Имаше едно нещо, което ми харесваше в българина и това беше неговата естествена прямота, която някак си се поизгуби. Аз харесвам прямите хора, онези, който могат да казват нещата направо, без заобикалки, без недомлъвки и без излишна злоба. Една от причините да прекарвам доста време тук е че вече се сблъсках с няколко такива БЪЛГАРИ и това ми харесва.

Не са изчезнали безследно, но много са намалели......

Тази снимка съм я поствала и друг път...Получих я от приятели и първото заглавие, което ми хрумна, беше :"Това е България". 
С небето от коприна, красивото море, безкрайните плажове, тишината и спокойствието  (багерите не се чуват на снимката), и ...забоденият в пясъка знак, който се подиграва със Закона, с логиката и със самите нас.

Диди, години ми трябваха, докато се науча да бъда пряма, без да обиждам...

В твоя коментар има един израз, който ми направи силно впечатление - "без излишна злоба". Ключовата дума тук е "излишна". Христо Стоичков беше велик, когато проявяваше достатъчно спортна злоба на терена. Той просто не успя да се научи какво да прави с тая злоба, когато вече не играе.

Злобата, за съжаление е хронична болест в нашето време. Затова много ми се иска да се научим да взимаме решения без участието на негативни чувства и най-вече да прощаваме и когато успеем трябва да намерим сили  и да се научим понякога да забравяме. Животът е прекалено кратък, за да го пилеем в отрицателни емоции, яд ме е на мен си, когато ме е яд на другите....

Аз обичам да живея сред добри и приветливи хора и затова ми се иска повече хора да са позитивни, колкото и трудно да живеят, би трябвало да ги води някаква надежда, а тя е светлината в тунела, от който все някога се излиза.

Мама казва, че ни облъчват, за да ни държат кротки. В което аз виждам известен смисъл, колкото и глупаво да звучи. Колкото и пъти да съм била в чужбина за повече от 2 дена съм се чувствала толкова ...различно :) При всички случаи, българите сме темпераментна нация. Да виждате някакъв темперамент някъде освен в селските дискотеки? Аз не...

@Alexander Beleff

Ами ако трябват хора, които да ни организират, може да си ги внесем. Опитахме няколко пъти, колко му е да пробваме пак?

Г-н Белев, доколкото схващам, коментарът Ви е критичен. Понеже в статията си не открих нещо, с което Вие да не можете да се съгласите, бихте ли ми разяснили каква точно е логическата (или каквато и да е друга) моя грешка.
Споменавате нещо за "либерално-болшевишки ценности" и "екзистенциализъм". Бихте ли уточнили какво имате предвид? Иначе приличам на поредния буркан, а аз не обичам да ми лепят етикети. Както и да търсят под вола ми теле. Както и да откриват в думите ми нещо, което не е там.

Shelly,

ако си внесем арийци, може и да ни организират.

В неделя като се прибирах видях един шофьор на такси, спрял и си отворил вратата. И какво мислите, че прави? Протяга се и хвърля някаква хартийка под колата. Все едно, като не се вижда в момента, тя не съществува. Мисля, че това до голяма степен ни обяснява психологията.

 
Това което не се вижда, не съществува. Това което не се чува, няма значение. Пък това думите ни са бич, заменящ всякакви действия.

Не знам как ще си внесем мозък, честно. Особено след като всичките ни мозъци се изнесоха. Останаха само тези, чиято единствена цел е да грабят. Или да си бъркат в носа :)

Не че съм чак толкова песимистка, просто, такива чудодейни преобразования от стадо в гражданско общество не ги вярвам. Трябва си време, желание и търпение. Отведнъж не става.

Не става отведнъж. И е трудно, съгласна съм. Защото за да се създаде гражданско общество , трябва някой да почне да възпитава граждани, а не поданици. А само свободни хора могат да възпитават свободни хора.

Свободни от предразсъдъци и омраза към другите, различните, дето "не са от наше село".

