Когато шоковата доктрина заплашва образованието
Училището е насилствено спряно от епидемията Ковид-19. Това е безпрецедентно. Учители и ученици, затворени в домовете си, са принудени да работят чрез жива видеоконферентна връзка, работа в мрежа, онлайн упражнения или гледане на онлайн курсове. Доста подготвени за тези практики, българските родители и учители използват социалните мрежи, за да разрешават техническите проблеми. Министърът на образованието се радва на „впечатляващите и забележителни“ усилия от страна на учителите, да водят уроци в електронна среда. Даже е „обнадежден, че това ще донесе промяна в образователната система[1]“. Той има право да се радва, тъй като това е стъпка в осъществяването на неолибералния проект на управляващите. Онлайн курсовете, в дългосрочен план означават потенциално съкращаване на учители, по същия начин, по който той води към дематериализация на средствата за обучение. Отговорността за тяхното предоставяне по принцип е на държавата, но сега все повече тази отговорност се прехвърля на родителите. Учениците са подканени да си направят акаунти във Фейсбук и други социални мрежи, за да имат достъп до уроците. Цифровото разделение – между тези, които имат необходимите средства и тези, които нямат – се увеличава. Да кажем, че държавата изпълни своите ангажименти: министърът съобщи, че на всички училища ще бъдат изпратени акаунти за работа в платформата на Майкрософт – TЕAMS, което е безплатно. Но когато казва, че платформата е безплатна пропуска да спомене нещо важно на гражданите. Данните на техните деца ще платят сметката.
Педагозите винаги са готови да се сблъскат с нови предизвикателства и да адаптират нови средства на терен. Точно това е целта на педагогията и със сигурност всички се радваме малко от това ново предизвикателство, което ни кара да се мобилизираме. Но нека не забравяме, че това е „извънредно положение“, а не бъдещето. Част от учениците нямат необходимите електронни средства в домовете си, а много са дигитално неграмотни. Не може да се разчита на една система базирана на технологиите, когато тя увеличава разделението на най-бедните. И ако мислим, че ще решим проблема в бъдеще, чрез дарения на тези средства на всички ученици, имайте предвид, че частните фирми никога не правят подаръци без да искат нещо насреща. В своята книга „Шоковата доктрина“ Наоми Клайн анализира как администрацията на Буш през 2005 г. се възползва от реконструкцията на Сейнт Луис след урагана Катерина, за да премахне бедните от домовете им и да приватизира образователната система в Луизиана. Обяснява как капитализмът се възползва от социални, екологични, икономически бедствия и кризи, за да наложи по-лесно частните интереси в публичния сектор. Всяка криза е възможност за властта да използва разстройството в ежедневния ход на нещата, за да наложи своя начин на организация. Онлайн платформите за образование (shkolo.bg, уча.се и др.) предлагат идеалната неолиберална система на обучение за нашите деца – индивидуализирана, икономически ефективна. Те работят за успеха на индивидуалното дете, докато би трябвало да работим заедно за успеха на обществото. Трябва да решим: „Всеки за себе си“ или „Един за всички и всички за един“. Настоящата пандемия показва, че първата опция е самоубийство и води към катастрофа. Втората опция изисква от държавата да спре прехвърлянето на части от образователната ни система към частен, технологичен и индивидуален режим, където който има пари и подходящи условия печели, а който няма – е изключен. Втората опция изисква и контрола от гражданите върху техните данни, тоест върху икономиката на технологията. Ако не искаме нашите деца да бъдат роби на технологичните гиганти, те трябва да знаят как работят те, кой ги управлява, да анализираме заедно с тях как социалните мрежи се обърнат към своите потребители, дори да ги насърчаваме да участват в проекти за свободен софтуер. Това критично образование за технологиите започва с възможността да не използваме тези средства. Защо мислите, че Стив Джобс и Бил Гейтс не позволиха на децата си да използват техните собствени продукти преди да станат на 14г.[2]? Знаят, че по-добре управляваш нещо, когато можеш да сложиш разстояние между него и себе си. Нека да използваме социалните мрежи по време на извънредното положение, за да подържаме връзка с учениците ни, независимо от средствата. Това е най-важното в момента, но нека да имаме предвид, че кризисно решение е – по дефиниция – за кризисни положения. Кризисното положение ще свърши и ще трябва да го анализираме с много внимание, за да не превърнем кризата в правило за бъдещето. -
[1]https://www.mon.bg/bg/news/3886 [2] https://www.mirror.co.uk/tech/billionaire-tech-mogul-bill-gates-10265298 https://www.nytimes.com/2014/09/11/fashion/steve-jobs-apple-was-a-low-tech-parent.html? mtrref=www.google.fr
УЧИТЕЛИТЕ ОТНОВО СА НА УЛИЦАТА... ЗА ДА СИ ПЛАТЯ НАЕМА, МОЛЯ
Мила Минева
УЧИТЕЛИ, ИКОНОМИСТИ И ЧАСТНИ ИНДИВИДИ ИЛИ КАК ПАЗАРЪТ ЗАВЛАДЯ ВЪОБРАЖЕНИЕТО НИ?
Този текст се опитва през анализ на един конкретен социален протест да провери как се конструира хегемонен публичен дискурс, как се задават доминантни интерпретации на едно гражданско действие и в крайна сметка как се изработва „здравият разум“ за политическото на съвременното българско общество? Той е опит за „плътно описание“ на синдикалните действия на учителите от есента на 2007 г., но по-далечната му цел е да провери очевидностите, които се конструират в дебата, за „гражданско“ и „социално“ действие, за полето на „политическото“ и как през тях правим света си като ефект на определени публични политики? Текстът разказва как различните социални актьори заемат определени позиции в пространството и анализира ресурсите, с които си служат, за да наложат собствената си интерпретация като легитимна. Накратко това е усилие по разбиране на политическия процес през конкретен казус, което търси онези дискурсивни фигури, които успяват да завладеят социалното въображение.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви