Студия, публикувана в Годишник на СУ "Св. Кл. Охридски"
Факултет по педагогика
Том 96; 2004г.

Известно е, че учителската професия е една от най-стресовите и този факт оказва отрицателно влияние както върху психическото и физическото здраве на учителите, така и върху качеството на тяхната работа. Днес в България те се оказват в още по-неблагоприятна ситуация, тъй като към чисто професионалните фактори се прибавят изключително тежкото икономическо положение, несигурността за работното място и очевидният дори за неспециалисти хаос в образователната система. Същевременно, професионалната подготовка на учителите у нас не осигурява нужните теоретични познания и практически тренинг за овладяване на надеждни методи за справяне със стреса и за неутрализиране на негативните последици от него. Ето защо, една от неотложните задачи пред специалистите, ангажирани с подготовката и повишаване на квалификацията на учителите е да се изследват, апробират и внедряват в практиката такива методи, пригодени именно за спецификата на учителския труд и средата, в която той се реализира. В настоящата статия ще се опитам да запозная читателите с възможностите, които предоставя в тази насока една от източните системи за самоусъвършенстване на личността, известна като тай дзи цюан. За целта е необходимо преди всичко да се направи едно макар и пределно кратко и обобщено представяне на системата, след което да се обясни смисълът и технологията на конкретните методи.

Тай дзи цюан е китайско бойно изкуство, чието име в превод означава юмрукът (цюан) на великия предел (тай дзи). Както голяма част от бойните изкусква на Изтока, то е еволюирало от обикновен сбор от бойни техники в цялостна система за психофизическо самоусъвършенстване, чиято основна цел е постигането на все по-пълна хармония както във вътрешния свят на индивида, така и между него и заобикалящата го природна и социална среда. Овладяването на бойни умения и подобряването на здравето като подцели са поставени в този контекст. В концептуален план тай дзи цюан се основава на философските възгледи на даоизма. За човек, подвластен на западните модели на мислене и светоусещане, връзката между две толкова “отдалечени” неща като философия и бойно изкуство изглежда парадоксална и обикновено се възприема като някаква екзотична особеност на източния светоглед, непроницаема за съвременния прагматичен и технократичен “западен ум”. Най-популярната интерпретация на проблема обикновено се свежда до изискванията към практикуващия бойни изкуства да спазва определен морален кодекс, присъщ на съответното религиозно – философско учение, към което принадлежи неговата школа. Това е твърде повърхностно и опростенческо представяне на нещата. Основната причина за възникването на недоразумения по този въпрос се дължи на широко разпространената “западна”представа за философията като теоретично обяснение на действителността, а нейното изучаване – като чисто интелектуално занимание, отнасящо се до разбирането, осмислянето и евентуално създаването на подобни теории. Източните езотерични системи за самоусъвършенстване на личността (вариант на които представляват бойните изкуства) не са философия в този смисъл. Вместо теории те предлагат практически методи чрез които личността да постигне едно по-висше осъзнаване на действителността, основаващо се на преживяването, а не на теоретични спекулации. Както показват историческите изследвания, създателите на тези системи в повечето случаи са били будистки или даоистки монаси, за които владеенето на бойни изкуства не е било въпрос на увлечение, а на физическо оцеляване в изключително трудни условия. Един от основните изводи, до които те са достигнали е, че ефективността на който и да е прийом за самоотбрана в реална ситуация зависи не толкова от техническото съвършенство и физическите качества, колкото от психическите способности на индивида да реагира адекватно в екстремални условия. Това е една от най-съществените предпоставки, която е способствала за съчетаване на методите за самоотбрана с другите методи за психофизически тренинг, използвани в съответните религиозно – философски школи. В резултат на този синтез, към който трябва да се прибавят и постиженията на източната медицина, бойните изкуства се оформят като специфични системи за развитие и усъвършенстване на личността чрез психофизически методи за автогенно въздействие. Като типичен пример в това отношение, тай дзи цюан представлява практически път за усвояване принципите на даоизма и достигане до прозрението от което те произтичат. Практикуването на тай дзи цюан не предполага изучаването на сложни философски теории, възприемането или подражанието на други културни модели, нито промяна в религиозната ориентация на индивида. Философията на даоизма не проповядва някакъв вид вяра, подражание на готови образци или ескейпизъм, а предлага конкретни методи за самопознание и самоусъвършенстване, за да може човек по-пълно да осмисли своя житейски път и да развие онзи уникален потенциал, който Естеството (Дао) е заложило във всеки един от нас.

Що се отнася до историята на тай дзи цюан, съществуват няколко различни, някои от които напълно противоречиви версии за възникването му и за самоличността на неговия съэдател. Според легендата, тай дзи цюан е творение на даоисткия монах Чжан Санфън, живял по време но династията Сун (960 – 1278 г.). В най-известния вариант на тази легенда се разказва, че наблюдавайки битка между жерав и змия, Чжан прозрял как да приложи всеобщия принцип за взаимодействие между двете изначални сили ин и ян (чието олицетворение в случая са змията и жерава) в бойните изкуства. В резултат той създал “съвършено”бойно изкуство, което нарекъл тай дзи цюан, тъй като Тай дзи (Великия предел) символизира взаимопораждането, взаимодействието и хармонията между тези две сили. Колкото и да е популярна и вдъхновяваща тази история, няма достатъчно надеждни данни, потвърждаващи нейната историческа достоверност. Проблемът се състои в това, че тай дзи цюан възниква и се формира като езотерична система и отделните версии се основат почти изцяло на устни предания, докато писмените исторически източници са малко на брой и съвсем фрагментарни. Това, което не подлежи на съмнение е, че до началото на ХІХ в. тай дзи цюан се е практикувал в малкото селище Чъндзягоу, провинция Хенан от фамилията Чън, независимо дали е нейно творение или, което е по-вероятно е бил “привнесен” от външен източник. Този случай е типичен за развитието на много от бойните изкуства в Китай. През средновековието населението от по-малките градове и селища е трябвало само да организира защитата си от странстващи бандитски групи. Така са възникнали много от т. нар. селски или фамилни стилове бойни изкуства. Източник на информация за създаването и развитието на подобни стилове обикновено са били бивши военни, получили подготовка в армията, членове на тайни религиозно – политически групи или странстващи монаси, които са били склонни да споделят част от своите познания. Един външен за фамилията Чън човек – Ян Лучан след много изпитания успява да спечели доверието на майстора Чън Чжансин и след дългогодишно обучение бива посветен във всички тайни на системата. В последствие той отива в столицата Пекин и благодарение на своите умения става инструктор по бойни изкуства на императорската гвардия и личен учител на един от братята на императора. Тъй като това е било възможно най-престижния пост до който може да достигне един учител по бойни изкуства, Ян Лучан е бил принуден да приема много предизвикателства за двубои, от които неизменно излизал победител, спечелвайки по този начин прозвището Ян Непобедимия. И така, в периода около 1850-та година тай дзи цюан започва да придобива широка известност кото едно от най-престижните бойни изкуства. Някои от най-добрите ученици на Ян Лучан и неговите синове създават свои варианти (т.нар. стилове) на системата. По този начин до началото на ХХ в. се формират основните стилове на тай дзи цюан, които независимо от някои външни различия се основават на общи философски, стратегически и технологични принципи.