Само дето това няма как да стане докато бабите и дядовците възпитават децата с миш-маш от остарели ценности, безмислени страхове и прекалена свободия. Защото да не се залъгваме, повечето от нас са отгледани от баби и дядовци, и да, оцелели сме, но колко сме ги слушали и колко те са ни гледали е друг въпрос.

Не искам да измествам темата, само че не мога да си представя как ще стане работата-за да се възпитат граждани, трябва да ги възпитават свободни хора. Пък докато бабите и дядовците им станат свободни хора, ще мине много време. А и както казах с темата в алкохола- щом дечицата на по 10 години пият бира пред блока и на никой не му прави впечатление, какво да говорим.

Да си призная, известно време бях поддръжник на идеята за Бащицата-Диктатор. Да ни стриже и дои, но и от вълци да ни пази, както сполучливо се изразява любимият ми писател.
Да ни бие по главата, когато сгрешим, да ни дърпа чашката от ръцете, когато прекалим с алкохола, да наказва строго и справедливо...Но на практика няма такъв управник, който да може да принуди абсолютно всички да спазват закона, няма такава държава, която да притежава толкова полицаи, колкото граждани има.

Няма такъв човек, който да е обичан и уважаван от всички, и това особено важи за политиците :). Една група от обществото ги подкрепя (и получава облаги за това), по-голяма група обаче чака смъртта им или си плаща на някой да ги премахне физически.
Ще остане ли Куба такава, каквато е сега, след смъртта на Кастро?

Според Дизраели "ако хората са чисти, законите са безполезни. Ако хората са покварени, законите са безсилни".

А в по-глобалния смисъл, (аз приемам държавата за майка, не за баща), ми...значи полицията не трябва да е много. Нито че трябва да всява ужас в гражданите.

 
Но хората трябва да имат доверие, че стигне ли се до полицията, те ще бъдат защитени, а не изнудени, ограбени, набити и накрая захвърлени, без възможност да защитят правата си. Защото аз така се чувствам в България. Не защото полицаите индивидуално са зли, но като си облекат униформата и стават едни...Което автоматично разваля морала на обществото.

Всъщност зависи, ако се обърнеш към тях по подходящ начин-помагат, но като или законите са нескопосани или съдилищата и съдиите са ... -еми как да има ред. Как хората да са мотивирани да стават по-добри граждани. Те все още се спасяват по единично. Но все пак, България се развива и мисля, че скоро нещата ще започнат да се променят.

Бенито Мусолини- "Синтез на режима" 18.03.1924 год.

 Ела,принципно съм съгласна с теб.На теория си права.В конкретната ситуация,обаче е утопия да се вярва,че хората с чест и достойнство,възпитаните и интелигентните могат да се справят тихо,постепенно,с личен пример за уважение,чест и достойнство в съществуващите условия.

 Съгласна съм,че трябва да уважаваме себе си и останалите,без оглед на раса,нация,пол........Но как да уважаваме "Държавата"?Безочие,безхаберие,безразличие,корупция са изградили такава стена,че  и без да се опитваш да я строшиш с глава,тя те притиска и задушава.Държавата е станала синоним на мафия.Парите и властта са се превърнали в самоцел.

 Според мен трябва да се търсят начини за промяна.Естествено трябва всеки да почне от себе си,но как се уважава "Мафия"?Онези,които не уважават никого (или повечето от тях) имат власт и пари и въпросът е как да оцелее в подобна ситуация нормалният човек с чест и достойнство,който не може да се примири.

 Сравни българската социална полотика,здравеопазването,образованието с тези на страната,в която живееш или с,която и да е друга демократична страна.Дори липсата на закони е по- добра от наличието на лоши закони.Как да се науча да уважавам "мафия",която съсипва страната,която обичам.Не знам как да се справя,но не мисля,че уважението е начинът да се преборим с беззаконието и корупцията.

Шегувам се, разбира се.

