Скоро
отмина „първият учебен ден“ и няколко дни се говори за проблемите в
образованието. За да надвикаме тълпата ще кажем кратко и ясно: Ние,
хората в България, нямаме „проблеми в образованието“. Проблемът е
„образованието“! В рамките на тази система то не може да бъде подобрено,
може само да бъде унищожено.
-
Нищетата на българското образование
-
Учениците
-
„Не успяха по никакъв начин да ме заинтригуват.“
-
Повечето
ученици не искат да ходят на училище. „Защото ни дават домашни, има
голямо напрежение покрай изпити, тестове.“ „Защото когато си на училище
трябва да учиш – по-рядко започваш да намираш време за когото и да е“.
„Не искам да ходя заради някои хора. Също така някои от нещата, които ни
учат не мисля, че ще ни потрябват в живота.“ „Не успяха по никакъв
начин да ме заинтригуват.“ „Защото се налага да изкарвам хубави оценки,
което означава, че трябва да се занимавам с глупостите, които се
преподават. Това върви ръка за ръка със стресиране, контролни, изпити и
домашни.“ „От една страна, ученето е зубрене без резултат. От друга
страна – всички сме поставени под общ знаменател.“
-
Има и
такива, които нямат търпение да се върнат в клас…. „Омръзна ми да стоя
по цял ден вкъщи.“ „Искам да се видя с останалите.“ „Все си представям
как нещата ще бъдат по-забавни и приятни. А учим и яки неща.“
-
В едно
елитно училище, сред най-добрите ученици в града, почти никой не отива
на училище, за да научи нещата, които му преподават.
-
Учителите
-
Учителите
също не хранят илюзии за ролята си. „Какво друго да работя?“ „И на
малко да ги науча, пак е по-добре от нищо.“ „Обичам сценичните изкуства и
хората, затова съм учител.“ „Не им преподавам, за да идват при мен на
частни уроци.“ „Мисля, че истинските учители помагат на децата да
пораснат, не само да учат, но и ги оформят като личности.“ „Мисля, че е
лесно и, ако работиш долу-горе, ще имаш осигурена добра заплата без
много труд, а с нагаждане и подмазване на директора“.
-
За
разлика от децата, които не познават други отношения в училище, те често
са ужасени от учебния процес. „Веднъж да се пенсионирам, да се махна от
тези диваци!“ „Страх ме е да се върна в училище, аз с малките не мога
да се справя, а тези ще ме изядат!“ „Повече никъде не отивам с тях!“
„Поне не съм при циганите.“
-
Според
тях хората в министерството „затрупват децата с материал“, „събират
всичко в една година“, „вдигат непрекъснато изискванията“, но в същото
време „подготвяме децата само за матурата, за да си вземат изпита,
останалото не го научават“, „оценките определят бъдещето им, как да ги
изпитваме истински“.
-
„Държавната
образователна система е смазваща в личностен и професионален план. Не
смятам че бидейки емоционално интелектуално и всячески осакатявана всеки
ден мога да съм полезна и пълноценна като педагог“. Хората, които
живеят в голям град като София и искат да научат децата на нещо,
напускат системата на държавното образование и отиват да участват в един
по-пълноценен образователен процес в частните училища за децата на
богатите родители. „В ролята на амбулантен търговец… но пък откакто
„парите следват детето“ и в държавното образование е така.“
-
Министерството
-
Несменяемата
боркиня за учителски права Янка Такева: „Ние имаме един прекрасен
министър, както аз обичам да казвам – уцелихме десетката с министър“.
Синът на Такева отдавна е в чужбина, вероятно това е бъдещето и пред
дъщерята на Вълчев.
-
Тази година на училище тръгнаха около 60 000 деца – един от най-малобройните випуски в историята на българското образование. Но според министъра
„Истинският демографски проблем на България не е намаляването на броя
на населението, а увеличението на дела на нискообразованите хора. През
следващите години миграцията ще е културна, не икономическа,
образованите ще искат да избягат от необразованите“. Сякаш според него в
предишните години необразованите са бягали от образованите…
„Образованието е най-важната инвестиция за развитието на обществото ни,
то ни обединява. Именно затова разговорът за образованието е разговор за
бъдещето“.