Едно важно историческо събитие се оказва повратна точка в развитието на китайските бойни изкуства и в частност на тай дзи цюан. Това е т. нар. въстание на боксьорите от 1898 - 1901г. Тогава патриотично настроени членове на религиозно – политическото движение ихетуан (отряди на справедливостта и хармонията) нападат разположените на територията на Китай английски, немски, френски и руски военни корпуси. Ихетуаните са вярвали, че със своите умения в бойните изкуства ще могат успешно да се противопоставят на много по-добре въоръжените западни войски. Но реалността им поднася жестоко разочарование – въстанието бързо е разгромено, а повечето от майсторите са избити. Бойните изкуства на Изтока претърпяват съкрушително поражение от западната технология. Десетките години строга дисциплина и упорити тренировки се оказват безполезни пред възможностите на огнестрелните оръжия. Но именно пълното военно поражение на бойните изкуства става основа за тяхното съвременно възраждане. Подложени на преоценка, те разкриват потенциала си на нещо много повече от умения за ефикасно убиване на хора. На преден план отново излиза смисълът на бойните изкуства като системи за цялостно, физическо и духовно развитие на личността. Тези идеи влизат в унисон с патриотичния подем сред интелигиенцията в Китай от началото на века. В бойните изкуства се вижда един от пътищата за подобряване на здравето и духовното издигане на нацията. От началото до 30-те години на ХХ в. започва създаването на атлетически дружества и асоциации, в които се преподават и пропагандират бойни изкуства. Поради своите технически характеристики и адаптивност тай дзи цюан се оказва особено подходящ в тази насока. Сред учителите, които през този период започват да популяризират тай дзи цюан, несъмнено най-голяма заслуга за неговото масово разпространение има един от внуците на Ян Лучан – Ян Ченфу. Той обикаля голяма част от Китай, като прави демонстрации на своето изкуство и основава множество школи. Ян Ченфу модифицира формата на тай дзи цюан, както и методиката на преподаване, като по този начин го прави подходящ за възможно най-широк спектър от практикуващи, независимо от техния пол, възраст, физически качества и здравословно състояние.

През 50-те години на ХХ в. по поръчение на китайското правителство в Държавния комитет по физкултура и спорт започва разработването на опростени форми на тай дзи цюан за масово разпространение сред населението с цел профилактика и подобряване на здравословното състояние. Започва преподаването на тай дзи цюан в болници и санаториуми, извършват се и можество медицински изследвания, които доказват , че практикуването на тай дзи цюан влияе благотворно върху профилактиката и лечението на редица психосоматични заболявания. Понастоящем в Китай има над сто милиона души, практикуващи тай дзи цюан.

През 60-те – 70-те години на ХХ в. тай дзи цюан започва постепенно да придобива популярност и на Запад. Отвъд пределите на Китай и Тайван, днес тай дзи цюан е най-масово разпространен в САЩ, но авторитетни школи има и в Канада, Хавай, Австралия, Малайзия, почти всички европейски страни, както и в Русия. Няма статистически данни колко хора по света се занимават с тай дзи цюан, но е неоспоримо, че съществува ясно изразена и трайна тенденция към увеличаване броя на практикуващите тази система. Особено показателен в това отношение е фактът, че в Интернет може да се намерят над 10 000 сайта, посветени на тай дзи цюан. И така, днес милиони хора по цял свят посвещават време и усилия на това бойно изкуство, което до преди двеста години е било достояние само на няколко неизвестни даоистки монаха и на не повече от двайсетина човека в едно малко китайско село.