Между другото съм съгласна с цитата на Мусолини, в частта му че вървим към нови форми на управление. Демокрацията е мъртва, няма да спра да го повтарям. Не знам каква ще е новата форма на управление, но много скоро ще разберем. Мама ми каза, че в момента в Испания по супер-маркетите няма манджа. Което е много смешно като се има предвид, че там храната е по-евтина от тук .Но това е заради стачките на камионаджиите. Които уж са заради нефта, но всъщност искали да вдигат цените за превоз, правителството не дава, щото ще се вдигнат цените на храната още повече и така. . Опозицията подхранва стачка, за да свали правителството. Ако правителството поддаде на исканията, ще падне заради инфлацията, ако не поддаде, ще падне заради стачката-и в двата случая опозицията няма да се справи по-добре, стачкуващите ще бъдат излъгани, хората прецакани, демокрацията- все по-мразена. Само обществено-полезния вариант, в който опозицията и стачкуващите се отказват и си носят хомота на кризата като всички нас може да реши проблема, но той ще изисква някаква смислена гражданска позиция и при всички случаи ще остави в обществото лош после вкус към всички замесени. И най-вече недоверие към управляващите. Вика му се криза.

И от нея според мен ще излезем новички. Ако не, поне  по-вталени.

Благодаря на всички за мненията. Последните коментари леко отклоняват разговора ни в нова посока. И понеже ако авторът не е разбран, както той е искал, виновен е самият автор - нека поясня какво имам предвид. Аз нямах амбицията да соча по кой път трябва да поеме развитието на нашата страна, нито да сравнявам политическите системи след Втората световна война. Това е твърде сложна задача за такъв кратък пост. 

Както често се случва, всеки от четящите е пречупил прочетеното през призмата на това, което най-много го вълнува в момента, и това е нормално. 

Аз лично се вълнувам от отговора на един  въпрос - какво ни липсва да сме първи в доброто, а не в лошото? Какво е това, което не ни достига, за да използваме пълния капацитет на възможностите си? Наблюденията ви са верни - когато сме в чужбина, и хартийка не хвърляме на земята, и ясно се вижда как замърсяваме всичко у дома.

За мен отговорът е, че не сме научени да уважаваме себе си.

 Ако не уважаваш собственото си достойнство, свобода, чест, права - няма как да уважаваш Държавата си, Родината си и сънародниците си.
Оттук вече може много да се спори каква е причината за това неуважение - турското робство, комунизма или нещо друго.
Но и подкупната полиция, и мафията са следствие, а не причина.  

Кой ще ни уважава, ако ние не се уважаваме?

Честно да ти кажа, мисля че въпросът ти е неправилно поставен. Какво значи "ние" да бъдем номер едно. Кои сме ние. Кои са тези "ние", които например са номер едно. Аз такива поне не знам. Има области, в които някои народи са по-добри, има държави, които са по-добри за живеене, но групово ние, което да е номер едно-не знам.

Иначе има два вида мислене, които водят до отлични резултати при желание. Индивидуалисите правят "всичко " за себе си и така вдигат нивото на държавата, социалистите правят "всичко" за обществото и така си подобряват живота като част от него. "Всичко", защото мотивите на хората обикновено са сложни и разнообразни.

В България нямаме нито единия тип мислене. Учили са ни винаги да мислим какво ще кажат другите, но да не ни е грижа за другите. Да оцеляваме, но не и да създаваме. И сега всичко започва от начало и целият комплекс от идеали и ценности събран през последните столетия дори започва да се намества.

Честно, не знам как можем да станем номер едно, не знам дори и как аз лично мога да бъда номер едно, но пък си имам философия-правя каквото смятам за добро и се оправям с последиците както мога. Засега работи :)

Shogun,

разбирам мнението ти.
Написах "ние", защото я си представи какво би станало, ако напиша "вие, българите" :).
"Ние" е просто едно обобщаващо местоимение и означава, че аз включвам себе си в групата, за която говоря.

