Гледам - правилно говориш. От друга страна обаче се сещам за момиченца на по 11 години с развит бюст и момченца на едноцифрена възраст, разгръщащи порно списания - абе, техните деетродни желания и способности почват да се проявяват все по-рано, защо пък да не побързаме да ги образоваме?
Знам ли - може пък детството да е ценност, зависеща от възрастта (някаква сложна функция, която аз обаче не знам)....

Не виждам нищо лошо нито в едното, нито в другото.

Защото няма да ги образоваме - по простата причина, че като сменяме програмата на всеки има няма 10 години, в образованието става един миш-маш, резултатите от който никой не може и да оцени, защото да това се изисква по-дълъг период от време. Ние правим нещо, което е доказано зловредно - непрекъсната смяна на програмите, учебните планове, програмните системи - с други думи държавата осигурява определен кръг от хора да пишат проекти, да участвуват в конкурси, да печелят проекти /кой от кой по-високопарни и малоумни в замисъла си/, осигурява се работа на издателите /минимум три колектива със спечелени проекти за всички класове/ и хубавичко се изцеждат родителите за поредната порция нови учебници.
 Що се отнася до децата - независимо от физическото си развитие, има качества, като например устойчивостта и концентрацията на вниманието, които са особено важни за успешното им обучение в училище и зависят не само от похвати и методи, но и от степента на зрелост на психиката. Разликата между едно 6-годишно дете и едно 7-годишно дете по отношение способността му да издържи 4 или пет учебни часа един след друг, съхранявайки активно внимание, е от земята до небето. И това го знае всеки педагог, всеки експерт и всеки научен работник. Изглежда не го знаят само в министерството. Или просто не ги интересува.

Децата на 11 години са си деца откъдето и да ги погледнеш. А това, че в държавата ни се навъдиха изключително много педофили, които си мрат по Лолитки или по незнамсиощекво е отделен въпрос...
Ние просто седим и наблюдаваме, как отвсякъде децата ни са заливани с всевъзможни помии и основната цел на всички тези помии е една - детето да излезе колкото е възможно по-скоро от детската си същност. Дали ще се впрегне отрано на работа, дали ще стане обект на нечистоплътни помисли и интереси, дали улицата ще го засмуче или пък то ще се окаже твърде рано пред най-различни избори със съдбовен характер - всичко това в крайна степен е призвано да изтръгне детето от лоното на детската безметежност, която обаче е жизнено важна за него и то тъкмо с това, че през нея се формират човешките ценности.
Аз работя с деца, някои от които страшно си мрат да са големи. Само че те твърде често не са наясно с бремето, което сами са готови да стоварят на плещите си. Помислете само - България е на първо място в Европа по аборти сред непълнолетни! За каква държава тогава говорим? За каква политика към децата? Или може би тази така наречена държава гледа само как да си набави повече електорат и да обере негативите със затварянето на някои училища????

Шели, много си права. Спомням си навремето, че преминаването към НУС (така бяха го кръстили онзи експеримент - "ново учебно съдържание") дори бе обект на някакъв що-годе дебат. Освен всичко друго във всяко училище спретнаха детски спалнички, където 6-годишните деца да си почиват за час-два. Сега за това не се и говори. Комерсиализацията в образованието е страхотна! Че няма да намерят начин да създадат работа на няколко издателски екипи!... На всичкото отгоре тръгването на 6-годишните на училище страхотно ще реши цели два проблема - за недостига на детските градини в градовете и със заетостта на учителите. А децата?... да се оправят някак...

 Ами, нека споделя опита ни с училището на ранна възраст:  дъщеря ни тръгна тук на задължителна предучилищна възраст (kindergarten) точно на 5 г.

Учебните занятия бяха не особено продължителни: от 9 до 12ч. - целта беше да се научат на буквите, да започнат да четат и пишат на елементарно ниво; смятане до 20; и природознание.... Накрая на годината, Траяна четеше детски книжки от библиотеката за удоволствие - нещо, което едно време брат й никога не направи като първокласник в БГ.

Тази учебна година стана пъврокалсничка на 6 г. възраст - учи всеки ден от 9 ч до 4 ч следобед. Нито за секунда не се е оплакала, че й е трудно, тъпо, скучно или там каквото и да било неприятно в училище...

Чете вече книжки с глави (това е основно изискване за второто полугодие на 1-ви клас) и е горда от себе си всяка секунда. Детската баня е пълна с техни книги и комикси - четат на тоалетната (не че е хубаво това, де...), четат във ваната - явно, кеф им е...