Но да се върнем към основния въпрос, който тук ни интересува, а именно доколко и по какъв начин методи от тази система могат да помогнат на съвременния български учител в неговата професионална дейност. На първо място това става чрез овладяване на умения за релаксация. Основата на тай дзи цюан е именно умението да релаксираме, когато сме подложени на натиск – бил той физически или психически и чрез адекватни средства да неутрализираме този натиск. Може да се каже, че релаксацията е алфата и омегата на тай дзи цюан. Не случайно от древните класически текстове до съвременните учебници по това изкуство, темата за релаксацията заема централно място. Поради тази причина тук следва да се направят някои пояснения. Китайската дума “сунг”, която се превежда като отпускане, релаксиране, няма точен еквивалент на български език (както впрочем и в много други западни езици). Това налага да се въведат условните понятия “живо отпускане” и “мъртво отпускане”. За да се разберат и разграничат състоянията, които обозначаваме с тези две понятия ще си послужа с примери. За илюстрация на “мъртво отпускане” можем да си представим човек, който се прибира в къщи изтощен до крайност от някаква работа, захвърля дрехите и се тръшва на дивана пред телевизора. Изразите, които обикновено се използват в ежедневието за описване на това състояние са показателни – “труп съм”, “умирам”, “тръшвам се” и др. под. Когато човек е в такова състояние, неговите реакции са забавени и неефективни, а умът му блуждае. Всеки човек е изпитвал това състояние многократно. В такъв момент приемаме, че сме се отпуснали, но ако внимателно наблюдаваме собственото си тяло ще разберем, че в действителност много от мускулите са излишно напрегнати. Излишно означава, че тяхното напрежение не е нужно за поддържане на равновесното положение на тялото в позата, която сме заели. Дори когато сме легнали по гръб “напълно” отпуснати, можем да открием, че съществуват огнища на напрежение в различни части на тялото. Чрез понятието “живо отпускане”обозначавам състоянието, в което човек се намира, когато например се разхожда без някаква определена цел, временно забравил грижи и притеснения и просто се наслаждава на момента – без да очаква нещо определено, но и без да изпада в мечтателен унес. Други примери за илюстрация на това състояние са: когато някой тича не за да тренира или да се надбягва, а заради удоволствието от тичането, когато плувецът плува заради удоволствието от плуването. Ако в подобен момент наблюдаваме тялото си, ще видим че в него няма излишно напрегнати мускули, а тези, които извършват някаква работа хармонично се напрягат и отпускат, без да “влизат в противоречие”едни с други. При тай дзи цюан целта е да се постигне, поддържа и задълбочи именно това състояние. Релаксацията е в основата на лечебните ефекти, които се проявяват при практикуването на тай дзи цюан. Според класическата китайска медицина, животът във всеки организъм се поддържа от поток жизнена енергия, наречена ци. В човешкото тяло тя циркулира по точно определени канали, които образуват една цялостна мрежа, известна като “джинг луо”. Когато енергията циркулира правилно и безпрепятствено по системата от канали, тогава човек се радва на добро здраве. Тогава съществува оптимален баланс между енергията, която организмът приема и тази, която изразходва. Когато обаче нейният поток е възпрепятстван на определени места, това се отразява на състоянието на един или друг орган, както и върху състоянието на целия организъм. В резултат се появяват неразположение, болести и преждевременно състаряване. Докато не се “изправи”потока на ци, всякакви други средства ще имат само временен и частичен ефект. В акупунктурата и акупресурата се използва въздействие върху специфични точки в каналите за коригиране на протичането на ци. Други въэможни начини за директно или индиректно извършване на такива корекции са безконтактния масаж, някои хипнотични методи, различни комплекси от оздравителни упражнения. Една от основните причини за настъпване на неблагоприятни изменения в циркулацията на ци е поддържането на различни огнища на напрежение в тялото. Последните от своя страна са проекции на негативни психични състояния. Ето защо, пълното физическо и психическо отпускане, съчетано с подходяща двигателна активност премахва напрежението и съдейства за правилното протичане на ци. Чрез продължително и редовно упражняване на движенията на тай дзи цюан се подобрява циркулацията на ци, каналите се “отварят” и това се отразява благоприятно на целия организъм. Естествено, върху здравето влияят и много други фактори като наследственост, среда, хранене, начин на живот, поради което тай дзи цюан не може да бъде вълшебна панацея. Но неговата ефективност като едно добро профилактично, общоукрепващо и лечебно средство е многократно доказана чрез научни експерименти в Китай, САЩ и редица други страни. Тай дзи цюан е особено полезен при профилактиката и лечението на заболявания като: неврастения, туберкулоза, астма, хипертония, язва, артрит и др. Също така, доказано е, че тай дзи цюан засилва имунната система, с което повишава резистентността на организма към заболявания. От гледна точка на съвременната западна медицина, позитивните терапевтични ефекти на тай дзи цюан се дължат на следните фактори: релакацията, съчетана с концентрация на вниманието дава възможност на централната нервна система да възстанови баланса между процесите на възбуждане и задържане и да “изключи”патогенните огнища на напрежение. Дълбокото естествено дишане, което е резултат от релаксирането и от хармоничните движения при тай дзи цюан подобрява снабдяването на тъканите с кислород, облекчава сърдечната дейност, а също така, чрез движенията на диафрагмата се масажират вътрешните органи. Изследванията показват, че практикуването на тай дзи цюан не само стимулира кръвообращението, но също така води до позитивни промени в кръвната картина на практикуващите. Коригирането на неправилни телесни навици като неправилна стойка и излишно напрежение в различни мускулни групи оказва позитивно влияние върху скелетно-мускулната система и съответно върху работата на вътрешните органи. Релаксираните, естествени и хармонични движения на тай дзи цюан осигуряват една добра транировка на цялото тяло, като се избягват негативните ефекти на силовите упражнения. Читателите, които проявяват интерес към терапевтичния аспект на тай дзи цюан могат да намерят полезна информация на някои от следните интернет адреси : www.williamccchen.com - Medical Studies; www.taichismrt/resourselib.htm; www.qigonginstitute.org; www.qi-journal.com, където са публикувани резултатите от много научни изследвания относно използването на тай дзи цюан при лечението и профилактиката на различни заболявания.

Методите за овладяване и упражняване на релаксация, които са разработени в тай дзи цюан са рационални, относително прости, естествени и напълно безопасни. Започва се с релаксиране в статично положение, след това – в движение (което съставлява основна част от практикуването на тай дзи цюан) и се прибавят упражнения за поддържане на баланс и релаксация, когато към тялото на практикуващия се прилага външен натиск. За нуждите на масовата практика, майсторите на тай дзи цюан са създали опростени и адаптирани варианти на тези методи, които могат да бъдат преподадени в рамките на 10 – 15 урока, а тяхното практикуване отнема не повече от двайсетина минути на ден. Те може да се практикуват както заедно, така и поотделно в зависимост от личните предпочитания. Дори когато се отделя за упражняване минималното количество време, ако това се прави всеки ден, позитивните ефекти ще започнат да се проявяват, което от своя страна допълнително мотивира практикуващите за още по-сериозни занимания.

Първата група методи се отнася до релаксиране в статично положение. Те представляват стоене в определена поза за продължителен период от време, като тялото е “нагласено”в съответствие с основните правила на тай дзи цюан. В китайските психофизически дисциплини подобни методи са известни като джан джуан – стоене като стълб. Тяхната основна и най-елементарна разновидност се нарича у дзи джан джуан, което може да се преведе като “стоене в позата на безпределността. Според даоизма, У дзи (Безпределността) поражда Тай дзи (Великият предел), следователо в съответствие с тази космологична представа практикуването на тай дзи цюан трябва да започне от У дзи. По тоэи начин, още в началото на своята практика индивидът като микрокосмос се опитва да “се настрои” в унисон с макрокосмоса. Основната дидактическа цел при изучаването и тренирането на у дзи джан джуан е постигането на контролирана релаксация на тялото, дишането и съзнанието. В изправен стоеж със свободно отпуснати ръце тялото се нагласява според основните правила на тай дзи цюан. Смисълът на това нагласяване е тялото да застане във физиологически най-правилно и удобно положение. Така на тялото се дава възможност “само”да релаксира. В това положение практикуващият стои колкото може по-продължително време, като основен критерий за продължителността на практиката е чувството за комфорт и релаксираност. Когато той усети, че вече започва да се насилва, за да продължи стоенето, това означава, че е настъпил момента за приключване на упражнението.

В началния етап на усвояване на джан джуан съзнанието е ангажирано с нагласяване на тялото според конкретните изисквания. Вниманието е насочено основно към поддържане на правилна поза и релаксация на цялото тяло. След като в основни линии това се постигне, вниманието се насочва към регулиране и контролиране на дишането. В този случай думите може да се окажат подвеждащи – казаното не означава, че трябва да се правят някакви специални дихателни техники или каквото и да било усилие да се диша “правилно”. Концентрирането върху дихателния процес при начинаещия ще доведе до вътрешно напрежение и като резултат – до неправилно и неестествено дишане. Това, което всъщност трябва да направи практикуващият е просто да остави дишането да се успокои от само себе си, като поддържа тялото си релаксирано и вниманието насочено към областта дан тян, т.е – долната част на корема. Правилното дишане е естественото дишане. Като най-често срещан пример в това отношение се посочва дишането при бебетата. И така, регулиране и контролиране на дишането означава то да не се задържа или насилва, а да му се даде въэможност да стане спокойно, фино, беззвучно, меко, бавно, дълбоко, дълго, плавно, непрекъснато и равномерно.

Най-трудният и деликатен момент от практикуването на джан джуан е успокояването и контролирането на съзнанието. Както беше отбелязано, докато се усвояват елементите на позата и физическата релаксация, съзнанието е ангажирано и възникващите странични мисли не представляват особено голям проблем. Но след като позата е установена, тялото е относително релаксирано, а дишането е успокоено и естествено, практикуващият се изправя пред проблема какво да прави с мислите, които хаотично въэникват и се развиват в неговото съэнание. Те (мислите) непрекъснато го отвеждат някъде далеч от настоящия момент и когато той отново насочи вниманието си към това което прави, разбира, че позата му се е променила, в различни части на тялото е възникнало напрежение и начинът на дишане също се е променил. И в този случай опитите насила да се постигне контрол са напълно погрешни и непродуктивни. Ето защо на практикуващия се казва, че трябва да остави мислите свободно да се появяват и изчезват, без да се привързва към тях или към тяхното отстраняване, подобно на страничен, напълно незаинтересован наблюдател. Същото се отнася и за емоциите, които могат да бъдат провокирани от една или друга мисъл. В гл.16 на “Дао дъ цзин” това е описано по следния начин: “Стига се до крайна степен на празнота, запазва се пълно спокойствие. Тогава мириадите неща сами растат, а аз наблюдавам тяхното въэвръщане. Нещата се умножават, всяко се връща към своя корен. Връщането към корена се нарича спокойствие, а това се нарича връщане към живота.”(цит. по 6; 27).

Всеки път, когато практикуващият усети, че се е увлякъл в своите мисли, трябва безстрастно “да ги остави”, да провери и евентуално коригира положението на тялото и отново да насочи вниманието си към дан тян. Ако следва инструкциите, след време той ще постигне състояние, което се характеризира с релаксираност, стабилност, лекота и безгрижност. Постепенно той ще привикне да поддържа това състояние през по-продължителни периоди от своето ежедневие и дори когато му се налага да извършва дейности, изискващи усилия и концентрация на вниманието. Самото практикуване на джан джуан се превръща от упражнение в развлечение, което носи удоволствие, намалява въздействието на различни стресови фактори, коригира вредните телесни навици. Както и всички останали методи в тази система, у дзи джан джуан има два аспекта – деструктивен и конструктивен. Първият се отнася до разграждането на вече установени стереотипи, нагласи и реакции; а вторият до формиране на нови психофизични умения, които да заменят старите.

Като външна форма у дзи джан джуан изглежда едно съвсем просто упражнение, но в действителност то представлява своеобразен ключ за разбиране и овладяване на даоисткия път към самопознание и самоусъвършенстване. На първо място, чрез него практикуващият започва да вниква по-дълбоко в даоистката концепция за У уей, което условно може да се преведе като действие чрез бездействие или правене чрез неправене. Също така по време на практиката той изследва връзката и взаимното влияние между външно и вътрешно или физическо и психическо. Друга важна концепция, чието усвояване също започва на този етап се отнася до ненасилието – човек се научава да прави деликатното разграничение между усилие и контрол от една страна и насилие от друга по отношение на самия себе си. Вместо да се бори с възникващите мисли и емоционални състояния или да насилва тялото си да поддържа позата, той се научава чрез пренасочване на вниманието и чрез съвсем фини манипулации да се освобождава от акумулираното вътрешно напрежение. По този начин практикуващият започва да постига все по-пълна релаксация и балансираност.

