Обучение чрез сътрудничество – Селестен Френе и неговата педагогика

Откъс от „Обучение чрез сътрудничество – Селестен Френе и неговата педагогика“

Вяра Гюрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Формирането на творчески мислещи, инициативни и предприемчиви граждани на демократичното общество изисква прилагането в училище на една „активна педагогика“, в центъра на която е ученикът – партньор на преподавателите в учебния процес. Според Съвременния тълковен речник на българския език партньорът е „човек, който взима участие в играта заедно с друг“ („...партньор за танци“) и „човек, който участва в някакви действия или дейност с друг“ (Буров, 2002: 604).

Ключовите думи тук са „участие“ и  „заедно“/ „съвместно“. За да танцуват заедно танца, наречен  „учебен процес“, партньорите – учители и ученици, трябва да могат да участват равностойно в общия процес, да си имат доверие, да си вярват, да се подкрепят, да си помагат взаимно, да се допълват, да синхронизират очакванията, нагласите и стъпките си. С други думи – да си сътрудничат в общата игра. Защото, пак според същия речник, сътрудничеството е „съвместна работа“, а да си сътрудничиш с някого, означава да работиш заедно с някого, да помагаш (Буров и др., 2002: 889). Което означава, че учителите трябва така да организират учебната работа (часовете си) още от първия ден, че да накарат / да мотивират учениците да участват. При това трябва да им помагат максимално да се справят, независимо какви индивидуални затруднения имат. Защото всяко дете може да успее в нещо, стига да получи шанс за това и помощ от когото трябва.

Идеята за обучение чрез сътрудничество е актуална, но не е никак нова. Педагогиката на сътрудничеството (от фр. Рedagogie cooperée), или кооперативната педагогика, се свързва с името на френския учител Селестен Френе и неговите последователи във Франция и по света (Гюрова, 1995: 23 – 58). Философията на тази педагогика е синтезирана в  неговите книги: „За народното училище“ (1945), „Съвети към родителите“, „Педагогически инварианти“ (1945) „Трудовото възпитание“ (1946), „Раждането на една народна педагогика“ (1949), „Техниките Френе на съвременното училище“ (1964), „Маршрутът на Селестен Френе“ (1977) и др. (Френе, 1990).

Френе и неговите последователи разработват и прилагат няколко оригинални и изключително полезни нововъведения в учебната дейност с реална приложимост в съвременното (в т.ч. и масово) училище:
– учебни фишове, вместо учебници в началното училище;
– нова организация на времето и пространството;
– кореспонденцията с връстници от други населени места, като учебно и възпитателно средство;
– нов подход към оценяването;
– естествения метод на обучение;
– ателиетата;
– новата организация на труда и трудовото възпитание. Както и: – нова организация на класа
– клас-кооператив (или училище-кооператив);
– собствена печатна база – училищната печатница;
– училищния стенвестник / стенвестник на класа;
– вестник на класа (за родителите).
Педагогиката на сътрудничеството се олицетворява от всичко, което се случва в класа-кооператив.


Класът-кооператив

Класът-кооператив е „алтернатива на традиционния клас, в който децата работят паралелно, без да си взаимодействат, а всяка колективна дейност играе ролята „да нивелира“ (да обезличава). В класа-кооператив се срещат различни гледни точки и изключителна роля играе критичната рефлексия в групата, която помага „класът да се организира като жив организъм“. В този поновому организиран клас „децата се учат заедно на отговорност“.

Класът-кооператив съчетава индивидуалния с груповия подход – чрез различните дейности учениците се развиват като индивидуалности (като отделни личности), но и като членове на екип, в който всеки има своята персонална роля. И това напълно съответства на детската психика. „Детето не обича „работата на стадото“, при която индивидът трябва да се пригажда. То обича да работи индивидуално или да работи в екип, в рамките на кооперативната общност (инвариант 21)“ (Гюрова, 2002: 617). И това е важно за развиването на социални умения, сред които – солидарността с другите и отговорността, които според Френе и неговите последователи са в основата на човешкия прогрес.

Класът-кооператив е форма на ученическо самоуправление. При тази организация на класа (или в малките училища – и на училищния живот) всичко се решава съвместно – по време на Общото събрание в края на всяка седмица (на което присъстват и родителите), или на Съвета на класа в началото на седмицата, или в минутите за равносметка („Какво ново“) всяка сутрин, или по време на ателиетата по различните дейности (Гюрова, 1995: 23 – 58).

Кооперативът избира с тайно гласуване Съвет (председател, заместник-председател, секретар и ковчежник). Общото събрание (това е висшият орган на детското самоуправление) избира и дежурен по дисциплината за седмицата.

Учителят е преди всичко човекът, който помага на групата деца да се организира: от моментите, определени за рефлексия върху съвместния живот на класа-кооператив, до равносметката на дейностите и колективните проекти. Той е един от всички, но и естествен авторитет, когото децата обичат и на когото вярват. Той им дава възможност да действат като възрастни – със своите права, задължения, отговорности и отчетност (Гюрова, 2002).  

