Следващите 20 ще са важните за мен. Ще видим докъде ще се окажат верни теориите, докъде не.

Ти добре си се справил, браво.

... най-сигурното нещо е несигурността...

Дааа, това е една голяма истина!

Но по въпроса за полезността се колебая дали да се съглася, защото конкретно при мен се появи една сериозна дилема: много хора признават, че съм професионалист в моята сфера, че умея и знам неща, които са даже извън изискванията, но... това на практика не ми носи никакви материални облаги. Е, на мен лично не ми трябват, мога и с малко да живея, но аз имам семейство и то не само, че не се облагодетелства от „полезността ми”, в чисто битовия смисъл на думата, а точно обратното -  изпитва известни трудности, понеже ниският ми доход се отразява зле на семейните финанси.

И за да бъда по-ясна, ще конкретизирам: работя като учител, а заплатата ми все още не е минала границата от 400 лева с днешна дата. Моята „полезност” е оценена на толкова от държавата. Не отказвам да изпълня каквато и да било задача, разбира се, и то на ниво. Старая се и го върша с удоволствие. Постоянно изпълнявам най-различни услуги и се отзовавам на молбите на всички. И то е, защото в повечето случаи трябва да се свършат неща, които другите не умеят.

Но какво от това? Аз се разпилявам в различни посоки, без моите усилия да имат някаква възвръщаемост, дори като помощ за семейството. Даже роднините ми започнаха да се чудят и да ме питат напоследък защо не се опитам да променя нещо. И имат право. Само, че решението е едно-единствено: трябва да сменя професията си, в която се чувствам силна и която обичам. Тази моя „полезност” в случая е бреме за най-близките ми.

Келвинатор, споделяш мъдри прозрения, но понякога изводите, които правиш, си мисля, че имат по-конкретен характер, май не са универсални.

 kelvinator ...ако сте с представка без......  (полезен)., тогава е страшно! А, вие не сте! Но все пак до какво, може да  доведе представката без........

    Например, безинтересен  (пишеш едни и същи сексистки възвания, дано някой ти обърне внимание);   безидеен(бъркаш си в носа, търсейки сюжет, на публично място в интернет, само  защото ти липсват първите седем години);   безпочвен  (радват ти се няколко, загорели за внимание, госпожици);   безхаберен (  да не  ти пука кого обиждаш  отсреща , само и само да си направиш удоволствието да се  поблъскаш  в гърдите, като орангутанг  в  зоологическа градина, с инстикта на примат, постигнал мнима победа над въображаем противник) ! Но това, разбира се,  касае други хора... 

   Изводът:  при вас липсват всички тези без......,  kelvinator!    Вие сте умен, добър и полезен човек, напук на  превратностите  в живота ви! Те не са ви  сломили и превърнали в получовек! Напротив, направили са ви по-силен и мъдър!   Всички ваши публикации , които   съм чел с  удоволствие  (макар  и  без коментар от моя страна), са ме карали да мисля, че сте благороден и почтен човек!  Така че продължавайте в същия дух и бъдете полезен  на хората  и  оттук нататък!  Докосвайте се  до тях с мисъл, слово и действие !  Има смисъл!  

 С поздрав и уважение! :-)

Аз съм жив... грешник. Човек съм, а не бог. Задавам въпроси, за да провокират въпроси у мен и у другите.

queen_blunder кои са твоите въпроси?

А твоите промени?

Реторично е. Не е нужно да го напишеш.

Въпросът може да е реторичен, но ще напиша какво мисля. Чудя се дали полезността ми за другите, за хората извън моя тесен семеен кръг, всъщност не се превръща една голяма безполезност за най-близките ми? За кого да си полезен полезен? Туй е въпросът? Или по-скоро противоречието, с което се сблъсквам.

Моята промяна? Тя зависи пряко от отговора на този въпрос.

queen_blunder утре ще отговоря на Професора. Искам да му кажа нещо важно.

На теб ще кажа това, което казвам на най-скъпия и верен човек до мен. Тя е начална учителка. А то е: "Ти имаш страшна привилегия и страшна отговорност. Ти можеш да програмираш на първо ниво. Деца които са безкритично настроени.Ти прекарваш с тях повече време, отколкото родителите им. Това е страшна отговорност."

За другото - мечтай. Вятърната мелница не гони вятъра. Но когато духне, тяпревръща мливото на брашно. Истина е, повярвай ми :)

Следващото ми прозрение беше преди пет години. Добих усещането, че си губя времето, стана ми тегаво - и тогава видях единственото, което намества нещата отново правилно: и решението този път беше да работя за себе си. Хармонията отново се възстанови.