Следващият метод е т. нар. форма на тай дзи цюан. Понятието “форма”(кит. – тао лу; яп. – ката) в източните бойни изкуства означава комплекс от определен брой взаимно свързани бойни техники срещу въображаем противник, подредени в точно определена последователност и изпълнявани съобразно специфичните изисквания на съответното бойно изкуство. Формите в бойните изкуства имат древен произход, те еволюират от ловните и бойните танци при примитивните общества. Чрез тях воините са усвоявали и тренирали техническите похвати за водене на бой и същевременно са се подготвяли психически за предстоящата битка. Техническият репертоар на тай дзи цюан е организиран в малко на брой форми, в сравнение с повечето китайски, японски и корейски бойни изкуства. От 40-те години на 20-ти век някои майстори създават различни кратки или опростени форми на тай дзи цюан. По този начин става възможно популяризирането на тай дзи цюан сред хора, които нямат възможност или мотивация за практикуването на цялостната система, но въпреки това желаят да постигнат някои от благотворните ефекти на тай дзи цюан. Изучаването на кратки форми на тай дзи цюан може да бъде уподобено на изучаването на адаптирани класически произведения при чуждоезиково обучение. Най-голяма популярност е придобила т. нар. “Форма 24”, създадена, както вече беше споменато през 50-те години по поръчение на китайското правителство. Тази форма се състои от 24 свързани движения, в които може да се каже се съдържа “основната формула” на това изкуство. На пръв поглед формите на тай дзи цюан приличат много повече на танц или балет, отколкото на бойно изкуство. Движенията се изпълняват бавно (като на забавен каданс), плавно, релаксирано, като преливат едно в друго без прекъсване. Наблюдавано отстрани изпълнението на формата наподобява плуване във въздуха. За разлика от повечето бойни изкуства движенията във формата на тай дзи цюан представляват не толкова конкретни бойни техники, колкото различни начини за приложение на сила или реагиране, когато към тялото се упражнява външна сила, като всички те са подчинени на няколко общи принципа. Във всяко отделно движение от формата са закодирани по няколко сходни, но все пак различни практически приложения – т. е. – бойни техники. Формата на тай дзи цюан има два аспекта – външен и вътрешен. Първият, това са самите движения, последователността в която се изпълняват, връзките и преходите между тях. Свързващото звено между външния и вътрешния аспект е специфичната за тай дзи цюан механика на тялото, която придава на движенията определен смисъл, който ги прави нещо различно от гимнастически упражнения, танц или друг вид бойно изкуство. Вътрешният аспект се отнася до самонаблюдението и самоизследването, изучаване на връзката между физическо и психическо, развиване на по-ясно и пълно осъзнаване на външната и вътрешната действителност, които да доведат до трансформиране на индивида в една балансирана и цялостна личност, живееща в хармония със заобикалящия свят. Със задълбочаване на практиката формата на тай дзи цюан постепенно се превръща от физическо упражнение в метод за динамична медитация. Формата на тай дзи цюан се изпълнява бавно поради две основни причини – първата е постигане на релаксация, втората – осъзнаване на движенията. Ако използваме понятията от китайската философия, релаксацията представлява пасивното начало (ин), но тай дзи съдържа в себе си и противоположния принцип – активността (ян). В тай дзи цюан на ян – началото съответства осъзнаването на движенията и тяхното контролиране от ума (и). Едно от най-точните и ясни обяснения на този аспект на тай дзи цюан, което съм срещал в литературата, принадлежи на майстор Ян Ютин (цит. по 17; 214): “В практикуването на тай дзи цюан, “нека и (намерението – К.Т.) да води тялото” означава, че първо трябва да имаш в ума си ясна идея и определено намерение за това, което ще правиш и съобразно с него да накараш тялото да го направи. Понякога това означава само за коя част от тялото да си мислиш или къде трябва да бъде концентрирано вниманието. Въпреки, че не е нещо необичайно човек да има представа за това какво действие ще извърши точно преди да го направи, все пак не е често срещана практика в ежедневните дейности той да мисли или да осъзнава как прави нещо през цялата продължителност на действието, от начало до край, и в същото време да прави корекции ако тялото не извършво точно това, което умът му нарежда, особено когато неговото внимание или мислене не е насочено само върху външните движения, но също така и върху вътрешните активности… Доколкото тай дзи цюан е в основата си изкуство за управляване на тялото чрез и, колкото по-фина е телесната част, която се управлява, толкова по-лесно е за тази част да релаксира, толкова по-изострена ще е чувсвителността и по-бърз отговора на тялото…”

Изучаването на някоя от опростените форми на тай дзи цюан става относително леко и бързо, движенията не са особено сложни и не са физически натоварващи, което ги прави подходящи за хора от различни възрасти, независимо от тяхната физическа кондиция. Цялото изпълнение на тези форми отнема не повече от 5 – 10 минути, след което човек не се чувства физически изморен, а отпочинал и тонизиран.

Следващата група методи, известни като туей шоу (бутащи ръце) включват работа с партньор. Те представляват своеобразна форма на сензитивен и комуникативен тренинг и са едно от основните предимства на бойните изкуства (в частност на тай дзи цюан) пред много други езотерични системи за самоусъвършенстване. На пръв поглед много от упражненията изглеждат измамно прости, но когато човек започне да вниква в тяхното съдържание, пред него се откриват неподозирани въэможности за самопознание и саморазвитие. Той започва да разбира природата на вътрешните и междуличностните конфликти и да овладява умения за тяхното неутрализиране, контролиране и превръщането им от прегради в стъпала към едно по-хармонично битие.
Изучаването на тези упражнения започва обикновено когато практикуващият е научил движенията от формата. След като е овладял основните умения за релаксация и ефективно използване механиката на тялото според принципите на тай дзи цюан, при упражненията с партньор той преминава на по-високо ниво на трудност. Сега към неговото тяло се прилага сила, на която той трябва да реагира по нов и непривичен за него начин. Така той започва по-задълбочено да разбира смисъла и рационалността на принципите на тай дзи цюан не само интелектуално, но и в практически план. Освен това, упражненията с партньор дават възможност за много по-ясно осъзнаване на грешките, допускани при самостоятелната практика, за да се направят необходимите корекции.

Упражненията “бутащи ръце” или туей шоу са едно от забележителните достояния на тай дзи цюан. Въпреки, че подобен тип упражнения съществуват и при други видове бойни изкуства, по отношение на комплексност, задълбоченост и полифункционалност те отстъпват в значителна степен на тай дзи цюан. В най-елементарния вариант на туей шоу, двама партньори (ще ги обозначим условно с А и Б) застават един срещу друг, като всеки прпотяга едната си ръка докосвайки с нея тази на партньора си. Първоначално А започва да прилага лек но постоянен натиск върху ръката на Б в посока на централната линия на неговото тяло. От своя страна Б следва посоката на натиска без да губи контакт с ръката на А и без да се съпротивлява, като отклонява тялото си в страни, така че да пропусне силата покрай себе си. По този начин, ако А продължава да прилага натиск, той естествено ще бъде изведен от равновесие. За да не се случи това, в момента, в който А усети, че вече силата му е отклонена , той спира да прилага натиск. Тогава ролите се сменят и Б започва да бута, а А да се “защитава”.