За нашите деца, точно както и за другите деца наоколо, училището е удоволствие. За нас със Жоро това определено е магия. Някога се измъчихме до смърт с началното училище на Калоян, който в 3ти клас заяви, че ако трябва все така да учи по цял ден до края на 11-ти клас, обмисля да се самоубие... Ужас и безумие.

Та, кривицата не е в училището като такова по принцип, а как са организирани и поднесени нещата. Няма откраднат детство.

Има деца, които плачат, когато имат неучебен ден, заради снежна буря, например - искат на училище, защото там им е интересно. Наши близки приятели в Канада ни разказаха за инцидент тази зима със срутени покриви на сгради в Монреал, поради силния снеговалеж и натрупвания. И няколко училищни района в Монреал затворили за седмица, за да не пострадат деца. Та, синът на нашите приятели, четвъртокласник, се върнал от училище, ухилен до уши, и казал, че "тяхното училище извадило супер късметът да не затваря тази седмица - децата крещяли и се прегръщали от радост"...

Мъчно ми е, че нашите деца в България няма скоро да достигнат до подобно ниво на кеф от училището си... За мен това е откраднатото детство - а не на каква възратс ще тръгнеш на училище.

Да седиш и учиш по цял ден, да те тормозят родители, учители, недалновидна система на обучение, олимпиади, контролни, конкуренция, кандидатствания, интриги; едновременно с това деца на 12-13 и от двата пола да се превръщат в квартнални к*рви, за да си докарат джобни пари....

Да, това си е абсолютно откраднато детство. Затова съм щастлива, че моите деца са щастливи да ходят на училище с усмивка и кеф. Така трябва да бъде за децата и в България. Ама май никой не го иска това...

А аз си мечтая, че ще дойде този ден - вярвам и се надявам, защото виждам, че може да е така.

Ако се замислим сериозно, ще видим, че това което се предлага води до няколко неща: 1. Напълване училищата с един випуск деца допълнително - съответно проблем за средищните училища, чиито ученици ще трябва да пътуват 6-годишни, а може би и 5-годишни, ако остане задължителна предучилищната група - в малките населени места няма детски градини и предучилищните групи ще са към средищното училище; 2. пренаписване на програми и планове и съответно снижаване на възрастта за усвояване на даден учебен материал - съответно още по-неразбираеми нови учебници, тъй като не се работи по въвеждаве на строги критерии за съдържанието и формата на предлагания в учебниците материал, а се правят трескаво структурни реформи; 3. решаване на проблема с недостига на места в детските градини - като се извадят предучилищните групи оттам или се снижи възрастта за предучилищна група от 6 на 5 години, веднага се открива място за разкриване на нови яслени и първи групи в съществуващата вече база - съответно отпада средно по един екип от педагози с отпадането поне на една група от големите обединени детски заведения; 4.има и вариант изобщо да премахнат предучилищната група от детските заведения, тя да стане приоритет само на училищата - т.е. възможен е завой в политиката за предучилищно образование - може да се сведе само до отглеждане, защото не е кой знае какъв проблем да извадят предучилищното образование от системата на средното образование, 5. последиците от тръгването на децата още на 5 години на училище /ако трябва да карат и задължителната предучилищна група в училищата/ ще бъдат повече отрицателни, отколкото положителни - аз лично очаквам още по-голямо повишаване на детската агресия, повишаване процента на деца с невротични прояви и увеличаване заболеваемостта. Образователните ефекти не искам да ги коментирам, но ми се струва, че българското образование се превръща в един дълготраен неуспешен експеримент, който се подновява от всяко новопостъпило правителство, и който, очевидно, затрива нацията ни.

Аз тръгнах на училище на 6 години. Първи клас обаче не беше в училище, а в детската градина. Това беше един от поредните експерименти. Спомням си как ходих с майка ми до съседното училище да се запиша за библиотеката. Нямах право! Библиотекарката ме върна първия път с думите: Първокласник, но не в училище, а в детската градина? Трябва да дойдеш с майка си или баща си.
И така. Първи клас беше в детската градина със спане там. Спомням си го много добре, защото беше голяма травма за мен.
После сестра ми беше писана да ходи на 7 години на училище, но тя сама поиска да отиде на 6. Явно и беше писнало да ходи на детска. Родителите ми се съгласиха и тя тръгна на 6 години. Малко по-късно и писна от училище и почна да "чупи" ръце и крака. И да изкарва майка ми бременна, за да излиза по-рано от училище. Та такива ми ти работи. Всички тези експерименти са вредни!

Нямах навършени 6, когато тръгнах на училище и не сум имал проблем, нито откраднато детство. Това, според мен, зависи от семейството и от никой друг.