Подобни форми на ученическо самоуправление са Ученическият парламент, Ученическият президент и Ученическият Министерски съвет, Миникметството, Ученическият съвет по дисциплината, Общото събрание и др. Те дават възможност на учениците да упражняват важни социални роли, да се учат на отговорност, толерантност и отстояване на позиция, което е сред най-важните възпитателни резултати. Същевременно те формират качества на личността, които са изключително важни и при груповата работа, която е фактор за активизиране на участието на учениците в учебния процес.

Педагогиката на сътрудничеството предполага нова организация на времето и пространството, като алтернатива на строгата регламентация на образователните дейности (обучението/ ученето и труда), задължителните учебни разписания, планове и програми.


Нова организация на пространството

Подредените в редици чинове и маси (подредба тип „клас-автобус“) се заменят с подвижни маси и столове, които могат да се разместват и групират според предпочитанията на учащите и за целите на индивидуалната и груповата работа. В училище и в класната стая стените и коридорите се превръщат в естествено място за всевъзможни изложби с детско творчество (в т.ч. написани съчинения, снимки, предмети, изработени или събрани от децата по време на учебните екскурзии). Правото на изразяване във всеки момент се гарантира чрез използването на различни табла и тематични листове за отразяване на позиции и мнения и за колективно достигане до решения. На видно място се окачват постери и обобщения от дискусии, което помага по-добре да се осмислят знанията и информацията от учениците.

Всъщност това е подредба, която гарантира интерактивност – взаимодействие, чрез улесняване на движението на децата в класната стая, достъп до резултатите от съвместната работа върху учебни и неучебни задачи (например общи правила, идеи за това какво учениците да направят заедно през седмицата), достъп до индивидуално творчество и др.).

Природната среда – градината, опитното поле, фермата с животни (или просто животински кът), цветята и другите растения, за които децата сами се грижат, наблюдават и изучават, стават елемент на образователната среда. Това е особено важно условие за естествения метод на обучение, който се опира на наблюдението, и за рефлексията, последвани от научното обяснение.


Нова организация на времето

Става въпрос за времето за учене. То е планирано чрез различни учебни планове и споразумения, като съществена част се отделя на работата по индивидуални и групови проекти. В класовете или училищата, работещи по системата Френе (педагогика на сътрудничеството), учителите и учениците разработват най-често съвместно:
1) Общ годишен план, който отразява държавните изисквания за съответния клас (и за работата на учителя).
2) Общи месечни планове.
3) Седмичен план за дейностите на класа – съставя се в началото на седмицата – в понеделник сутринта.
4) Индивидуален план на всеки ученик (за срок от 1 или 2 седмици), който съдържа рубрики по различните дейности, с които детето желае да се занимава през периода, както и групови и колективни дейности, в които ще участва.

Много важна роля играе индивидуалният план на всеки ученик, в който той избира с какви учебни дейности да се занимава, какво време да им посвети, с колко учебни фиша ще работи.

Правото на избор означава задължение да се изпълни записаното в плана и отговорност за качеството на изпълнение. Неизпълнените планирани учебни дейности за изтеклия период се записват задължително най-напред в новия учебен план. Индивидуалните планове се подписват от ученика, учителя и родителя, а с отчитането на изпълнението им започва всяко общо събрание в края на седмицата (с участието на родителите). По всеки план се оформя профил на постиженията на ученика и той (под формата на графика) се поставя в ученическата книжка.


Нова организация на учебно-възпитателния процес

Педагогиката на сътрудничеството е най-яркото доказателство за единството на обучението и възпитанието във всеки момент от работата с учениците и от работата на учениците, което, поради характера на организацията, има безспорни възпитателни ефекти. Във всеки момент от живота си в училище и със съучениците си извън училище, от общите занимания и дейности „с възпитателен характер“ учениците научават ценни и полезни неща за света, за хората и за себе си.

Френе и всички представители на Новото възпитание смятат, че за да бъде успешна и мотивираща, образователната работа трябва да бъде интересна, жива и осмислена. „Никой не обича да се върти на празни обороти, да действа като робот, това означава да го караш да действа и да се покорява на замисъл, който е вписан в механични действия, в които той не присъства“ (Гюрова, 2002: 23 – 58), т.е. които са му чужди и непонятни“, твърди Френе в своите „Педагогически инварианти (инвариант 8). В интерес и на преподавателя, и на учениците е отказването от монотонните уроци, уморителните упражнения, съчинения и задачи, от дългите и скучни домашни работи – еднакви по обем, съдържание и трудност за всички, които противостоят на естествената потребност на ученика да се изявява и да общува с другите.

В основата на новата организация на учебния процес са съвместно изработени и договорени по време на общото събрание правила, които равнопоставят учителя и учениците по отношение на правото на избор и мнение, но и на контрола и властта. Учителят е в ролите на сътрудник, помощник, съветник и приятел.

