Невидимите увреждания или специфични нарушения на способността за учене

“Най-големият проблем с дислексичните деца не е начинът, по който те възприемат света, а е начинът, по който те възприемат себе си. Това беше моят най-голям проблем”.

Брус Дженър

Специфични нарушения на способността за учене (или СНСУ) е възприетият в България термин, с който се описват затрудненията на децата да овладеят грамотността (четене, писане, смятане). В Обединеното кралство най-често се използва думата „дислексия“. Употребява се също и определението „специфични обучителни различия“, което обединява децата и възрастните с дислексия, диспраксия, дискалкулия и хиперактивност и/или дефицит на вниманието (ХАДВ).

Някои школи описват дисграфията като отделно състояние и добавят в тази група още синдрома на Аспергер и аутизма. Често всички тези състояния се бъркат едно с друго, а е и много трудно да се повиши информираността на обществото за тези проблеми, понеже децата не изглеждат различно. Тези нарушения и увреждания са невидими и затова трудно се възприемат и приемат от другите. Родителите често споделят, че хората мислят децата им за разглезени и палави, мързеливи и лоши, а възрастните с такива проблеми най-често се чувстват неразбрани. Повече от двайсет години след прехода, в България вече сме по-склонни да приемаме деца с физически и двигателни увреждания, докато тези с невидими увреждания са една голяма група, която остава неразпозната и поради това неприета и неподкрепена.

Защо казвам, че е голяма? Повечето проучвания сочат, че между 10 и 17% от всички деца в начален етап на обучение имат някаква форма на обучителни трудности. Пилотните изследвания в България не показват по-различни цифри. Казано с други думи, трудно ще се намери клас, в който някое от децата да не се нуждае от специална подкрепа, за да се научи да чете, пише и смята. В същото време работата ми ме среща често с учители, които твърдят, че в техния клас/тяхното училище или още по-лошо – в тяхната кариера, не са срещали деца с дислексия. В Обединеното кралство пътят на информиране на обществото, родителите и учителите, както и разработването на програми и методи на преподаване, в голямата си част е извървян, макар че, както и самото приобщаване, това да е непрекъснат процес.

Преди да започнем с определенията, искам да подчертая, че няма две еднакви деца дори при съвършено идентични диагнози или комбинации от специфични нарушения. Това, че даден подход помага на едното, не означава, че той автоматично би проработил и при другото. Най-общо казано, децата със СНСУ изпитват затруднения с моторните си умения, обработката на информация и паметта. По думите на Брус Дженър, бивш американски атлет и олимпийски шампион по декатлон от 1976 г., който описва своето детство с дислексия: „ако си дислексик, очите ти работят добре, мозъкът ти работи добре, но има някакво малко късо съединение в жицата, която свързва мозъка и очите ти“.

Много от хората със СНСУ споделят, че затрудненията, усложненията и трудностите, които възникват по време на учене, не могат да бъдат описани или обяснени на хора, които ги нямат. Това, което ние можем да изпитаме, и което аз съм преживяла от опита си, е как много от децата не могат да скрият възторга и радостта си, когато някой им предложи информация в достъпен за тях вид и поднесена по достъпен за тях начин.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Дислексия

Дислексията е с неврологичен произход и е комбинация от затруднения и способности. Затрудненията често са свързани с четене, писане и смятане, със слабости в краткосрочната и работната памет, умението за ред, скоростта на обработка на информацията, визуалната и слуховата перцепция, моторните движения и говоримия език. Способностите често са свързани с творческо мислене, интуиция, много добри пространствени възприятия, умения за рисуване или артистични заложби.

Диспраксия

Диспраксията е нарушена способност за концептуализиране, организиране и насочване на съзнателно движение. Често децата с диспраксия изглеждат тромави и непохватни, трудно усвояват грубите моторни движения, свързани с баланс и координация, както и фините, свързани с работа с предмети. Писането за тях е трудно, както и усвояването на клавиатурата. Много деца с диспраксия имат нисък мускулен тонус или хипотония, но е важно да се отбележи, че не е задължително моторните умения да са тези, които затрудняват детето (както е например при церебралната парализа или мускулната дистрофия), а е по-скоро неспособността да се възприеме и разбере, планира и/или изпълни движението.

