И без да съм Иван Хаджийски, тази тема ме изкушава напоследък. Не е като да нямам поводи да сравнявам, мисля, анализирам...Знам и дежурните определения за същността на българската народопсихология - от крайно положителните (ние сме гостоприемни, ученолюбиви, умни, потентни, с 1300-годишна история, с най-красивите мъже и жени на света....) до крайно отрицателните (ние сме завистливи, злобни, непрощаващи, с робска психика...). Пропуснах ли нещо?
Какво всъщност не ни достига, за да сме "номер едно"?

Преди време Лорда пусна един пост, който мина някак незабелязано. И като че ли остана самотен като бяла лястовица.

Shelly скоро писа в свой коментар за това, което ни липсва. Абсолютно съм съгласна с нейното мнение.

Нямаме много оправдания - дадено ни е повече, отколкото на другите.

Липсва ни уважение. Най-вече и първо - към самите себе си.
Човек, който уважава себе си, не нарушава закона.
Не хвърля боклуците си през прозореца.
Не кара пил.
Не гласува с чужди карти в Парламента (за да дойде да му каже един индийски политик, че в Индия никой депутат не би направил така).

Човек, който е възпитаван да уважава себе си, след като допусне грешка, се извинява.
Не смята, че да си сложиш ръката на сърцето, когато се изпълнява националният химн на страната ти, е "американско лигавене".
Не псува: чуждите майки, евреите, турците, световния заговор, времето, циганите, евреите, политиците, полицаите, децата си, евреите - защото осъзнава, че ако къщата му се руши, а градината му е тревясала, на международното  положение малко му пука за това.

Уважаващият себе си човек не гледа завистливо в паничката на съседа си, защото да завиждаш, значи да признаеш собствената си некадърност и неспособност да използваш потенциала си.
Той е човек на честта и достойнството и когато направи нещо лошо, съвестта му го наказва много по-жестоко от "независимия български съд".
Той уважава своята и чуждата свобода и знае добре не само правата си, но и задълженията си.
 
Едва когато притежава чест, достойнство и самоуважение, човек може да е лоялен към държавата си и нейната история, към семейството си и обществото.