И как да не казвам "ние", като и тези, които са добри и почтени, са принудени да живеят (или оцеляват, както казва Дени) по "законите" на престъпниците. 
Разбира се, че всяко стадо си има мърша. И наистина - и аз това казвам - кой ще ни уважава, ако ние самите не се уважаваме? 

Но нима това, което съм написала, е лъжа и клевета?

Поздрав!

ПП

Между другото, в края на постинга ми се говори за Човека, т.е. излизам от анонимното прикритие на "ние"; и говоря за човека изобщо - без оглед на националност. Добрите хора са добри навсякъде - само важното е да са по-големият процент от едно общество.

Но не знам до колко съм съгласна с твърдението. Защото ако над 50% от населението решат да бият отбой от обществото, никакви карабинери няма да ги спрат. Така че от едната страна е карабинера, който налага законът, от другата са останалите хора, които приемат да спазват законите. Иначе работата просто не става. 

Алекс- коцкари, дааааааа :) Как да гледаш сериозно на някой, който се лигави с колегата си карабинер на висок глас използващ безумно сладки италиански думи.

Иначе то карабинери или не, полицаите са си полицаи. Вършат това, което се очаква от тях в дадената държава. В България взимат подкупи, в Италия се борят с мафиата и така.

Иначе съм чувал за фрапиращи случаи, нещо от рода на 300 души да пленят към 6000 италиански войници:)

Kopriva,

Двете с теб сме на абсолютно една и съща позиция.

Моя е вината, че не съм се изразила без литературните похвати, така че позицията ми да стане ясна.
А тя е: в родината ни е много трудно да има единна и масова гражданска позиция по някой въпрос (както и ти самата твърдиш), според мен защото хората (заради комунизма ли, който ги научи да шикалкавят, заради липсата на религия ли...) нямат чувство за чест и достойнство. Не уважават себе си.

А гражданска позиция се заема от граждани (не електорални единици).

Може ли човек, който уважава себе си (и заедно с това - децата си като продължител на рода си) да сече вековни гори, да кара пил, да си плаща индулгенции, като подкупва съдии и полицаи??  Това не е ли самоубийство?
Може ли човек, който има чест и достойнство, да лъжесвидетелства в съда? И т.н., и т.н.
Никъде не съм призовавала да се работи повече и по-съвестно, точно защото повечето неща в България не са поставени на правилната основа.
За какво ни е повече работеща полиция, като полицаите работят за престъпниците, а не за обикновения човек?
За какво са ни съвестните учители, след като министърът им се гаври с тях, а те самите са поставени пред дилемата да напуснат работата, която обичат, защото не могат да изхранват семействата си (справка: аз самата и мнението на Куини в последната тема на Келвинатор).

 Никъде не съм призовавала към търпение и примирение.

Ако изобщо скромните ми текстове призовават към нещо, то е към промяна, която да започва от самите нас (идеята не е моя, на Махатма Ганди е).
И използвам "ние" не защото искам да обидя свестните хора в България (и за съжаление обидих няколко от хората, които много уважавам в този Блог :(. А защото и аз съм прояваявала във важни моменти страх, и аз съм давала подкупи, и аз съм мълчала, когато по-висшестоящи са обиждали колегите ми.

Не мога да залича това, което съм написала. Това би било лицемерие.
Мога само искрено да се извиня на теб лично и на всеки, който се е обидил от текстовете ми.
Но пак казвам - ако ги прочетеш, без да се ядосваш и да слагаш в тях твърдения, които не са там - ще видиш, че двете с теб сме на една позиция. От страната на барикадата, от която са всички свестни хора, на които им пука за България.

    Спорим на тема ето каква   Тя казва  :

   Аз отговарям

   Нищо нени липсва . В  по вечко ни е омразата , а прекален светец Богу не е драг.  Нямам нищо лично. Казвам го. като обобщение