Вербалната диспраксия е затруднено произнасяне на звуците, сричките и думите. То се дължи на слабата координация между устните, езика и челюстта, породена от трудността в съзнателната организация на тези мускули, а не, например, от мускулно разстройство. Понякога хората с диспраксия могат да бъдат твърде чувствителни или нечувствителни към шум, светлина или допир. Могат и да не разчитат правилно общоприетите знаци или да не чувстват добре позицията на собственото си тяло.

Дискалкулия

Дискалкулията е свързана с основните аритметични способности, като трудностите са при възприемането, разбирането или възпроизвеждането на количествена или пространствена информация. Често учениците с дискалкулия помнят трудно факти, дати, цифри и процедури, не разбират простите концепции за числата и смятането, както и понякога бъркат цифри и букви. Дискалкулията се отразява и на способността на децата да запомнят и разпознават часа (особено на аналогови часовници), да смятат цени и да измерват скорост или температура.

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Дефицитът на вниманието може да бъде както с, така и без хиперактивност. Понякога се използва терминът „хиперкинетично разстройство“. Това състояние се свързва с импулсивност, хиперактивност и невнимателност и често пречи на децата да учат и да се социализират добре. Казват, че децата с хиперактивност и/или дефицит на вниманието често се държат не според възрастта си и е трудно да се предвиди поведението им. За тях е трудно да завършват започнатите задачи (особено когато им е скучно!), да превключват на нови, да задържат вниманието си дълго на едно място и много лесно се отвличат и разсейват. Децата могат да бъдат и хиперактивни, импулсивни, да имат постоянно менящи се настроения и да страдат от „социална тромавост“. Много английски автори твърдят, че между 3 и 7% от децата в предучилищна възраст са засегнати от някаква форма в хиперактивния спектър.

Най-често ХАДВ се забелязва на петгодишна възраст, когато поведението на детето е по-екстремно от обикновеното „непослушание“. Проучвания на Грийн и Чи показват, че около 80% от децата продължават да имат същите симптоми и по време на пубертета, а 67% продължават да изживяват симптомите и като възрастни.

Важно е да отбележим, че ХАДВ не се дължи на лошо възпитание, а е резултат от комбинация от фактори. Те включват промени в тези части на мозъка, които контролират импулсите и концентрацията (невробиологични фактори), както и генетични, наследствени и фактори от средата. Много известни спортисти, писатели и музиканти споделят, че дължат успехите си на своята неизчерпаема енергия, креативност и различен поглед, който ХАДВ им е дал. Спомнете си само Майкъл Фелпс.

Синдром на Аспергер

Синдромът на Аспергер (АС) – понякога наричан високофункционален аутизъм – има неврологичен произход и не се свързва непременно с влияние върху интелекта. Синдромът има различни характеристики и степени. Те могат да включват неочаквани отговори при промяна на поведението, трудности при разчитането на невербални знаци (езика на тялото) и при определяне на личното пространство, което води до затруднено общуване. Децата могат да се фокусират и фиксират твърде много върху някаква специфична тема и дори да развият обсесивни ритуали. Понякога са свръхчувствителни към звуци, вкусове, миризми или светлина. Учениците с АС могат да бъдат много ценни в клас, когато някой от предметите е в сферата на техните обсесивни интереси. Те са много внимателни към детайлите, и могат да бъдат много стриктни, точни, надеждни и отдадени на каузата. Има много филми и книги за гениални математици със синдрома на Аспергер.

Аутизъм

Аутизмът (или аутистичният спектър) е с неврологичен произход и се характеризира с нарушения в социалните умения, езика и поведението. Думата спектър се използва, понеже трудностите се проявяват в различна степен при различните деца и докато при някои може да липсва вербална комуникация и очен контакт с останалите, при други може да има реч и те да се справят в социална ситуация. Някои хора имат „нормално“, обикновено ежедневие, други се нуждаят от подкрепа през целия си живот. Аутизмът не се „израства“ – детето с аутизъм става възрастен с аутизъм. Повечето учени смятат, че той е генетично определен в по-голямата си част. Според данни на Националното аутистично дружество повече от 500 000 семейства във Великобритания имат досег с аутизма, което прави 1 на всеки 100 души.