За да се изясни основната идея на това упражнение, нека разгледаме следния максимално опростен пример. Ако двама души, А и В са застанали един срещу друг и всеки се опитва да избута другия, то естествено по-силният ще избута или ще събори на земята по-слабия. Но когато А е започнал да бута, ако Б внезапно се отклони встрани, то А поради инерцията на своето движение ще загуби равновесие, при което или ще падне или ще трябва да направи някакви движения за да въэвърне равновесието си. Точно в този момент, независимо от физическата си сила, А е напълно безпомощен и ако Б приложи съвсем малко сила за да “помогне” на А да продължи в посоката, в която е залитнал, той ще бъде “победител” в тази ситуация, независимо, че физически може да е много по-слаб от А. За да се получи това обаче, Б ще трябва първо да се отдръпне в точния момент – нито по-рано, нито по-късно; второ - да съумее да приложи сила докато А не е въэвърнал равновесието си и трето – да не дава въэможност на А да намери опора в неговото тяло. С други думи, ако реакцията на Б не е достатъчно точна, бърза и адекватна, той няма да контролира ситуацията и по-силният А ще постигне това, което иска. Дори и за неспециалист в бойните изкуства е ясно, че за да постигне успех с гореописания метод, Б трябва да го приложи спонтанно, т.е. за него този начин на реагиране да се е превърнал в рефлекс, защото ако се опитва първо да мисли, а после да реагира, шансовете му за победа ще бъдат нищожни.

А сега нека се върнем отново към упражнението. За да се реализират заложените в него цели, всеки от партньорите трябва да се стреми да спазва следните основни изисквания:
През цялото време на упражнението тялото да се държи и да се движи според основните правила на тай дзи цюан. Особено внимание следва да се отделина това, тялото постоянно да бъде в равновесие, добре балансирано, без залитания и накланяния, пренасянето на тежестта и движенията да бъдат равномерни, плавни и непрекъснати.
Когато бута напред, практикуващият прилага съвсем малко сила, но не бута само с ръката, а използва координираната сила на цялото тяло. Бутането трябва да спре в момента, в който усети, че тялото на партньора се е отклонило от посоката на прилаганата сила. При това упражнение ще бъде погрешно да се хитрува, чрез използване на резки движения или внезапни промени в посоката на бутане.

Когато към него се прилага сила, практикуващият не бива да се опитва да я отклонява или спира като се бори с нея, а да задвижи тялото си съобразно големината и посоката на силата и да я отведе встрани от себе си, като същевременно поддържа постоянен контакт с ръката на партньора си. Също така, не бива да се опитва да избяга предварително или да закъснява, тъй като в първия случай ще изгуби контакта, а във втория ще предостави на партньора опорна точка, в която той може да приложи сила и да го изведе от равновесие.
През цялото време на упражнението практикуващият трябва да се стреми силата на натиска, която усеща в точката на съприкосновение да бъде постоянна, т.е. – с колкото партньора увеличава натиска когато бута, точно с толкова той да отстъпва и обратно.

Когато се случи да бъде изведен от равновесие, практикуващият трябва просто да приеме загубата и да отстъпи. Особено важно е през цялото време ръцете да са релаксирани, но сензитивни, а не “мъртви”.

Когато трябва да се спазват посочените изисквания, става ясно че дори това начално упражнение съвсем не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. С всяко следващо упражнение се внасят допълнителни елементи, които още повече усложняват процеса на изучаване и трениране.

Обяснявайки смисъла на туей шоу, учителите по тай дзи цюан често използват аналогията с играта на шах. Така както при шаха основната цел е да запазиш своя цар и да плениш царя на противника, при туей шоу целта е да “плениш”(т.е. да постигнеш пълен контрол над) центъра на тежестта на противника, като същевременно не му даваш възможност той да достигне до твоя център. Както при шаха, така и при туей шоу печели този, който умее по-добре да разгадава намеренията на другия и да използва по-ефективно своя арсенал (в шаха това са фигурите, а в туей шоу – различните части на тялото). Но докато при шаха всеки от партньорите разполага с достатъчно време да мисли и преценява ситуацията, при туей шоу решенията и действията трябва да се извършват мигновено.

Чрез практикуването на туей шоу на първо място се цели изграждане на психологическа нагласа, при която човек не изпада в паника, когато към него е насочено агресивно действие. В туей шоу понятието агресивност се използва условно, тъй като никой от партньорите няма намерение и не извършва действия, с които да нарани другия. Всеки от тях прилага последователно такава доза натиск, която е достатъчна да накара другия да реагира за да запази равновесието си, но не и да го нарани. Когато някой прилага натиск към тялото ни, с цел да ни изведе от равновесие, това се възприема субективно като вид агресия. При нетрениран човек такова действие провокира реакцията “бий се или бягай”. Това означава, че той или се съпротивлява на силата, която идва срещу него (отвръща на агресията с агресия) или се опитва да избяга. И в двата случая при него възниква психическо напрежение, което се проявява видимо в стягане на различни мускулни групи на тялото. Когато не може да се справи със ситуацията и усети, че започва да губи равновесие, той изпада в състояние на паника, при което започва да прави с тялото си хаотични движения, за да въэвърне равновесието си. Това вече го поставя изцяло под контрола на другия.
Стратегията на туей шоу е да се неутрализира агресията и да поддържа контрол над ситуацията. Докато практикуващият се научи да прави това, той многократно ще претърпява “загуба”, т.е. ще губи равновесие. От съществено значение при туей шоу е другият да не се въэприема като противник, а като партньор и помощник в процеса на обучение. Това спомага за преодоляване на страха от загубата. Един от парадоксите на тай дзи цюан е, че колкото по-малко човек е привърэан към идеята за победа или поражение, толкова по-ефективни стават неговите действия и по-забележителен напредъка в практиката.

