ВЛИЯНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИТЕ КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ВЪРХУ УЧЕНИЦИТЕ

Или как да се опитаме да намалим агресията

Ивелина Христова, Антоанета Хинева, инж. Десислава Йорданова, ГПЧЕ „Екзарх Йосиф”, Разград


Установено е, че интернет, телевизията и останалите форми на електронно общуване се отразяват върху начина на мислене на подрастващите. Днешните ученици все по-активно присъстват в интернет пространството. Недостатъчното „живо” общуване обаче освен всичко друго влияе на социалните умения. Канадският психолог Журард в продължение на 20 години провежда изследване, резултатите от което недвусмислено показват, че докосването от близък приятел, родител или партньор спира стресови механизми, и обратно – липсата на близкия жив контакт може да доведе до сериозни отклонения. Докладът разглежда влиянието на съвременните технологии върху учениците и варианти за неутрализиране на негативното въздействие.


Няма лоши деца, има лоши условия (Януш Корчак)


Интернет, телевизията и останалите форми на електронно общуване, както и наличието на социални фактори (дрога, алкохол, безразборни сексуални връзки и т.н.) се отразяват неминуемо върху начина на мислене на учениците.

Джордж Барна (американски социолог) твърди, че интернет, телевизията, радиото и вестниците не оказват толкова силно влияние върху едно 2–3-годишно дете, но върху 16-годишните имат много по-силно въздействие, отколкото самите родители. Те оказват влияние върху философията и начина на мислене на младия човек. Това е неоспорим факт. Интернет, телевизията и музиката могат да стимулират антисоциални прояви или да насочат децата към наркотици, насилие и дори самоубийство. Невероятните възможности на интернет, завладяващите игри, в които има смърт и убийства, текстовете на песните, разкриващи безнадеждност и депресия, или сексуалните сцени от екрана могат да диктуват поведението на цяло поколение.

Днешните ученици все по-активно присъстват в интернет пространството. Те го използват повече от своите родители и прекарват повече време пред компютъра. Резултатите от анкетата, проведена с учениците, на които преподавам, сочат, че 23% от тях предпочитат в свободното си време да играят компютърни игри, а 19% да гледат телевизия. Това неминуемо се отразява зле на физическото им развитие. Продължителното седене и недостатъчната подвижност често са причина за затлъстяване, появява се главоболие. Доказано е, че сред такива деца нерядко се наблюдават разстройства в съня, а това води до проблеми при храносмилането.

Продължителното време, прекарано пред компютъра и телевизора, се отразява неблагоприятно и върху социалните умения на подрастващите, вследствие на недостатъчно общуване с връстници, липса на внимание и съвместни дейности с родителите. Тези деца четат по-малко или въобще не четат, техните интереси се свиват до размерите на екрана. Постоянното облъчване от кинескопа води до изтощение на нервната система. В резултат на това паметта им отслабва, трудно учат, стават вяли и неинициативни.

Някой ще каже: Да, но те използват интернет, за да се подготвят по отделни предмети в училище – български език и литература, история, философия и т.н.

Добре, но замисляме ли се, че информацията, която учениците ползват, се взема дословно. Тя не се преработва, в нея не се влагат лични разсъждения, а това обезсмисля всичко. По този начин децата стават лениви, пасивни и не развиват мисленето си. Това е доказано от немския педиатър Петер Виндерщайн.

В продължение на 17 години той изследвал рисунки на повече от 1900 деца. Резултатът е повече от красноречив– колкото по-често пред екрана, толкова по-бедна фантазия и изразителност.

В училище тези деца обикновено трудно се концентрират върху учебния процес, съобразителността им при решаване на задачи е по-слаба. По-често проявяват раздразнителност, повишена възбудимост, лесно се обиждат и се карат със съучениците си. Успехът им се понижава.

Когато детето общува реално с други хора, то се учи да говори и да реагира на различни звуци и интонации. Тренират се мускулите на тялото, лицето и очите, които се включват в разговора. Детето развива умения да комуникира и да се ориентира в околния свят. А когато ученикът просто седи пред компютъра или гледа телевизия, тази активност тотално отсъства.

В миналото хората са си изпращали послания по пощенски гълъби, после са си писали писма, а сега общуват по интернет. Нищо лошо, но само ако това ще доведе до жив контакт. Канадският психолог Журард 20 години прави изследване и стига до извода, че докосването от близък приятел, родител или партньор спира стресови механизми, т.е. липсата на близкия жив контакт може да доведе до сериозни отклонения. Да не забравяме, че бебето спира да плаче, когато го прегърнем. За жалост днешният ученик преживява прегръдката и целувката като навлизане в личното му пространство. От това следват много проблеми. Мадлен Алгафари (български психоаналитик) казва: „Не прави ли интернет от децата айсберги – и да искат, родителите не могат да видят онази част от живота им, скрита в компютъра.” И пак стигаме до нарастващото влияние на интернет върху личността и евентуалните катастрофални последици от това.