Има три сфери, в които всички хора с аутизъм изпитват трудности – социалната комуникация, интеракция и въображение, като по-долу накратко са описани и трите. Всъщност за повечето хора с аутизъм езикът на тялото е толкова чужд, колкото е например клинописът. Но те срещат трудности и при разбирането на вербалния език, особено на шеги, жаргонни фрази, поговорки, метафори и пословици, както и на интонацията и изражението на лицето. По думите на един мой колега с аутизъм: „не става просто да си общувам, трябва да науча как става това; как да кажа на някой да ми е приятел“. Хората с аутизъм често трудно разпознават и разбират чувствата и емоциите на другите хора, трудно изразяват своите, което прави трудно тяхното социално „напасване.“

Социалното въображение ни помага да разберем и предусетим поведението на другите, да осмислим абстрактни идеи и да си представяме ситуации отвъд ежедневните ни дейности. Трудностите със социалното въображение затрудняват подготовката за промяна и планирането на бъдещето, справянето в непознати ситуации, прогнозирането на това какво следва или какво би могло да последва, разбирането на реакциите на хората. Тези трудности не бива да се бъркат с липсата на въображение – много хора с аутизъм са много креативни и могат да бъдат художници, музиканти или писатели.

Важно е да запомним, че всички деца с аутизъм могат (във Великобритания и успяват) да учат и да се развиват с подходяща подкрепа. Навременната диагноза и достъпът до подходящи услуги и подкрепа са много важни.

ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

По-долу са изредени някои характерни признаци при децата със СНСУ, които учителите и родителите могат лесно да разпознаят и които оказват влияние върху тяхното учене. Някои от тези черти са типични за децата с дислексия, но повечето се срещат при всички. Най-долу има споменати няколко, които са характерни за аутистичния спектър.

• Липса на увереност;

• Необходимо е повече време, за да се приключи със задачата;

• Трудности при организацията на ученето и други аспекти от живота;

• Трудности при усвояването на ново умение до степен на автоматизация, например четене, писане, шофиране;

• Слабо усещане за време, объркване на дати, часове и ангажименти;

• Недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката и пише с грозен почерк и много задрасквания;

• Слаба краткосрочна памет – трудно запомня инструкции, трудно преписва от дъската и запомня какво е било казано/прочетено току-що;

• Трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи, предизвикано от трудности при различаването на звуци или от моторни проблеми;

• Проблеми с ориентацията, лесно се губи и среща проблеми при използването на карти и ориентирането на ново място;

• Грешки при четенето и писането като пропускане или объркване на звуци и/или “замотаване“ на думите;

• Трудности при визуалното запаметяване на думи, знаци, символи и формули;

• Трудности при четенето на текст, предизвикани от визуални смущения като например размити или мърдащи букви;

• Трудности при разбирането, макар че четенето може да е гладко;

• Трудности да се подредят правилно буквите в думата при спелуване, както и цифрите и знаците в математиката, при запомнянето на съобщения, телефонни номера и тяхното набиране;

• Проблеми с поредността при инструкции или математически задачи, трудности при ползването на речници, енциклопедии и папки;

• Кратко задържане на вниманието и слаба концентрация;

• Особено силна податливост към стрес, която може да е свързана с крайни срокове и изпити;

• Забележима разлика между това, което детето може да постигне в „добър“ и „лош“ ден.

 

Често децата с аутизъм:

• Не разбират неписаните социални правила, които за нас се подразбират: могат да започнат разговор на неподходяща тема или да стоят твърде близо или твърде далеч;

• Изглеждат безчувствени, понеже не са разпознали как се чувстват другите;

• Предпочитат да са сами, вместо в компанията на други хора;

• Изглеждат странни и неподходящо, понеже за тях е трудно да изразяват чувства, емоции и нужди;

• Не разбират мислите, чувствата и действията на другите хора;

• Не разбират концепцията за опасност, например това, че изтичването на оживена улица може да бъде опасно;

• Не се включват във въображаеми игри и дейности – децата с аутизъм могат да харесват някои творчески игри, но предпочитат да играят едни и същи сцени всеки път.

