Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
В края на миналата седмица се срещнах с приятел, който, без да знам, се оказа активен член на „Ранобудните студенти“. Това беше добра и отдавна търсена от мен възможност да науча повече за начина, по който живее и действа тази група хора, тъй като публичният образ трудно може да отразява действителния й характер. „Ние искаме да ни виждате като…“, „Вижте ги, те са…“ и „Всъщост, отвътре това е…“ са три различни погледа към един и същ обект. До този момент нямах начин да „ползвам“ третия.
От разговора стана ясно нещо, което или не е артикулирано добре публично (или съм го пропуснал), или просто не е било факт доскоро. Оказва се, че „Ранобудните студенти“ всъщност имат известна мисъл и за нуждата от някакъв тип активност и след прословутата оставка. Нещо повече - съществува идея групата да се превърне в устойчива организация, която да поддържа и развива дейността си и занапред.
На това отгоре той ми каза, че същата вечер ще има Общо събрание на „Ранобудните студенти“, чийто дневен ред ще включва именно точка за обсъждане на идеи за същността на бъдещата организация.
Реших да отида. Дотогава избягвах да го правя, тъй като това просто не е територия, обитавана от ценности, с които да се свържа, независимо, че се намира в моя университет. Любопитството и фактът, че започва да се говори за някаква евентуално цялостна и перспективна дейност ме заведоха на срещата заедно с моя приятел.
Не можах да остана повече от час и нещо. От една страна, нямах цяла вечер. От друга, не ми понесоха дискусиите на дребно – кой политик какво му било миналото, коя медия какво излъчила… Това, казах си, е някакъв медиен модел на живеене и активизъм, който е далеч от това, за което бих отделял време и енергия.
От трета страна обаче, заля ме усещането за обърканост в Аулата. Една голяма група от млади хора, които искат да постигнат нещо значимо и които, независимо кой колко е честен в поведението си там, просто не изглежда да задават верните въпроси. Нали разбирате - няма значение колко страхотен е начинът да си даваме отговори, няма значение каква подкрепяща или вдъхновяваща среда сме си осигурили, ако в самите себе си не поставяме правилните въпроси.
Така или иначе, тръгнах си замислен. Усетих, че каквото ми се искаше да кажа там по повод желанието за бъдеща организация на „Ранобудните студенти“, продължавам да искам да го кажа. И се появи долното. Не зная дали то ще достигне до тези хора, към които е насочено, тъй като вече го пратих на моя приятел с молба да го прочете в Аулата; и не знам дали ще си струва. Просто е поредният ми опит за разговор.
Копирам писмото без промени. Датира от 9 януари вечерта.
Здравейте, колеги,
Не съм част от вас, Ранобудните студенти, макар че мога да се впиша по всички формални критерии. Не знам дали някога ще се присъединя, но… Заради „НО“-то пиша долното.
Тъкмо се връщам от ваша среща, на която обсъждахте нещо за Реформаторския блок. Така и не разбрах кои са тия хора и защо се занимавате с тях, но както и да е.
Аз се интересувам от образование – опитвам се да го разбирам и се надявам някой ден да съм допринесъл за една значима промяна в образователната система. Промяна, така че то НАИСТИНА да съществува заради хората, а не заради собственото си безконечно институционално възкресяване. Познато ли ви е?
По мои наблюдения, когато става дума за образование и неговата промяната, хората по цял свят, които са активно и с разбиране ангажирани в областта, са две групи: едните викат “REFORM!”, а другите – “REMODEL!”. Нека ви кажа с малко екстремни примери как аз чувам тези две разбирания за промяната.