При тези упражнения също така се развива и тренира специфична тактилна сензитивност. В туей шоу ръката, а впоследствие и всяка друга част на тялото, която е в контакт с партньора се използва подобно на радар, чрез който се улавят сигналите, идващи от другото тяло. Постепенно практикуващият се научава да разчита тези сигнали, които започват да му носят информация за това каква сила използва партньора, нейната големина и посока, какви са неговите намерения, къде е центъра му на тежестта, къде в тялото му има напрежение, коя част е стабилна и коя нестабилна и т. н. След продължителна практика, изучаващия тай дзи цюан развива способността да разчита езика на тялото и без физически контакт, което му дава въэможност попадайки в конфликтна ситуация да предугажда намеренията на човека срещу него по невидими за другите индикации.

Други умения, които се овладяват чрез туей шоу са : да не се дава на противника опорна точка, в която да бъде приложена сила; да не се оказва съпротива на силата, която се прилага спрямо нас, а да я неутрализира и използва, като я пренасочи срещу агресора; овладяване на ефективни начини за прилагане на собствената сила, като чрез минимум усилия да се постига максимален резултат.
Практикуването на туей шоу има много по-дълбок смисъл, отколкото формирането на конкретни бойно-приложни умения, чрез които практикуващият може да се защити при евентуална физическа агресия. Съвременният човек участва в многобройни и комплицирани сфери на общуване. Има случаи, когато независимо от своето отношение, той попада в конфликтни ситуации, с които му се налага да се справя. Туей шоу представлява максимално опростен модел на конфликтна ситуация – сблъсък на интересите между двама души, при който всеки се стреми да наложи своята позиция, като изведе другия от равновесие. Този модел дава възможност да се разбере и усвои основната формула на тай дзи цюан за решаване на конфликт – безстрастно приемане на ситуацията и неутрализиране на агресията без противопоставяне, а с непрекъснат контрол над собствения център на равновесие и този на противника, чрез прилагане на минимално необходимо усилие. За да се реализира успешно тази формула е необходимо преди всичко овладяване умението “да забравиш себе си и да следваш другия”, т.е. – да се абстрахираш за момента от своите желания, амбиции и емоции и да насочиш вниманието си към позицията на другия, да прецениш безпристрастно неговите действия и мотивите, стоящи зад тях, за да разбереш естеството на конкретния конфликт и да действаш в посока на неговото неутрализиране, а не в посока “прегазване на противника”. Както вече беше разяснено, тай дзи цюан се основава на даоистката философия и представлява практически път за реализиране на нейните принципи. Поради това, идеалният вариант за разрешаване на конфликти в тай дзи цюан е възстановяване на естествената хармония. Както е казано в Дао дъ дзин: ”Онзи, който умее да побеждава врага не се сражава” и още “Небесното дао носи полза и не вреди, дао на мъдреца действа и не се бори”.

За практикуващият тай дзи цюан всеки конфликт от ежедневието се превръща в част от тренировката, ново предизвикателство да изпита, приложи и развие своите умения. Той приема подобна ситуация като средство за самоусъвършенстване, а не като заплаха за собственото му самомнение. Естествено, няма никаква гаранция, че той ще се справи при всеки случай. Има конфликти, при които загубата е твърде болезнена, но все пак когато тя се приема като част от процеса на обучение негативното започва да се трансформира в позитивно. Когато човек успее да приложи принципите на тай дзи цюан и се увери в тяхната ефективност, неговата мотивация за практикуване се засилва, защото изчезват съмненията в реалния смисъл и приложимост на изучаваните методи.

Интересно е да се отбележи, че колкото и странно да звучи, напълно аналогичен подход, приложен в чисто интелектуален план можем да открием в диалозите на Сократ, или по-точно в начина, по който той диалогизира със своите събеседници. На първо място, Сократ не започва с противопоставяне на своята теза на тезета на събеседника (аналог в тай дзи цюан – непротивопоставяне на сила срещу сила). Той заема позицията на незнаещия (в тай дзи цюан – да се смириш и да “поддадеш”, но без да бягаш). Трето, той започва да задава въпроси, следвайки логиката на събеседника, докато последният е принуден да признае пълното си объркване (в тай дзи цюан – прилепване и продължаване траекторията на движение на противника, докато той загуби контрол над собствения си център на равновесие). Четвърто, Сократ и събеседникът му започват заедно да изследват проблема, но водещата роля е на Сократ (в тай дзи цюан – поемане на пълен контрол над ситуацията, при което противникът осъзнава своята безпомощност и погрешността на агресивните си действия).

В заключение, нека конкретизираме основните насоки, в които усвояването на описаните методи на тай дзи цюан, дори на едно съвсем аматьорско ниво може да помогне на учителите да се справят със стреса в своята професия:

1. Формиране на умения за релаксация, правилно дишане, коригиране на погрешни телесни навици.
За да се постигнат тези умения са необходими две неща – да се спазват основните правила на тай дзи цюан и да се практикува редовно. Тези методи представляват едно своеобразно вътрешно пречистване, като дават възможност на организма и психиката да се освободят от акумулираните през деня напрежение, умора и негативни емоции и да се “презаредят” с позитивна енергия. Също така, преди работа те подготвят тялото и психиката да приемат без паника, досада или неприязън предстоящите предизвикателства. Следващата стъпка е използване на придобитите умения по време на професионалната дейност. Когато учителят съумее де поддържа чувството за “жива” релаксация и вътрешен комфорт, когато стойката, движенията и дишането му са правилни, това води до чувство за стабилност и увереност, по-бързи и адекватни реакции, повишена работоспособност. Така той ще има възможност да прояви най-доброто от своите професионални умения. По време на семинари с учители, както и при педагогическата подготовка на студенти в учителските специалности представянето на подобни методи винаги е предизвиквало силен интерес и желание за по-обстойно запознаване с тай дзи цюан. В последствие мнозина са споделяли, че са изпитали позитивни ефекти от практикуването на някои от тези методи и след като са се убедили в тяхната действеност чрез собствен опит въэнамеряват да продължат и евентуално да задълбочат своите занимания с тях.

