. Както и другаде, това изглежда тясно свързано с налагането на национална държава. Всъщност първият опит за одържавяване е на османския държавник Мидхат Паша, още преди Освобождението – „като част от проекта му за създаване на „единна османска нация““.

-
Младата българска държава национализира общинското образование по руски модел, но стига ощепо-далеч. Чл. 78 на Търновската конституция го прави не просто безплатно, а и „задължително за всите поданици“. Финансирането става със специален данък, въведен малко по-късно. Новата държава има нужда от специалисти за все по-механизиращото се стопанство, от чиновници за все по-растящата администрация, от поданици, възпитани в послушание и патриотизъм.
-

Оръжието на Сталин все още прищраква

-
Повече от столетие тези нужди се запазват. Системата търпи промени – предмети като „Вероучение“ биват заменени от „Научен комунизъм“, „даскалите“ стават „учители“. Но държавата се грижи образователната система да функционира, т.е. да моделира поданиците по най-подходящия начин. Тя приучава на послушание към всякакви видове власт. Подготвя учениците за разделение на труда чрез оценките на способностите им. Приучва ги на поносимост към неравенството. Социализира ги в едно общество, в което повечето от тях ще бъдат тор за избрания елит. „Народната“ власт след 1945 г. е брутално откровена за ролята на образованието – според Сталин то е „оръжие, ефектът от което зависи от това кой го държи и кого иска да удари“.

-
Днес българската държава е регионално управление на една от най-западналите провинции в ЕС. Управниците ѝ изпълняват представителни функции. Могат да бъдат сменени всеки момент. Нямат причина да инвестират в образование, което ще даде плодове след десетки години. Българската образователна система се развива според нарежданията на Европейската комисия, а тя реализира стратегията на европейския елит.

-
Стратегическите документи на ЕС не носят повече информация, отколкото речите на политиците. Но за истинските нужди на елита можем да съдим по делата на чиновниците, които тълкуват документите и налагат същинските политики. Те постигат две цели. Поддържане на високотехнологичен сектор, който да конкурира китайския и американския. И развиване на армия бюрократи, която да контролира подопечното население.
-

Първата цел се реализира в метрополиите – нашата страна е само периферен донор на подходящ генетичен материал. От ЕС няма натиск за развитие дори на информационните технологии, които уж носели сериозни инвестиции в България. Просто защото тук работят занаятчии с технологии, които се разработени другаде. За сметка на това продължава „образоването“ на хора в различни бюрократични дисциплини като право, международно отношения, мениджмънт от всякакъв вид, маркетинг, връзки с обществеността, човешки ресурси и т.н. и т.н. Явно политиката на ЕС е хората, населяващи периферията, да бъдат превърнати биологичен интерфейс към модерните машини и управлявани максимално ефективно, т.е. максимално евтино. Няма нужда да бъдат образовани, още по-малко пък – възпитавани да бъдат свободни.

Новото образование

Не е задължително децата да се образоват в училища. По-полезни знания се придобиват в общуване с приятели, връстници, по-опитни и, понякога, дори по-неопитни хора. Още по-полезни са придобитите от личен опит. Много хора около нас организират домашно самообразование, групи за самообучение, дискусионни форуми и други начинания за развиване и споделяне на знания.

Но те не могат да заместят напълно училището. Вероятно още дълго време ще има нужда от специализирани заведения и преподаватели. Ако искаме те наистина да образоват децата, не бива да продължаваме с грешките в системата.
-
Какво не работи
-

Един честен изпит

-
Вредно е принуждаването на децата да учат неща, които не ги вълнуват. Ученето без желание води до зазубряне, а зазубрянето – до затъпяване. Но властта учи всички на онова, което е намерила за нужно. По-удобни са хората, направени по калъп. Непредвидимостта на поданиците ѝ пречи повече от затъпяването.

-
Вредно е централизирането на образователната система, спускането на обща програма за всички ученици във всички училища по цялата страна. Министерството не може без училищата, но училищата са съществували преди министерството и ще съществуват дълго след като министерствата изчезнат. Няма нужда някой в столицата да определя какво да се случва с децата в провинцията.