Предполагам, колегите, като четат разработени теми, есета, реферати, често попадат на символи, които се използват в чата. Най-често те са „4” вместо „ч” или „6” вместо „ш” и т.н. И това не е най-лошото. Ако се заслушаме в глаголите, които използват учениците, ще чуем – „убий”, „размажи”, „стреляй” и „разбий”. Детската агресия и жестокост са провокирани именно от демонстрацията на насилие в интернет. Анкета сред 1600 подрастващи на възраст от 10 до 15 години, проведена през 2008 г. от Център „Интернет решения за деца”, е потвърдила изводи от подобни изследвания, т.е. деца, които играят компютърни игри или посещават сайтове с прояви на насилие, са 5 пъти по-агресивни от връстниците си. (В нашето училище 48% от учениците са започнали да играят компютърни игри на възраст от 7 до 10 години, а някои от тях казват, че са започнали и по-рано.)

Не трябва да забравяме, че начините на поведение се научават чрез наблюдаване поведението на други хора. Това е и основният източник на познание при децата. Не е правилно учениците безконтролно да играят на компютъра и да гледат филми и предавания с вредно съдържание. Те са особено опасни за психическото и интелектуалното им развитие. Факт е, че децата могат да придобият агресивен начин на поведение и да го проявят в игрите си, а след това и в живота си. Такива деца стават непослушни, недисциплинирани. Те вършат това, което им е приятно, а не това, което е необходимо.

Проблемът за негативното влияние на всичко това върху младите хора се свежда до ролята на родителите и начина на възпитание. В днешно време те не отделят достатъчно време на децата си. По този начин децата се отчуждават от тях и дори тръгват по пътя на лошите навици. Тази разпадаща се връзка влияе и на взаимоотношенията между учителя и ученика и затова е все потрудно да се проведе нормален час.

Как да променим това? Какво трябва да направим, така че ролята на родителите и училището да не е второстепенна?

Или както е казал Януш Корчак – Няма лоши деца, има лоши условия. Детето със сигурност не се ражда агресивно. Своето поведение то заучава от интернет, телевизията, музиката и не на последно място от възрастните – родители и учители. Така то различава добро – лошо, позволено – непозволено, награда – наказание. За да му помогнем да се чувства щастливо, то трябва да получава любов, постоянство, самочувствие, похвала, поощрение и внимание.

Каква е ролята на родителите?

Тези, които искат да имат достойни деца, трябва да станат достойни родители! Това ще стане, когато успеят да осигурят устойчива семейна среда. Трябва да намират време за разговори с децата си. Да ги изслушват. Когато се налага – да ги насърчават да споделят проблемите си. Не на последно място, да ограничат престоя им пред компютъра и телевизора и да заменят стоенето у дома с разходки сред природата. И най-важното – да се вслушват в това, което казват за поведението на децата им съучениците и учителите.

Как да стане това?

Първото и най-важното – да станат част от живота на децата си. Сутрин, когато ги събудят, да ги прегърнат, да ги целунат и да им кажат, че много ги обичат. След това да се стараят да са в течение на всичко, което се случва през деня с тях. (Тук ще вметна, че родителите трябва да знаят с кого дружат децата им, тъй като 60% от анкетираните от мен ученици прекарват свободното си време с приятели, а знаем, че друг важен фактор за развитието е и обкръжаващата среда.) Когато са заедно у дома, да контролират действията на децата си. Да гледат заедно телевизия или поне да имат представа какво ще гледат. Ако в програмата има нещо, което не одобряват, да поговорят с децата си за това. Ако те (децата) са решили да седнат пред компютъра, тогава е необходимо родителите да ограничат престоя им там до 1 час. Трябва да им подберат компютърните игри, на които ще играят. Да съгласуват сайтовете в интернет, които ще посещават, да не им позволяват да дават лични данни, пароли или да качват безразборно снимки и клипове. Това е малка част от това, което могат и са длъжни да правят родителите. И пак ще кажа: тези, които искат да имат достойни деца, трябва да станат достойни родители!

Каква е ролята на учителя?

Според Фройд семейният дом е мястото, където се изгражда най-интимното и най-индивидуалното у детето, но когато стане ученик, тогава учителите стават заместители на родителите. От това следва, че отношението и поведението на учителя спрямо ученика може да повлияе изключително много. Днешното училище приема ученици от интернет поколението. Учителят вече не е единственият, чрез когото и от когото идва знанието. Знаем, че човек вече може да направи всичко у дома си, пред екрана на компютъра. Виртуалният прозорец се отваря към един нов свят. Ученикът много бързо има всичко и смята, че учителят вече не му е необходим. Той вече не е авторитетът, който е бил. Четенето също вече не е необходимо. То вече няма функцията да поражда фантазията и творчеството. Компютърът е изместил книгата и нейния принос към мечтата.