2. Изграждане на стратегия за реагиране в конфликтни ситуации
Независимо от своите възгледи и нагласи, в професионалната си дейност учителят често попада в конфликтни ситуации. В много случаи те не могат да бъдат избегнати, нито пренебрегнати. Качеството на неговата работа, както и авторитетът му зависят в голяма степен от това как реагира и как се справя с подобни ситуации. Учител, който проявява неразбиране и/или неадекватно поведение в конфликтни ситуации е обречен да търпи провали в своята работа - понякога отношения и авторитет, изграждани с години, могат да бъдат разрушени само за секунди. Запознаването с теорията на тай дзи цюан, съотнесена към реалностите в съвременното училище може да помогне на учителите да вникнат по-задълбочено в природата и характера на конфликтита като феномен при общуването и да си изградят стратегия за реагиране в конфликтни ситуации, която ще се основава на проверени и доказали ефективността си принципи. Както вече беше обяснено, основната формула на тай дзи цюан за решаване на конфликт е : безстрастно приемане на ситуацията и неутрализиране на агресията без противопоставяне, а с непрекъснат контрол над собствения център на равновесие и този на противника, чрез прилагане на минимално необходимо усилие.

3. Усвояване на практически умения за реагиране в конфликтни ситуации
Както във всяка дейност, колкото и добре да е подготвен теоретично човек, ако той не е усвоил съответните умения и не владее необходимите методи, шансовете му за успех в практиката са нищожни. Упражненията от групата туей шоу са насочени към изграждане на практически умения за реагиране в конфликтна ситуация според принципите на тай дзи цюан. Тъй като по своя характер това са психофизически упражнения, тяхното практикуване води до промяна не само на съзнателната, но и на подсъзнателната нагласа за реагиране в конфликтни ситуации. Когато разбирането на теорията се съчетае с тренинг в туей шоу, учителят ще може да “изобрети”свои методи за справяне с конфликтни ситуации и тези методи ще почиват на надеждна основа. По този начин, когато се сблъска с реален конфликт, неговите действия няма да се определят от емоциите, както става при необучения човек, а ще бъдат подчинени на ясна стратегия и професионални умения.

4. Самопознание и самоусъвършенстване
Учителската професия е една от тези професии, в която има много ясно изразена корелация между професионално и личностно развитие. Основната причина за това е, че истинският учител би следвало да бъде не само ретранслатор на знания, а личност, която помага на другите да се изградят като личности в позитивния смисъл на думата. Но както е известно от психологията, личността не представлява някаква крайна завършеност, а процес на непрекъснато саморазвитие. Когато човек спре да полага съзнателни усилия за стимулиране и насочване на това развитие в определена посока, независимо от етапа, до който е достигнал, той постепенно започва да деградира. Съществуват много пътища за личностно самоусъвършенстване и тай дзи цюан е само един от тях. В него е акумулиран опита на няколко поколения хора, които са посветили своя живот на самопознанието и самоусъвършенстването, а също така и на разработване на ефективни методи, чрез които техните достижения да бъдат предадени на следващите поколения. Дори за тези, които нямат намерение да практикуват тай дзи цюан, запознаването с тази система може да обогати техните възгледи за механизмите и възможностите на личностното самоусъвършенстване. Те ще могат да погледнат от нова гледна точка на връзката между физическо и психическо, на общуването, на това как реагираме на въздействията на другите, как могат да се формират умения по външни признаци да се съди за вътрешни състояния, как да се справяме с агресивността вътре и вън от нас и др. под. И все пак, както често казват майсторите по бойни изкуства “един грам практика струва повече от един тон теория”.

Литература
1. Абаев, Н., И. Горбунов. Сунь Лутан. О Философско – психологических основах “внутренних” школ у – шу. Новосибирск., “Наука”,1992
2. Александров, Д. Ортодоксален тай дзи цюан. Традицията на фамилията Чен. С., Шамбала, 1997
3. Александров, Д. Бойните техники на тай дзи цюан. С., ИК “Златен дракон”, 1998
4. Антология даосской философии. Сост. А. Малявин и Б. Виноградский. М., “Клышников, Комаров и Ко”, 1994
5. Димитров, К. Тайдзицюан стил Ян. С., “Стено” 2001
6.Древнокитайски мислители. Прев. Б. Беливанова, София., Наука и изкуство, 1980
7.Маслов, А. Энциклопедия восточных боевых искусств. Традиции и тайны китайского ушу. М., Гала Пресс, 2000
8. Теодосиев, К. Въведение в тай чи чуан, С., ИК “Одисей”, 1991
9.Чен, У. Механика на тялото в тай дзи цюан. С., ИК ”Одисей”, 1999
10.Чжоу, Ж., Ч. Янлин. Тайдзи цюан: Общие принципы и практическое применение. М., “Либрис”1996
11. Chen, Y. T’ai Chi Ch’uan. Its Effects And Practical Applications. Unicorn Press, Hong Kong., 1971
12. Frantzis, B. Relaxing Into Your Being. North Atlantic Books, Berkeley CA., 2001
13. Frantzis, B. The Great Stillness. North Atlantic Books, Berkeley CA., 2001
14. Frantzis, B. The Power of Internal Martial Arts. North Atlantic Books, Berkeley CA.,
15. Huang, Wen-Shan, Fundamentals of Tai Chi Chuan, South Sky Company, Hong Kong., 1979
16. Lowenthal, Wolfe. There Are No Secrets. North Atlantic Books, Berkeley, CA.,1991
17. Wang, P., Zeng W. Wu Style Taijiquan. Hai Feng Publishing Co., Hong Kong., 1983
18. Wile, Douglas. T’ai-chi Touchstones: Yang Family Secret Transmissions. Sweet Ch’i Press, N.Y., 1983

Източници от интернет
www.williamccchen.com
www.taijiquan.narod.ru
www.aymta.org
www.chinafrominside.com
www.taichismart.com
www.qigonginstitute.org
www.qi-journal.com

Софийски университет “Св.Климент Охридски”
Факултет “Педагогика” катедра “Дидактика”
Гл.асистент Константин Теодосиев

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Приложение на методите на тай дзи цюан за справяне със стреса в учителската професия

RSS за коментари Коментари