По въпроса за полезността - някак в мойта работа е така, че ако не си полезен, отпадаш от пазара. В ежедневието помагам, когато мога, стига това да не пречи на мен самата. Защото не може да се помага на всяка цена и на всекиго: това би довело до прекалено голямо изтощение.

 Ще ми се да мога и аз да напиша такъв .... в смисъл .... точно сега в момента се намирам в една такава фаза, в която взимам - или по-точно казано вече взех - едни такива няколко важни решения, които ще се отразят доста за по-нататъка. Обаче в главата ми е още малко кашаво.... но ми се ще да взема да седна да си изясня нещата, всъщност един постинг е добра мотивация :)

Мисля си освен това по въпроса за полезността .... твоята гледна точка (Келвинатор) и гледната точка на Куинката....  При теб (Келвинатор) полезността е нещо като лайтмотив. Нали? .... Винаги запазвай своята човечност. И това ти помага където и да си .... да не се превръщаш в звяр. Да имаш още една събирателна цел - освен всичко останало от рода на личен успех и т.н....  и може би по-важно от всичко друго е човек каквото и да прави - да гледа да не губи идеалите си. Просто има едни такива универсални ценности, които винаги са важни. Примерно да си добър с хората около теб. Или примерно да си гледаш здравето.... и ми се струва, че който се стреми в крайна сметка да максимира онези няколко прости принципи, в крайна сметка се оказва прав....

Куинката, стискам ти палци да си намериш някакво решение за себе си, което хем да те удовлетворява (както те удовлетворява сега работата ти), хем да се чувстваш и справедливо възнаградена ( тъй де, то човек за едното "Благодаря".... :)  )

Иначе пак... по въпроса за полезността .... човек, който иска да е полезен, той успява да е полезен навсякъде...

professor, обещах да отговоря на коментара Ви. В същност ще разкажа накратко една случка и горещо благодаря на всички за топлите думи.

Преди три години започнах да публикувам снимката си в предложенията за имотите които продавам. Усещах, че по този начин предизвиквам повече доверието на хората. Един ден по електронната поща получих писмо, в което ми се обясняваше, че съм грозен и стар и колаж на моя снимка, в която бях изобразен като мъртвец висящ на закачалката с множество фалоси по джобовете. Реших да отмина простака с мълчание. Два дни по-късно получих ново писмо, още по-гадно от първото. "Е тоя ще го наредя", казвам си (мога да псувам на български и сръбски поне три минути без да се повторя). Но не го направих. Изпратих му писмо с прикачен файл - песента на Ваня Костова "Някой зад вратата". От тогава този човек не ми е писал. Не зная и кой е.

 Или както Сун Дзъ казва: "Най-добрия изход от една битка е... да няма битка."

"Най-добрия изход от една битка е... да няма битка."

А аз бих променила една от думите, за да звучи ето така: "Най-добрия изход от подобна битка е... да няма битка." Защото, Келвинатор, представи си, че ти не си шеф, а подчинен някъде, в някоя държавна институция. Примерно както съпругата ти е подчинена на директора в своето училище. И изведнъж идва нов началник и започва да се държи горе-долу по същия начин, както онзи, който се е опитал да ти се подиграва. Е, не точно да рисува снимките на учителите с фалоси, но пък върши други неприемливи за всеки, уважаващ себе си, човек неща: говори цинизми, държи се грубо и подигравателно с учители и ученици, върши нарушения, за да се облагодетелства лично. Училището започва да запада. Какво ще направят в този случай подчинените на този директор? Няма ли да започнат битка? Мисля, че да, че са длъжни да реагират в подобна ситуация, а не да си мълчат. Нито пък да напускат работа. Примерът не е измислен, а напълно реално случващ се и в момента.

Много ми хареса сентенцията: Вятърната мелница не гони вятъра. Но когато духне, тя превръща мливото на брашно. Ще я запомня!

Гардженце, ние, везничките все слагаме на кантара разни неща и все се колебаем какво да предприемем. Въпросът е не само за кого да си полезен, но и в какво се изразява полезността. За едни хора мерилото са материалните придобивки, а за други – нематериалните. Добре е да не се залита в двете крайности, но все става така, че винаги едното преобладава.  

kelvinator, постингът ти ми хареса и ме провокира ( както и коментарите след него) да напиша и някои мои размисли, които може и да се сторят на някого не съвсем по темата... Но всъщност, това, към което всички ние се стремим...е да бъдем щастливи по един или друг начин на тази земя...и най-добре без да нараняваме никого...

