Мария Матеева, ЮЗУ „Неофит Рилски“ — Благоевград

Във века на глобализацията зачестяват престъпленията сред младите. Това е така, защото неравенството между различните социални групи, слоеве и класи се увеличава. Така нареченото „класово неравенство“ изостря противоречията между хората, увеличава напрежението към институциите и вътре в тях. Появяват се междуличностните конфликти, вследствие икономическите затруднения. Всекидневно ставаме свидетели на девиантното поведение на хора, неспособни да се адаптират към променящото се време. Това са хора със семейства, родители на подрастващи и др. Така се дава лош пример за децата, чиито още неразвит ум попива и пресъздава случващото се в обществото.

Налице е по-голям процент детска престъпност. Децата са отражение на техните родители, което означава, че ако един родител е извършил престъпление се увеличава шанса детето му да направи същото. Така на една крехка възраст, в която детето още няма изградена ценностна система, неориентирано е в обстановката, не е интегрирано в обществото — то вече е белязано за цял живот.

Израз на класовите неравенства, на общественото напрежение е детската престъпност от деца над деца, т.н. училищна престъпност. Тя се случва всеки ден — ежедневно в медиите постъпва сигнали за насилие от деца над деца. Това предполага изграждане на стабилна наказателна система, която да се яви коригиращата линия в детското поведение. Целта е намаляване или цялостно изкореняване на детската престъпност.

Престъпността оставя белези върху живота на цели общности, подковава чувството за сигурност. Затова донякъде вина има социалната ситуация в България, институциите като голям процент се пада на училището и училищната дисциплина и възпитанието.

Настъпи прогресивна промяна в ценностната система, например: семейство, приятелство, любов, а това е разрушително за нестабилната детска психика. Това, което се случва на улицата има силно негативно въздействие върху детето. То все още е с неизграден характер, поведение, мироглед. Така детската престъпност е отражение на случващото се, а това изисква по-строга наказателна система вътре в училището. Тя трябва да наложи правилния стереотип на поведение. Това се постига със здрава организация, непрестанно преосмисляне, коригиране и актуализиране на вече съществуваща законова уредба, каквато се явява „Правилника за дейността на училището“.

Необходимо е той да е съобразен с непрестанно променящата се ситуация и с международните стандарти, с които се съобразяват и другите училища с оглед осигуряване на максимална защита на подрастващите.

Училището е една от основните и най-важни институции в държавата. Неговата роля не намалява, а напротив — става все по-важна и отговорна. Това е така, защото развитието на обществото е динамично, а задачите, които стоят пред неговата образователна система стават по-сложни.

По-горе засегнах законовата уредба в образователната система.

Освен Правилника за дейността на училището съществува и една по-строга мярка — Законът за народната просвета. В най-общи линии той дава възможност на всички деца, без значение в етническия произход и социалното положение да получат равен достъп до образование.

С това равнопоставяне на децата се имитира общественото устройство. Социалните различия са все по-големи, но е жива вярата, че всички са равни. Този дух се опитват да предадат и в училището. Правилникът не цели да налага постоянно наказания, а само в случаите, когато това е неизбежно. Създаден е, за да пробуди страхът на ученика, да го научи да го спазва. Така ще се научи да се самодисциплинира, да знае къде е границата на позволеното, а оттам — нататък това му осигурява по-лесното интегриране в обществото.

Емил Дюркем прави подходящо изложение и тълкуване на наказателната система в училище в книгата си „Да мислим възпитанието“. Там той казва „спазването на правилата е нещо съвсем различно от страха от наказанията и желанието да ги избегнем: става дума за чувството, че в правилата за поведение в училище има нещо, което ги прави недосегаеми, фактор, който заставя волята да не ги нарушава.“

Вече не се прилага телесно наказание, както е било по времето на нашите родители. То се е приемало твърде сериозно, защото засрамва ученика пред другите деца. Всявало е респект в провинилия се и е учело ученика на дисциплина. Този тип наказание е останал като дълбок спомен в съзнанието, като дори сега може да се чуе от възрастен човек, че е била ефективна мярка и най-запомнящата се част от обучението.

Така с прилагане на наказанията в училището се прави показно за нормативите, които са общонародни.

Излизайки от училището формата на контрол и наказание се променя. Правилникът се заменя с Наказателния кодекс, Наказателно-процесуален кодекс и др. Всички предполагат подчинение и спазване, иначе се прилагат много по-сериозни наказания от училищните. Общностният контрол над образованието има разнородни последици. Очевидна е ползата от това училищата да отговарят на потребностите и интересите на общността, която обслужват, да отговарят на международните изисквания и стандарти.

При качествена образователна система ще се изгради стабилно общество, защото възпитанието тръгва от семейството, но самия процес завършва в училище. Наказателната уредба цели да коригира отклоненията и грешките във възпитанието. Училището те учи на много неща, но както е известно, Ученето продължава през целия живот. Това пробужда респекта към наказателната система. Времето, в което живеем — XXI — векът на глобализацията, на цялостното развитие прави тази система уязвима.

За какво служат наказанията? Този въпрос задава Дюркем. Мисълта му гравитира около наказанията като болестно и паразитно образувание или нещо нормално в моралния живот на класа.

Самото наказание е естествена последица от провинението. То се прилага за някаква осъдителна постъпка от страна на учениците.

Именно това изисква наказанието. Истинската санкция — това е порицанието и наказанието в по-суров вариант.

В чл. 71 от Правилника за дейността на училището са изброени видовете наказание:

1. Забележка

2. Извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време.

3. Предупреждение за преместване в друго училище

4. Преместване в друго училище.

5. Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение — за ученици, навършили 16-годишна възраст.

В чл.75 т.1: „Видът и срокът на наказанието се определят като се отчитат тежестта на нарушението и личностните особености на ученика.“

Този правилник е напълно актуален с изискванията на законовата нормативна уредба. Единственото, което можем да кажем тук е, че е твърде либерален и невинаги посочените по-горе наказания се взимат на сериозно от учениците.

Използвана литература:

1. http://antonstrashimirov.my.contact.bg/spravki/pravilnik.html „Правилник за дейността на училището“.

2.  http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf

„Закон за народната просвета“.