“REFORM!” викат онези, които са пълни с идеи как да се промени учебната програма по някой предмет, но трудно ще се аргументират „от-до“ защо изобщо този предмет е толкова необходим. Те са в състояние да затрупат родителите, професионалистите и институциите с предложения и аргументи какви нови технологии трябва да се вкарат в училище, но остават слепи за мнението на децата, които никога не са имали компютър. Те са онези, които биха ни говорили за „по-малкото зло“, но всъщност оставят посланието, че а) просто си вършат работата и изпълняват предписани задачи; б) не смеят да обсъждат, камо ли пък да реализират своите дръзки мечти за дълбоки структурни промени; в) нямат, а може би никога не са имали мечти за дълбоки промени в областта, която ужким ги интересува и за която би трябвало да горят.
“REMODEL!” ще чуете от онези, които, виждайки отпадащите от училище деца, не питат „Какви начини има да накараме децата да се върнат в училище?“, а дават предложение за модел на училището такова, каквото децата и техните семейства и общности не биха поставяли скоро под съмнение. Викащите „REMODEL!”, от една страна, започват от мечтата, и я превръщат в план, адекватен на реалните потребности на хората, а от друга, не се страхуват да говорят за мечтата си, безотносително колко далеч е тя по своя характер от съществуващите вече модели. “REMODEL!”, ако позволите, е виждането за промяната, което аз бих очаквал от един млад човек.
Днес за пръв път ви виждам на живо и ми се стори важно да ви пиша, тъй като не знам дали и кога ще имам възможността да ви говоря на живо. Важно, защото до момента винаги съм бил против онова, което публично се вижда от вас, без да познавам процеса отвътре. И още по-важно заради това, че от мой приятел, който е сред вас, научих, че всъщност обмисляте Ранобудните студенти да се превърнат в нещо устойчиво, добре организирано и ангажирано със сякаш широк спектър от проблеми и техните решения, както вие ги виждате. Когато научих за тази ви заявка, си казах „Ето това вече е заявка, това вече е НЕЩО!“
Защото, за да съм искрен, ако аз виждам някакъв истински ваш успех до момента, това е, че създадохте общност. Социално ангажирана общност, натрупала сериозен социален капитал. И както всяка общност, появила се по силата на някакви полусподелени ценности и полуцели, най-естественото и същевременно важно нещо е по-скоро рано, отколкото късно, да превърнете тези полусподелени ценности и полуцели във ВИЗИЯ. В случая – България такава, каквото я виждате в мечтите си. От визията ще дойде мисията (за какво и как, в общи линии, работите), целите, задачите и т.н.
Е, считам за безкрайно важно в точно този смутен момент за страната, в точно този сякаш вътрешно-смутен етап за вас като група, да мислите и действате смело, отвъд себе си, за да създадете своята адекватна визия за бъдещето.
Аз не знам какво значи за всеки един от вас „отвъд себе си“, но мога да ви кажа какво на мен ми изглежда, че към днешна дата е „отвъд вас“ като Ранобудните студенти.
Ако се върнем на идеята за “REFORM!” срещу “REMODEL!”, големият въпрос продължава да стои със страшна сила – вие реформирате ли или ремоделирате? За „по-малкото зло“ ли се борите или предлагате нещо ново и чисто и просто по-добро? Имате смели мечти за бъдещето или просто имате някои предложения за настоящето?
Ще бъда напълно честен и директен.
„Оставка!“ не е кауза, както съм чувал да казвате, че е. „Оставка!“, в най-добрия случай, е задача към постигането на нещо. Но отново – това „нещо“ нов и по-добър модел ли е или е реформиран стар такъв?
По същия начин, както свалянето на Пеевски не беше кауза – това, мисля, всеки го разбираше тогава. Това беше задача от реактивен тип, която доведе до резултат. После внезапно „Оставката“ се превърна в общнонационален приоритет. Така, както една фигура (Пеевски) не задейства кауза самa по себе си, и не е проблем самa по себе си, а е симптом на дълбоки системни гнилости; по същия начин смятам, че трябва да бъде ориентирана и вашата визия.
