‘ Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми’ Марк Твен

Гимназист : "Английската гимназия – инкубатор на страх и роболепие"
( бел.ред.: ...?)

Престъпвайки в ‘най-елитната Пловдивска гимназия’ е трудно за 8-класника да си представи какво го очаква. Но скоро след първата си година той вече или се е видоизменил в послушна ‘кравичка’ или е бил отхвърлен и заклеймен като социопат.  Наистина тази институция държи на принципите на видоизменянето на човешкото мнение и витална сила и насочването на силите на младия човек във всички най-полезни сфери на обществения живот като ‘послушание и роболепие’

Мъдрият читател ще се запита какво ме кара да прокламирам това мнение. Отговорът ми е много прост, аз самият съм ‘ученик’ вече четвърта година в този ‘храм на знанието’. Има много неща, които мога да споделя за 4-те години трупане на знания и ‘социален опит’, но ще се концентрирам върху основните неща, които са оставили отпечатък върху съзнанието ми. Първото нещо което искам да споделя е, че в това елитно учебно заведение върлува агресия, хомофобия и нетърпимост. Още си спомням как в началните класове станах свидетел на побой над едно момче в съблекалнята; е на това не стана свидетел никой освен аз, познавах горе долу класа, които извършваха побоя - е повечето от тях бяха деца на господа със солидни финансови възможности, а потърпевшият беше един ‘хубавец’, дрехите му не бяха от най-скъпите, а обувките му бяха на няколко години; явно, че беше разгневил местния авторитет и сега те го ‘връщаха на мястото му’. Явно, че го считаха за правилно и напълно морално, все пак всекидневно бяха интелектуално обливани с Нитцше, и се бяха заели в превръщането си в свръх-човеци.  Е то да беше само този шизофреник Нитцше, с който се стараеха да ни отнемат правото на човечност и достойнство. Та то в този наш  ‘храм на знанието’ имаше забележително добре конструирана йерархия. Тъй си беше, а напоследък нещо първосвещеникът беше забелязал, че боговете на знанието недоволстваха, затова прецени, че беше нужно да принесе някои невинни овци пред олтара на това божество. Защото само жертвата на невинните е истински достойна. Искам да изтъкна на моя читател да не си създава илюзии - жертва не ставаха подтистниците и своеобразните ‘булита’, които се намираха във всеки клас, които наказваха психически и физически  тези, които се  стремяха да се диференцират от поставените норми на добродетелта за ученика. О, не те бяха твърде  ценни пазители на  реда за да станат жертви.

Не след дълго се подхванаха дълги религиозни церемонни, на които един след друг училището напускаха, хора които си бяха позволили да се отдадат на някои крайно вредни и неморални удоволствия, като тютюнопушенето. Но не си мислите, че само тези съгрешили с този див езически обичай на пушенето на разни диви билки ставаха жертва на системата. Вече изморените интелектуални поклонници-‘бенифиценти’, бяха  следени от всевиждащото око, което проверяваше  всяка тяхна стъпка и всяка бележка, донесена от личния лекар. Каузата беше твърде висша, за да може първосвещениците да си позволят такова шикалкавене. И ето, че отново паднаха под ножа на властта няколко ‘агнеца’.

Но ето и, че сред това стадо започна да настъпва някаква качестена промяна, все повече биологични единици бяха прескочели с няколко еволюционни нива своите съсданици и така сред  ‘снежно белите овци’, се пръкнаха един значителен брой ‘черни’. В един горещ летен ден, стопанинът на стадото реши да заключи своите овци в горещия обор и сложи верните си слуги да пазят стадото. ‘Черните’ овци обаче не харесаха решението на своя господар, те заедно задумкаха по вратата заблеяха с все глас, ето че вратата на обора скоро падна пазачите се разбягаха, а цяло село се събра пред обора, че да види каква е тая дъндания. През, туй време обаче пристигна ‘пастирът’ на стадото, след като видя недоволстващите овци, той не знаеше къде да се скрие. Селото поогледа овците и си тръгна, а ‘черните’ овци, които все пак решаваха да влезнат в обора и да призоват своите ‘бели’ събратя да им асистират бяха жестоко нападани, явно ‘белите’ овци харесваха решенията на своя господар.

‘ Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми’  Марк Твен