Напълно съм съгласен с другото - че постоянните експерименти с образователната система са бзумие. Вече започвам да мисля, че не е толкова важно каква ще е, просто трябва да е установена. Иначе настава анархия.

За гласуването - "тъпите" американци са го измислили брилянтно:
за да може да гласува някой, трябва да е данъкоплатец.

И за мен това е еднственото правилно решение.
Помислете върху това.

BasiDi, за гласуването си страшно прав! И е точно така - не случайно на много места по света гласуват навършилите 21 години... Таничка, готов съм веднага да се съглася с теб, стига нещата в България наистина да изглеждаха така розово, както са и някъде навън. Изобщо, нещата са точно такива, както ги вижда Шели и да си правим някакви илюзии относно поредната тъпа реформа е доста рисковано, бих даже казал опасно. Трябва първо тотално да се промени визията за образованието у самите управляващи. Нещата опират и до наливането на достатъчно пари (но не безконтролни, а за осъществяване на реформи в посока създаване на училище в интерес на ученика, а не на образователния бюрократ).

Ами и аз не мисля, че проблемът с възрастта за първолаците е толкова съществен. Аз тръгнах на 7 (мисля), но се молех от поне година да тръгна по-рано и нямах търпение, защото детската ми беше супер скучна и безмислена. Всяко дете е различно и по различен начин възприема училището. Но училището е част от детството-не края му.
А за гласуването, ми и аз не мисля че 16 е подходяща възраст за гласуване, по-скоро съм за 18. Но ако образованието е задължително до 16 (толкова ли беше?) има някаква логика да се свали границата. Не казвам, че е правилно, просто че звучи смислено.

А иначе това за данъкоплатците, Басиди-аз изкарах 5 години в университета, в които не бях данъкоплатка, това значи ли че не трябва да гласувам и през тях? :)

Проблемът не е във възрастта, а в съдържанието и формата на поднасяне на учебното съдържание. Човек започва да опознава света още с първите си вдишвания и начинът, по който ще натрупа житейски опит, е от огромно значение.

Да, има смисъл да се организира учебен процес и за деца на по-малка възраст, но само при условие, че този процес го превърнем в приятно, вълнуващо преживяване за тях.

:) интересно е да прочетеш мнението на всички, които по някакъв начин са свързани с така поднесената тема, но почти всички са далеч от естеството на самата работа. За мен като специалист в тази област определящото е най-вече възрастта на децата, имам предвид това, че психически не може да се надскочи необходимото физическо време, за което детето израства дотолкова, че да може да бъде образовано и възпитавано в училище. За това иде реч. Иначе разбирам и добрите чуждестранни системи, и това, че вече порасналите каки и батковци оценяват мило новата идейка. Въпросът е дали по този начин трябва да се реши проблемът с недостигащите места за детските градини - сривайки всичко направено досега, системата на предучилищното възпитание, която е много добра и работи ефективно, но не е достатъчно силна, за да се пребори с желанието на няколко самозвани "новатори". Колко време трябва да мине след това, за да отчетем грешка, от която няма връщане назад? Децата на 6 години не са готови за училище, господа и дами! Децата са си деца и нека да не бъдат заложници, да им помогнем да порастнат спокойно и спокойни!

Галка, ако се абстрахираме от конкретните факти, свързани с реалното състояние на нашата образователна система, не можем да отречем, че децата имат естествена потребност да се учат. И тази потребност би могла да се използва като двигател в тяхното развитие. Проблемът е, че не подхождаме правилно, адекватно по тези въпроси. Дори само като си помислиш, че под формата на игра можем да постигнем чудеса, смятам, че си заслужава да се разсъждава върху идеята.

Добре де, аз не го разбирам това.
Значи хората които са тръгнали на 6 и са се чувствали добре не са ли били деца? Какво значи децата не са готови на 6. Очевидно някои са готови. Някои може и да не са, но някои не са готови и на 7 и все пак тръгват. Мисля че се прекалява с драматизирането...