Постоянните парадокси, в които изглежда да изпадате, що се касае до дилемата „Ние съвършено надпартийни ли сме или може понякога да си сътрудничим с тях?“, звучат доста обясними, когато мислим за “REFORM!” срещу “REMODEL!”. Ако искате реформа, вие трябва да се съобразите „от-до“ с играчите на статуквото. Ако обаче искате нов модел…?
В подобен смисъл, не е ли забележително, че протестните действия свалиха Пеевски, но не свалиха Стати Статев? Ха, че студентите дори обитават една и съща сграда със Статев!
Ако се съгласим, че визията на вашата бъдеща организация отразява сриването на гнилите и установяването на нови и по-добри модели, смятам, трябва да имаме предвид три свързани помежду им важни съображения:
И така. Кой е вашият избор? “REFORM!” или “REMODEL!”?
Ранобудните студенти са бъдещето... на Прехода http://prune-it.blogspot.fr/2013/11/blog-post_6.html
Окупация и демо-демокрация http://prune-it.blogspot.fr/2013/10/blog-post_27.html
Един видях с ножовка, а трябваше да са хиляди!
Рядко пиша от първо лице, но днес ще го направя. От няколко дни, обществото се занимава с така наречената „Окупация“ на Софийският университет, като основно е заето да плюе или да величае, този меко казано неудачен акт, без обаче да си зададе сериозно въпроса, „Защо се стигна до тук?“ В бързината всеки да заеме позиция по случая, позиция която да не го компрометира в очите на кликата към която принадлежи, видяхме както прибързани смехотворни подкрепи, така и безумни и крайни заплахи и обиди. На цялата ситуация и липсва само един Шекспир, който да я опише в пиеса достойна да служи за поука на света.
Лично моята позиция по случая е , че въпросният акт е безплоден, вреден за собствените си цели (в този смисъл безумен) и показателен за ситуацията в България като цяло и образованието в частност. Той е плод (или по-скоро аборт) на „усилията“ на преподавателите в България, да образоват децата на България. Има едно нещо, което липсваше в тази уж „студентска“ драма, а именно студентите. При положение, че едва ли не „куцо и сакато“ се е втурнало да се образова, липсата на множество студенти, които да подкрепят едната или другата страна е очебийна. Факта, че сред „децата на България“ се озова Йоло Денев, би било добре ако може да се обясни с демографската криза, но не може.
Малкият брой ангажирани студенти в разрешаването на този нелеп фарс е признак, че те не припознават себе си, като участници в този процес, не се чувстват засегнати от невъзможността да учат или привлечени от възможността да се разбунтуват срещу системата. И това е защото техните преподаватели, който иначе самоотвержено защитават светинята на университета, не са разкрили светостта му на студентите си. Вие драги възмутени преподаватели, не сте обяснили на своите студенти какво е да си студент, какъв е смисъла да учиш, какво място представлява университета и защо се ползва с автономност. Какъв е смисълът и съдържанието на тази автономност. Не, вие нямате време, а може би и капацитет, да накарате учениците си да бъдат студенти, защото това и за вас не е важно – вие гоните хорариуми и заплати. Вие не пожелахте да застанете със студентите си, които незнайно защо наричате колеги, от една страна, не успяхте да ги приобщите към себе си и да бъдете едно цяло. За вас е важно да бъдете над тях, не до тях. За вас те са просто бройки, които ви носят пари. Вие отдавна сте спрели да ги образовате и сте започнали да ги изстисквате.
Това на което в момента сме свидетели, тази нещастна Окупация и вялата съпротива срещу нея от страна на студентите, са в резултат на образованието, което вие сте дали на същите тези студенти, били те окупатори, антиокупатори или безучастни наблюдатели. Вие сте ги образовали така. Образованието се обезцени благодарение на вашите усилия, безхаберие, беззъбие и умилкване пред силните на деня. Дръвчето което трябваше да поливате изсъхна, защото искахте само да берете плодове без да се грижите за него.