В основата на тази организация е убеждението, че всяко дете е по природа искрено, добро, честно, способно и талантливо. Тези му качества могат да се проявят единствено в атмосфера на доверие, уважение, разбирателство, свобода и избор, които са характерни за класа-кооператив (или училището-кооператив). Задължително се съблюдават правата и на децата, и на възрастните, разбирани като единство от:
– правото да имаш права;
– правото да поемаш задължения;
– правото да носиш отговорност за решенията, действията  и резултата.
Тези права се съблюдават както по отношение на индивидуалната работа (по индивидуалните учебни планове), така и при груповите и колективните дейности, в които децата участват по собствен избор. Веднъж заявили желанието си да участват, учениците се задължават да устоят докрай и да доведат работата си до добър резултат. Така например, ако са избрали да участват в писането на писмо до кореспондентите (клас/връстници, с които си кореспондират), а то се оказва пълно с грешки, участниците задължително правят необходимите справки и пренаписват писмото отново (и не могат да изберат да не участват в това).

Поради своите убеждения, че традиционните учебници сковават преждевременно детското въображение със своята единствена истина, Френе и неговите последователи използват нов основен ресурс за образователната дейност в началното училище – учебни фишове. Това са текстове, описания с различна тематика (от предметните области до съвместните дейности – например фишове по „кореспонденция“), с въпроси към тях и учебни задачи. Фишовете (формат А) се подреждат по тематика и трудност в серии и образуват библиотека с учебна документация, която е на разположение на децата в класната стая. Фишовете се изработват съвместно или индивидуално от учителя и учениците  (продават се и готови, но те не са задължителни за учителя). Оформен по съответния начин – един фиш по готварство например, с описани уреди, продукти и рецепта, може да се използва като фиш за четене, смятане, физика или химия. Така от практическите наблюдения (от реалността) децата достигат до научните обяснения на света, който ги заобикаля.

Обучението се основава на прилагане на естествения метод (в буквален превод „метод на експерименталното опипване“). На практика, това е признаване и прилагане на предимството на наблюдението и експеримента преди теоретичното обяснение на фактите и явленията. В този процес интелектът на ученика, способността му да запомня, да разсъждава и да мисли се развиват чрез действия, а не по абстрактен път – чрез слушане и четене. „Говорете възможно по-малко“, гласи един от педагогическите инварианти за учителите (№20) на Селестен Френе (Гюрова, 2002: 617). Когато детето само засади семенце и ежедневно се грижи и наблюдава развитието на едно растение или животно, то не само по-лесно ще осмисли теоретичните обяснения, но и самό ще търси нови обяснения и ще бъде по естествен начин „пристрастно“ към опазването на природната среда – защото то реално е част от нея. Това изостря наблюдателността, формира екологична култура, приобщава към ежедневен труд и грижа за растенията, животните, по-слабите. Така децата се учат на „съпричастност“ към всяко нещо – и към природата, и към света като цяло – чрез включването на всички сетива, чувства и мисли.

Естественият метод на учене е, на практика, приложение на чудесната мисъл на Френе: „За да се научи нещо, то първо трябва да се преживее“ (Френе, 1990: 63).  Той до голяма степен корелира с описания от Фил Рейс естествен път на човешкото учене, с неговите четири стъпки:
– желание за учене;
– предприемане на действия за осъществяването на това желание;
– обратна информация от околните (и позитивните чувства от добрата обратна връзка);
– асимилиране („придаване на смисъл“) на новото знание.

В тези прости четири неща според Ф. Рейс се съдържат всички „модели“ на учене, описани в книгите с понятия като: „активно експериментиране, конкретен опит, рефлективно наблюдение, абстрактна концептуализация, вътрешна мотивация, външна мотивация, холистични подходи, серийни подходи“ (Race, Phil., 1995: 18 – 19).  


Пълния текст четете в сп. „Педагогика“, кн. 4

Брой 29, 16 – 22 юли 2015 г



Още за педагогиката Френе:

Движение за Съвременно Училище в България
http://projects.solutionsbg.com/freinet/

БНР: Педагогическият метод на Селестен Френе има своите български последователи

​Основи на педагогиката на Френе, Крум Сяров

Педагогика Френе във форум BG-Mamma

Селестен Френе (1896–1966) от Уикипедия
 

++

"Училището не е място, където детето се готви за бъдещия живот, училището е самият живот."

Из:

ЯРКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ХУМАННАТА ПЕДАГОГИКА
Проф. д-р Емилия Василева, главен редактор на сп. „Педагогика“

ФИЛОСОФИЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

-- Осмислената от децата дейност поддържа естественото им любопитство, дава им творческата свобода, от която се нуждаят;
-- Детето има правото да пита и отстоява своята позиция:
- Аз харесвам,
- Аз не харесвам,
- Бих искал,
- Аз направих.