-
Министърът изглежда говори
за нашето бъдеще, а не за своето. Защото и в тазгодишния бюджет,
„най-важната инвестиция“ е по-ниска от разходите за „отбрана и
сигурност“ на нашите и чужди управници и далеч по-ниска от даренията за
олигарси и държавни служители, описани като „икономически дейности и
услуги“. Видно е, че министрите се грижат не за нашето бъдеще, а за
своето настояще. За бъдещето им се грижат в скъпите колежи на Запад,
където пращат децата си с парите, ограбени от тук.
-
Резултатът
-
Тенденцията
сред учениците е на 100 деца може би 3-4 да се принасят в жертва на
образователната система, да посещават младостта си на подготовка за
бъдеще, в което да се превърнат във високоплатени специалисти.
Останалите се надяват да се оправят между другото, с връзки, далавери и
много труд. Но никой от тях не планира да живее в България, въпреки че 85%, в края на краищата, остават тук.
Няма конспирация, има интереси
„Не
харесвам теории за конспирации, но наистина нямам друго обяснение за
случващото се“, заяви дългогодишна учителка, влюбена в професията си.
Сякаш наистина има таен заговор – уж всички имат добри намерения, а
заедно с невежеството расте и мъката в образователната система. При това
не само в тази система и не само в нашата страна.
-
Можем да
обвиним илюминатите, рептилите, евреите, шейтана или подредбата на
планетите. Пък после, като истински патриоти, да легнем и сънуваме, че
сме предводители на гъските, царе на кокошките и защитници на българския
народ. А можем, след като си говорим за образование, да подходим научно
и да потърсим причините във фактите.
-
По света
-
Наполеон командва бой със снежни топки
-
Още Платон е бил убеден,
че образованието и възпитанието в правилните закони са „единственото
важно“ за утвърждаването на една държава. Според него, щом веднъж хората
бъдат възпитани по подходящ начин, това ще гарантира стабилността в
държавата и възпитанието на новите поколения. Затова Държавата трябва да
обучава всички граждани. Този подход в различна степен е прилаган в
Римската империя и други антични държави.
-
По време
на Средновековието отговорността за възпитанието на поданиците минава в
ръцете на Църквата, която успешно монополира достъпа до информация и го
използва да поддържа съществуващия ред. Но с настъпването на Ренесанса
нещата се променят – знанието става масово достъпно, а авторитетът на
Църквата рязко спада. Появява се нужда от нова организация за
възпитаване на поданиците. Наполеон Бонапарт е първият, който прави
образованието задължително и държавно. Следващата е победената от него
Прусия. До края на 19 век този модел е наложен в почти всички Западни
страни.
-
И у нас
-
По време
на българското Възраждане образованието е максимално децентрализирано и
демократично – всяка община образова децата си както намери за добре.
Но веднага след Освобождението образованието е одържавено. Както и
другаде, това изглежда тясно свързано с налагането на национална
държава. Всъщност първият опит за одържавяване е на османския държавник
Мидхат Паша, още преди Освобождението – „като част от проекта му за
създаване на „единна османска нация““.
-
Младата
българска държава национализира общинското образование по руски модел,
но стига ощепо-далеч. Чл. 78 на Търновската конституция го прави не
просто безплатно, а и „задължително за всите поданици“. Финансирането
става със специален данък, въведен малко по-късно. Новата държава има
нужда от специалисти за все по-механизиращото се стопанство, от
чиновници за все по-растящата администрация, от поданици, възпитани в
послушание и патриотизъм.