И в епохата на интернет обаче всички трябва да залагаме на училището и на човешкото присъствие на учителите. Това е, което искат и учениците, но те искат учители „новатори”. Те искат учителите да казват „да” на новото, което носи в себе си детето, а не да прилагат сляпо програмата. Трябва да се измисли друг начин за ангажиране на учениците. Ученикът да е щастлив, че идва на училище, а не отегчен, че ще изкара поредния скучен ден.

Как да стане това?

Факт е, че учениците променят характерите си спрямо своите учители. В техния личен хаос мечтата за по-добър живот се въплъщава от знанието и личността на учителя. Ние трябва да ги преобразяваме със самото ни присъствие. Да им казваме: „Аз съм като вас. Аз не съм различна от вас. Аз просто съм научила повече неща и трябва да ви ги разкажа.” Понякога училището е мястото, където децата могат да избягат от семейните неволи. И тогава ние трябва да бъдем техни приятели, да им покажем, че могат да разчитат на нас, да демонстрираме съпричастност и уважение. От първостепенно значение са подкрепата и помощта учениците да се развиват хармонично в своята среда. Да не обиждаме учениците и да не ги караме да се чувстват неудобно, а когато се случи, да имаме смелост да се извиним, ако сме ги наранили. И не на последно място – да похвалим учениците, когато ни се удаде възможност.

Фройд сочи колко е важно да се заложи по-скоро на субективната характеристика (обект), отколкото на нормата (идеал). Все пак да не забравяме, че те са деца и не са идеални. Много важно е да се научим да разпознаваме индивидуалните черти у ученика, да не го третираме като един от всички останали, което може да засили неговите отрицателни позиции. Трябва да се стремим да помогнем на всеки ученик да открие „своето място”.

Всичко това обаче няма да е възможно, докато родителите си мислят, че за възпитанието на децата са отговорни единствено учителите. Подобно разбиране пречи на ефективното осъществяване на процеса на възпитание, тъй като неговите основи се полагат още в ранното детство на всеки индивид. Много хора бъркат възпитание с обучение, поставяйки знак за равенство между тях и пренебрегвайки факта, че и двата процеса са част от цялостния педагогически процес. В този ред на мисли училището играе роля по отношение на възпитанието, но е несериозно да се разчита единствено на него.

Възпитанието е системно въздействие върху някого (обикновено дете) с цел да се формира характерът му. То е форма на общуване, насочена към многостранното развитие на личността. Основната му цел е да осигури хармонично развитие на ученика в социалната среда. Възпитанието е процес на изграждане на съзнателна личност с определени ценностни ориентации. То обаче на практика не е приоритет на съвременното българско общество. За да присъства по-интензивно в ежедневието ни, са необходими много по-активна комуникация между хората (родители – деца, родители – учители и учители – ученици), повече съвместни дейности, в които да се проявяват различни личностни взаимодействия. Това няма как да бъде осъществено, когато всеки постоянно бърза за някъде и не отдава особено голямо значение на общуването с децата си, с близките си, с приятелите и въобще с хората, които ни заобикалят. Възпитанието е процес, който продължава през целия живот на човека. Той е много важен за цялостното развитие на всеки индивид, за превръщането му в обществено значима и хармонична личност.

За съжаление едва ли бихме могли да определим възпитанието днес като актуално. Причината за това се корени основно във все по-материализиращото се съзнание на българина, за когото е по-важно да нахрани децата си и да задоволи всички техни материални прищевки, отколкото да ги възпита добре в духа на определени морални и нравствени ценности.


ЛИТЕРАТУРА

1. Банова, В. Да научим езика на детето. София, Издателство „Карина – Мариана Тодорова”, 2009.
2. Циркова, Д. Психологично консултиране на деца, юноши и родители. София, Център за психосоциална подкрепа, 2007.



THE IMPACT OF MODERN COMMUNICATION TECHNOLOGIES  ON STUDENTS 

Let us try to reduce aggression

Ivelina Hristova, Antoaneta Hineva, eng. Desislava Yordanova, High School for Foreign Languages “Ekzarh Yosif”, town of Razgrad

Internet, television and other forms of electronic communication have impact on the students’ way of thinking. Nowadays more and more students are active on the internet. Spending a lot of time on the computer or in front of the TV affects their social skills. Important reason for this is the the lack of attention from parents and little live communication with friends. The fact that behavior is learned through observation of the behavior of the people around us should not be neglected. According to Freud children form their individuality at home and as students their teachers should take care and be conscientious of their needs. In conclusion, in the era of internet and new technologies we should pay more attention to the students and to neutralizing the negative impact of the technologies with the help of the teachers.


Из:

Eсенен научно-образователен форум

УЧИТЕЛЯТ:  призвание, компетентност,  признание

18–20 ноември 2011

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ДЕПАРТАМЕНТ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА УЧИТЕЛИ