 

ПЪРВОНАЧАЛНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ (С ФОКУС ВЪРХУ СНСУ)

Ключов е моментът, когато за пръв път се определят нуждите на детето. Ако се подходи набързо или небрежно, той може да бъде и много травмиращ за детето и родителите му. Затова по-надолу съм се спряла на начина, по който това става във Великобритания. Първоначалното определяне на специалните нужди на детето от подкрепа може да се е случило преди детето да тръгне на училище и становището да е направено.

В този случай британското училище е длъжно да се подготви за пристигането на детето, като набави цялото необходимо оборудване и ресурси и предварително осъществи връзка със съответния специалист. Училището трябва да е наело и помощник учител, който да работи с детето. Често помощник учителят се среща с ученика преди започване на училище.

Обикновено специалните потребности на повечето ученици се установяват след постъпването на децата в детска градина или училище и може да мине известно време преди да се открие дадено затруднение. Учителите от всички образователни нива са предупредени да бъдат много внимателни в наблюдението на учениците, които към конкретния момент изпитват затруднения в ученето, а не са идентифицирани като ученици със специални потребности.

Обезпокоителен е фактът, че при нас все още често се откриват ученици, които са започнали средното си образование със СНСУ, което не е било открито навреме и което е допринесло за най-различни трудности в училище – в това число образователни, социални и емоционални проблеми. Ако на детето е била предоставена адекватна помощ, на някои от тези проблеми е можело да бъде повлияно и те да се разрешат.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Да си представим четири момчета отпреди четирийсетина години, без никакво бъдеще и шансове. Единият е бил постоянно наказван и удрян от учителите си заради слаби оценки и лошо отношение към училище, изпада оттам на 16 години. Другият се провалил дори на поправителния по английски и бил на косъм от изключване от гимназията. Третият се страхувал, че никога няма да завърши училище – и сигурно не би могъл без частен учител. Последното момче се научило да чете чак в трети клас и то с помощта на комикси, които му подсказвали значението на думите.

Тези четирима загубеняци са, съответно, Ричард Брансън, Чарлз Шваб, Джон Чеймбърс и Дейвид Бойс.

Ричард Брансън е британски бизнесмен и филантроп, известен най-вече като собственик на конгломерата от компании „Върджин Груп“, наброяващ над 360 компании. Чарлз Шваб е американски индустриалец, милиардер, един от пионерите на финансовото посредничество с отстъпка. Неговата компания намалява своите комисиони и дава повече власт на клиентите си. Шваб въвежда и електронното инвестиране. Джон Чеймбърс е президент и главен изпълнителен директор на „Сиско Системс”, а Дейвид Бойс е един от най-известните и успешни адвокати в Америка.

Можем да продължим списъка безкрайно, включвайки и Уилям Хюлет, който основава заедно с неговия партньор Дейвид Пакард известната фирма, артисти като Орландо Блум, Том Круз, Упи Голдбърг, Шер, музиканти като Ози Озбърн. Тук трудно можем да включим български имена на успели хора не защото ги няма, а защото ние все още не знаем кои са те, а вероятно самите те не го осъзнават. Когато и при нас за тези проблеми се заговори повече без срам и притеснение, сигурна съм, ще се появят и много успешни български примери.

Бъдещи велики българи или не, децата за които става дума в тази статия, са сред нас: някои отчаяно чакат някой да ги разбере и да им протегне ръка, други се борят всеки ден, без да разбират с какво и защо са различни. Но всички те искат да бъдат приети и ценени от нас и от своите връстници. Искат просто да пораснат сред приятели и да бъдат щастливи. Ние – родители, близки или учители – можем да помогнем.

По думите на Чарлз Шваб: Човек може да успее във всичко, за което изпитва неограничен ентусиазъм.

Ива Бонева е изпълнителен директор на Центъра за приобщаващо образование. Работи в сферата на социалното развитие, основно в областта на приобщаващото образование и детските права.