-
Оръжието на Сталин все още прищраква
-
Повече
от столетие тези нужди се запазват. Системата търпи промени – предмети
като „Вероучение“ биват заменени от „Научен комунизъм“, „даскалите“
стават „учители“. Но държавата се грижи образователната система да
функционира, т.е. да моделира поданиците по най-подходящия начин. Тя
приучава на послушание към всякакви видове власт. Подготвя учениците за
разделение на труда чрез оценките на способностите им. Приучва ги на
поносимост към неравенството. Социализира ги в едно общество, в което
повечето от тях ще бъдат тор за избрания елит. „Народната“ власт след
1945 г. е брутално откровена за ролята на образованието – според Сталин
то е „оръжие, ефектът от което зависи от това кой го държи и кого иска да удари“.
-
Днес
българската държава е регионално управление на една от най-западналите
провинции в ЕС. Управниците ѝ изпълняват представителни функции. Могат
да бъдат сменени всеки момент. Нямат причина да инвестират в
образование, което ще даде плодове след десетки години. Българската
образователна система се развива според нарежданията на Европейската
комисия, а тя реализира стратегията на европейския елит.
-
Стратегическите
документи на ЕС не носят повече информация, отколкото речите на
политиците. Но за истинските нужди на елита можем да съдим по делата на
чиновниците, които тълкуват документите и налагат същинските политики.
Те постигат две цели. Поддържане на високотехнологичен сектор, който да
конкурира китайския и американския. И развиване на армия бюрократи,
която да контролира подопечното население.
-
Първата
цел се реализира в метрополиите – нашата страна е само периферен донор
на подходящ генетичен материал. От ЕС няма натиск за развитие дори на
информационните технологии, които уж носели сериозни инвестиции в
България. Просто защото тук работят занаятчии с технологии, които се
разработени другаде. За сметка на това продължава „образоването“ на хора
в различни бюрократични дисциплини като право, международно отношения,
мениджмънт от всякакъв вид, маркетинг, връзки с обществеността, човешки
ресурси и т.н. и т.н. Явно политиката на ЕС е хората, населяващи
периферията, да бъдат превърнати биологичен интерфейс към модерните
машини и управлявани максимално ефективно, т.е. максимално евтино. Няма
нужда да бъдат образовани, още по-малко пък – възпитавани да бъдат
свободни.
Новото образование
Не е
задължително децата да се образоват в училища. По-полезни знания се
придобиват в общуване с приятели, връстници, по-опитни и, понякога, дори
по-неопитни хора. Още по-полезни са придобитите от личен опит. Много
хора около нас организират домашно самообразование, групи за самообучение, дискусионни форуми и други начинания за развиване и споделяне на знания.
Но те не
могат да заместят напълно училището. Вероятно още дълго време ще има
нужда от специализирани заведения и преподаватели. Ако искаме те
наистина да образоват децата, не бива да продължаваме с грешките в
системата.
-
Какво не работи
-
Един честен изпит
-
Вредно е
принуждаването на децата да учат неща, които не ги вълнуват. Ученето
без желание води до зазубряне, а зазубрянето – до затъпяване. Но властта
учи всички на онова, което е намерила за нужно. По-удобни са хората,
направени по калъп. Непредвидимостта на поданиците ѝ пречи повече от
затъпяването.
-
Вредно е
централизирането на образователната система, спускането на обща
програма за всички ученици във всички училища по цялата страна.
Министерството не може без училищата, но училищата са съществували преди
министерството и ще съществуват дълго след като министерствата
изчезнат. Няма нужда някой в столицата да определя какво да се случва с
децата в провинцията.
Вредно
е, че участниците в образователния процес нямат никакъв контрол върху
него. Родителите предоставят децата си на учителите, които посвещават
живота си „да ги направят хора“. Но как да стане това решава министърът
на образованието – родителите, учителите и децата са просто изпълнителни
на държавната образователна програма. Учудващо е, че у тях все още се
намира някакво желание да я изпълняват.
-
Вредно е
финансирането да става централизирано, без оглед на нуждите на
отделните региони, училища и дори ученици. Щом учениците няма да бъдат
обучавани еднакво, няма нужда необходимите ресурси да бъдат събирани,
разпределяни (и крадени) на едно място – може отделните региони или
образователни общности да заделят необходимия според самите тях ресурс
за образование, според нуждите и възможностите си.