Успяхте ли да създадете у студентите си желание за изявяване на активна позиция, за действие, за ангажираност, успяхте ли да ги накарате да повярват, да разберат, да усетят, че те са бъдещето на България, че образованието им не е нещо от което само те ще се ползват – но на което лежат надеждите на цяла България. Явно не. Защото вече почти никой от вашите възпитаници не свързва своето бъдеще с това на България, затова и България е без бъдеще.
Тъжно е, огромна част от така-образованото от вас студентство, лежи доволно на една страна, че днес няма да учи, защото то е станало студент заради студентския живот, живот на безкрайни купони и неангажиращи връзки. Много „студенти“ „учат“ за да не им се налага да работят и ползват „учението“ си като извинение пред родителите си, за да ги издържат.
Вайкате се, че днес всеки можело да влезе и да окупира университета. Ама те не влязоха днес – те влязоха на приемните изпити с двойки и тройки, за да има бройки. Университета ви е окупиран отдавна, но просто не ви пречеха да си взимате заплатите. Вие вкарахте окупаторите вътре драги преподаватели, професори, доценти и не знам какви още. Вие!
На окупаторите искам да кажа следното – дано сами сте се подвели и действията ви да са продиктувани единствено и само от самите вас. Това, което се опитвате да направите, по начина по-който се опитвате да го направите е вече компрометирано, компрометирано от предишната окупация, от нейното развитие и завършек. Всеки който ви обяснява, че е достатъчно само да викате Оставка иска да ви използва. Всеки който ви втълпява, че няма нужда вие да предлагате алтернативи, се страхува, че може и да предложите. Всеки който ви втълпява, че единственото нещо което трябва да правите е да стоите и да крещите, ви пречи да действате. Вие би трябвало да сте образовани, да предлагате иновации и смели нови решения, абсурдно е да казвате, че това не е ваша работа. Ваша е! Разбира се, ако сте студенти, а не йолоденевци или политически марионетки.
Предната окупация не роди нищо, защото всички и втълпяваха, че не трябва да роди нищо. Защото никой нямаше интерес тя да роди нещо. Не може една не-малка група студенти да бъде повече от месец заедно, в името на някаква цел и през цялото това време да не намери време да създаде, да разработи и да предложи проект за някаква алтернатива, пък била тя утопична или научно-фантастична, дори да предложи една мечта – детайлно разработена – мечта за България.
За съжаление обаче, аз не мисля, че вие настоящите окупатори можете да сторите това, което не успяха да сторят предните, защото не сте студенти. Студенти в истинския смисъл на думата.
На останалите „студенти“, протестиращи срещу отнетото им право да учат, бих казал да се преброят и да се видят колко са, и като се видят, да не висят пред портите на окупирания университет, а да отидат при своите многобройни колеги и да се опитат да ги изкарат от леглата им. Може да привлекат вниманието на своите състуденти, ако от своя страна окупират някоя от многобройните чалготеки в „Студентски град“, но те са толкова много (чалготеките), че вероятно и това няма да им помогне. И, ако по някакви неведоми пътища успеят да подигнат жадното за знания българско студентство, да се върнат пред Алма матер и да си го превземат, ако трябва и със сила.
А на вас преподаватели, какво да кажа! Погледнете резултата от вашия „труд“ и се засрамете, и се замислете. . .
И накрая – това правителство е ужасно, цялата политическа класа е прогнила, държавата е срината, откраднати са и устоите. Откраднати от самите нас. Световната конспирация ряпа да яде. Оставката е необходима, но е необходима и алтернатива, и път, и визия, и желание, и вяра, и студенти, истински студенти. Не позволявайте да ви убедят, че това не е ваша (наша) работа, че вашата работа е само да викате Оставка, че от вас никой не очаква решения, ТОВА НЕ Е ВЯРНО!
Но окупацията не е начина, вече не. И злощастните разходки (водени от безработни активно „работещи“ в разни НПО-та), кой знае защо все още наричани протест също, но това е само мое лично субективно мнение. Може и да бъркам.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!