Вредно е, че участниците в образователния процес нямат никакъв контрол върху него. Родителите предоставят децата си на учителите, които посвещават живота си „да ги направят хора“. Но как да стане това решава министърът на образованието – родителите, учителите и децата са просто изпълнителни на държавната образователна програма. Учудващо е, че у тях все още се намира някакво желание да я изпълняват.
-

Вредно е финансирането да става централизирано, без оглед на нуждите на отделните региони, училища и дори ученици. Щом учениците няма да бъдат обучавани еднакво, няма нужда необходимите ресурси да бъдат събирани, разпределяни (и крадени) на едно място – може отделните региони или образователни общности да заделят необходимия според самите тях ресурс за образование, според нуждите и възможностите си.
-
Какво вече работи
-

Създавани са много работещи алтернативи на държавното образование. През 1901 в Барселона анархистът Франсиско Ферер открива „Модерно училище“, което се отличава за времето си със смесените класове от момчета и момичета, смесеният социален произход на децата и личната хигиена на учениците. Обучението е строго рационално, преподават се само научни теории и никаква форма на религия. Учителите са поощрявани да демонстрират на децата всичко, което им преподават – чрез природата, учебни пособия и др. Днес тези неща, поне формално, са възприети в повечето държавни училища.

-
Но не е възприета липсата на поощрения и наказания. Както липсата на оценки и изпити, връчване на награди, дипломи, грамоти и тн., така и липсата на физически и вербални наказания. При липсата на наказания учителите нямат власт над учениците и трябва да преподават чрез убеждаване и авторитет – нещо, което съвсем не се удава на всеки, назначен от властта за ментор на децата.
-

Училището в Самърхил повече от век практикува демократично образование

-
Ферер е разстрелян през 1909-та, но анархистите не престават да създават свободни училища – заслужава да споменем „Кошерът“ на Себастиан Фор и училището в Ясна Поляна на Лев Толстой. Опитите за освобождаване на образованието от контрола на държавата продължават и до днес, повечето организатори дори не ги свързват с анархизма. За съжаление в България те са достъпни само за малцината заможни хора.
-

Популярен метод е валдорфската педагогика, наследник на „духовната наука“ от „новата епоха“ на Рудолф Щайнер. Без да изхожда от критиката към властта, поради ориентацията си към развитието на личността на детето, а не към създаването на универсални поданици, тя стига до същите методи, които предлагат анархистите – не се пишат оценки, преподаването се основава на примери и др. Но годишното обучение в Частно средно училище „Николай Райнов“ струва почти 7000 лева. За сравнение: държавата отделя за едно дете в своите училища около 1000 лв.

-
„Научната педагогика“ на Мария Монтесори също е популярна в България, не на последно място заради усилията на хората, които я продават. За разлика от Щайнер, Монтесори успява да флиртува с различни правителства. Методът ѝ е разработен за прилагане в държавните училища. Но нейната работа се оказва неудобна по същите причини – ориентирана е към индивидуалността на детето, води до твърде неконтролируеми резултати и самостоятелни ученици. Годишната такса в „Монтесори“ училищата в България започва от 4400 евро.

-
В България има „Общност за демократично образование“, според която в демократичните училища завършват щастливи и познаващи себе си и света хора, които не са престанали да обичат да учат и продължават да го правят през целия си живот. Едно училище е „демократично“, ако учениците избират какво да учат и процесът се управлява от общи събрания на цялата общност – родители, учители и ученици. Според Общността подобни училища има в цяла Европа, макар да е очевидно, че те трудно биха функционирали в общество с високо неравенство. Може би затова, въпреки че темата е много популярна сред българските родители, търсещи по-добро образование за детето си, не успяхме да открием нито едно наистина демократично училище в България.

-
Изглежда все повече родители осъзнават нуждата от ново обучение – рационално образование и свободно възпитание на децата. Но опитите да го реализират не намират подкрепа от властта. Напротив – тя им поставя всякакви пречки от бюрократичен и финансов характер. Причината е, че свободното обучение не оставя място за контрол върху хората – тази причина няма да изчезне, докато не изчезне самата власт. Въпросът не е дали да направим държавното образование свободно, въпросът е дали да освободим образованието от държавата.

Автор:
Буревестник

Източник:
http://bezlogo.com/2018/09/...