-
Какво вече работи
-
Създавани
са много работещи алтернативи на държавното образование. През 1901 в
Барселона анархистът Франсиско Ферер открива „Модерно училище“, което се
отличава за времето си със смесените класове от момчета и момичета,
смесеният социален произход на децата и личната хигиена на учениците.
Обучението е строго рационално, преподават се само научни теории и
никаква форма на религия. Учителите са поощрявани да демонстрират на
децата всичко, което им преподават – чрез природата, учебни пособия и
др. Днес тези неща, поне формално, са възприети в повечето държавни
училища.
-
Но не е
възприета липсата на поощрения и наказания. Както липсата на оценки и
изпити, връчване на награди, дипломи, грамоти и тн., така и липсата на
физически и вербални наказания. При липсата на наказания учителите нямат
власт над учениците и трябва да преподават чрез убеждаване и авторитет –
нещо, което съвсем не се удава на всеки, назначен от властта за ментор
на децата.
-
Училището в Самърхил повече от век практикува демократично образование
-
Ферер е
разстрелян през 1909-та, но анархистите не престават да създават
свободни училища – заслужава да споменем „Кошерът“ на Себастиан Фор и
училището в Ясна Поляна на Лев Толстой. Опитите за освобождаване на
образованието от контрола на държавата продължават и до днес, повечето
организатори дори не ги свързват с анархизма. За съжаление в България те
са достъпни само за малцината заможни хора.
-
Популярен метод е валдорфската педагогика,
наследник на „духовната наука“ от „новата епоха“ на Рудолф Щайнер. Без
да изхожда от критиката към властта, поради ориентацията си към
развитието на личността на детето, а не към създаването на универсални
поданици, тя стига до същите методи, които предлагат анархистите – не се
пишат оценки, преподаването се основава на примери и др. Но годишното
обучение в Частно средно училище „Николай Райнов“ струва почти 7000
лева. За сравнение: държавата отделя за едно дете в своите училища около
1000 лв.
-
„Научната педагогика“ на Мария Монтесори
също е популярна в България, не на последно място заради усилията на
хората, които я продават. За разлика от Щайнер, Монтесори успява да
флиртува с различни правителства. Методът ѝ е разработен за прилагане в
държавните училища. Но нейната работа се оказва неудобна по същите
причини – ориентирана е към индивидуалността на детето, води до твърде
неконтролируеми резултати и самостоятелни ученици. Годишната такса в
„Монтесори“ училищата в България започва от 4400 евро.
-
В България има „Общност за демократично образование“,
според която в демократичните училища завършват щастливи и познаващи
себе си и света хора, които не са престанали да обичат да учат и
продължават да го правят през целия си живот. Едно училище е
„демократично“, ако учениците избират какво да учат и процесът се
управлява от общи събрания на цялата общност – родители, учители и
ученици. Според Общността подобни училища има в цяла Европа, макар да е
очевидно, че те трудно биха функционирали в общество с високо
неравенство. Може би затова, въпреки че темата е много популярна сред
българските родители, търсещи по-добро образование за детето си, не
успяхме да открием нито едно наистина демократично училище в България.
-
Изглежда
все повече родители осъзнават нуждата от ново обучение – рационално
образование и свободно възпитание на децата. Но опитите да го реализират
не намират подкрепа от властта. Напротив – тя им поставя всякакви
пречки от бюрократичен и финансов характер. Причината е, че свободното
обучение не оставя място за контрол върху хората – тази причина няма да
изчезне, докато не изчезне самата власт. Въпросът не е дали да направим
държавното образование свободно, въпросът е дали да освободим
образованието от държавата.
Автор:
Буревестник
Източник:
http://bezlogo.com/2018/09/...
Ето селекция с някои от статиите публикувани в профила...:
Или как да се опитаме да намалим агресията
Гимназист : "Английската гимназия – инкубатор на страх и роболепие"
Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна. ...
А ето и връзка за всичките публикации на профила:
https://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/