Може би прекалявам с драматизирането, но опитът ми ме поставя категорично на тази позиция. В момента работя в трета възрастова група на детската градина, т.е. децата ми (ако сега беше прието предложението) трябваше да са ученици наесен. От цялата група 29 деца в момента има не повече от 3-4, които считам че могат да тръгнат на училище. Като под това имам предвид не само да носят тежката чанта, а че смяната на детската градина с училище би била проблем, опитът за чието решаване от страна на детето би могъл да доведе до различни нежелани психически реакции - страх, агресия, нежелание, тотално отричане и т.н. Играта в детската градина не може да се замени с игра в училище, поднесеното образователно съдържание е съобразено именно с детската психика. Гледаме как децата в някои други страни тръгват по-рано на училище от нашите, но виждаме ли условията в техните занимални? За какви финанси става въпрос, положението е коренно различно от това при нас, а сегашното предложение няма да го разреши, напротив, ще задълбочи проблема и няма да има връщане назад. Не става въпрос дали има готови за училище на 6 години, такива винаги ще има, въпросът е че на 6 години над 90% от децата психически не са готови за постъпване в училище.

Galina,  в моя пост по темата аз също малко подраматизирах:))
Мнението ти като учител не е драматизиране.
Кой друг знае по-добре възможностите на едно дете в училищна обстановка освен учителите му?
Имам 2 деца и сама виждам колко голяма разлика е една година...
Съгласна съм с твоето мнение--за българските условия, и ако не се промени нещо драстично, по-ранното тръгване на училище просто не е добро решение...
И така има достатъчно агресия в училищата...

Ми аз пък от чисто научна гледна точка, не разбирам как умственото развитие на децата ще зависи от финансите. Честно, не споря с учителския опит или родителския, няма как да имам наблюдения, за да го направя. Просто не ми е ясно как така децата в едни страни са достатъчно умни и развити, за да ходят на училище и не достатъчно в други. Това ако е истина, говори много зле за въпросните страни, нали знаете ?
И все пак, отново без какъвто и да е опит с деца ми се вижда малко твърде драматично това да се твърди, че децата ще станат супер агресивни и не знам си какви. Ми то все пак не зависи ли от учителките и от родителите. Ако те направят преходът спокоен и весел и ако децата се подготвят и в градината малко повече, защо да се травмират толкова много децата. Щото то на тоя принцип, децата под 7 години не трябва да сменят къщата си, родителите си, обувките си... В смисъл, понякога на едно дете му се налага да изживее някаква промяна в живота си. И някои деца се травмират, други не. Значи може би има какво да се направи по въпроса.
 
И в случая не защитавам закона или министерството, много малко ме интересуват. Просто си изказвам мнението от любопитство.

Тръгването на децата на 6 години на училище успоредно с готвената промяна в горните класове за въвеждане на двете степени (до 10 кл. и след 10 кл.) е тотален удар срещу детството на българските деца!!!!
Тук не става въобще въпрос за това, годни ли са децата ни да тръгват на училище от 6 годишна възраст, а за цинизма на държавата ни, решила ПО ТОЗИ НАЧИН да реши твърде наболелия демографски въпрос у нас.
Фактически децата ни вместо да получават своето образование в училище до 19-годишна възраст ЩЕ БЪДАТ ПРИНУДЕНИ (в една голяма част) още на 16 години да излязат на трудовия пазар! И не случайно всичко това върви ръка за ръка в даването право на глас на 16-годишните.
ТОВА Е КАПИТАЛИЗЪМ ОТ НАЙ-УРОДЛИВ ВИД!!!
Нека само за момент си представим, какви ще са тези работници на 16 години. Това ще са деца, съгласни да работят за мизерни пари, често пъти при вредни условия. И това всичко ще е удар за тях, за здравето им, за психиката им, за бъдещето им... Не че и сега няма деца на по 16 и по-малко години, които да работят. Но тогава това ще е УЗАКОНЕНА ПРАКТИКА.
Ето за това става дума....

Абе момци(и девоики) за какво говорим децата на 16 години(те са си деца направо) нямат хал хабер от политика като цяло мненията има за управлението на държавата са изцяло на егоистична основа! Младежът негодува от градския транспорт и вика "само да стана на 18 и си зимам кола" - абе дете не се ли замисляш че кат се качиш в колата и с нея отидеш до центъра(примерно) ще има следните последствия: ще овеличиш задръстванията в София(което води до допалнително забавяне на транспорта), ще потрошиш поне 6 лева (без да включвам данаци и ремонти на колата), овеличаваш риска от катастрофи(още млад и неопитен шофьор) и да ще спестиш 10 минути на фона на 1-часовият път.
И какво тия ми ти деца ще избират оправата на държавата?
УЖАС!!!
Ако питате мене границата трябва да се вдигне на 21 години но...
Така сега за 6-годишните ученици.
Еми аз съм започнал у-ще на 6 за което се радвам много!
Но според мен хората трябва да имат право на избор кога да почнат у-ще на 6 или на 7 години.
Според мен тази година е загубена!
Но хората мислят различно и за някои тази година е необходима - за това трябва да има свобода за избор!