На пръв поглед щастието зависи от външни обстоятелства...( аз отдавна се
убедих, че това не е така...поне за мен...и съм щастлива, че достигнах до този извод...Казват, че в идеалния случай човек трябва да има добро здраве, процъфтяващ живот..., за да бъде щастлив...Аз обаче си мисля, че без вътрешното щастие на мъдростта..., човек е като затворник на своите вечно нови желания и страсти  Например...можеш да имаш подходящи приятели, здраво семейство, хубава работа, добри съседи...и въпреки това...( ако си така устроен и ти липсва вътрешната духовна мъдрост за стойността на нещата...) пак да си недоволен и все да не ти достига нещо... Например...защото не си в чужбина, или нямаш по-новия модел кола от тази, която имаш, или..., или... Т.е. постигайки едно нещо...ти вече си си пожелал друго...и... попадаш  в порочния кръг на незадоволените желания...И вечно си недоволен от нещо около теб...Много от хората...в момента в, в който придобият нещо, към което се стремят..., то загубва своето изключително значение за тях...и насочват ума си към ново желание и притежание...И за да ги имат ( новите придобивки ) хората са принудени да отделят все повече от времето си за работа, чрез която да изкарат нужните им пари..., за да си ги купят... И така колелото се
завърта все по-стремглаво ( като при хамстерите...:-))) Вместо да
прекарват повече време със семейството си, с приятели , сред
природата или просто да отделят време за любими неща...И аз съм го изпитала върху себе си...и все повече започвам да усещам неудовлетвореност...и да искам повече... и повече... Мисля, че всеки малко или много го е изпитал...Стремя се да се ограничавам (доколкото мога...и мисля, че съм постигнала не малък успех...да мога да се радвам и да съм щастлива от това, което имам...Осъзнах за себе си, че е по-важновътрешното душевно състояние и хармония..., т.е. светът е такъв, с каквито очи го погледна аз самата...Всички материални неща са преходни...Затова гледам на вещите като на някаква необходимост за съществуване..., но когато са в повече усещам, че ставам техен роб...Когато веднъж годишно изчистя апартамента от стари дрехи, предмети и всевъзможни дрънкулки, които незнайно как са се озовали в къщи...и за които осъзнавам, че не съм се сетила и цяла година...( значи не са ми били нужни...) След това сякаш дишам по-леко (почти реално е това усещане...)   

Убедена съм, че никой не може да ме направи нещастна..., ако аз самата не му позволя да го направи... Затова ревниво си пазя душата от капризи, лошо настроение, критикуващи, оплакващи се и обичащи тъгата хора ..., клюкари също... Научих се да бъда добра с хората ( независимо, че не винаги може да ми отговорят със същото...) , да ги приемам такива, каквито са... (изключвам подмазване)...Така се получава някаква особена формула на духовен магнетизъм), която смекчава и тези примерно, които не ме обичат много или ми завиждат за нещо...Опитвам се да изпитвам радост в настоящето  и от най-дребните неща...

 „Парите са калпав начин да си мериш успеха.”

„Зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това, колко рождени дни си празнувал.”

"Заслугите,закачени  на стената не ни правят почтени човешки същества. "

"If there was nothing wrong in the world there wouldn't be anything for us to do."

:-)

kelvinator  ".....Реших да отмина простака с мълчание." Да, това е мъдро, и аз постъпвам така понякога, опитвайки се да се разгранича от простотията! Но когато тази простащина  е арогантна и крещяща, когато е войнствена и нападаща, когато е целенасочено хапеща, тогава  не трябва да се мълчи! С нея трябва да се борим за да бъде изкоренена и да не се разраства, защото е заразителна!

"Не е важно кой е прав, а какво е правилно." Томас Хексли

"Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят."  Бъртранд Ръсел

    С поздрав и уважение! :-)

Искам да направя едно доуточнение към първата сентенция... Човек не бива да е инертен, а да се стреми да произвежда блага (духовни и материални ), но това да не е самоцел и само за лично облагодетелстване...Толкова хора по света имат в много пъти повече, от това което им е нужно...и едва ли това е нещото, което ги прави щастливи ( ако изобщо са щастливи ). Да умееш да управляваш богатството, което си натрупал ( по честен или нечестен начин ) също е изкуство и малцина го умеят добре... За голяма част от тях то е просто начин да се отдадат на повече и всевъзможни чисто физически удоволствия и да имат все повече и по-скъпи материални притежания...Можем да допълним картинката и с голяма част от нашенските богаташи, за които богатството е еквивалентно на огромни лъскави палати, повече скъпи коли, повече чалгаджийски купони с хубави( и безмозъчни) „мацета” и въобще повече удоволствия...

Наистина е важно да си полезен ( да го умееш) не само за себе си, но и за останалите...това е, което носи истинското щастие... Да бъдеш съпричастен...И един цитат от притчи Соломонови :

" Един раздава щедро, и още му се прибавя: а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. "

А, относно това, че наистина е по печелившо, ако на злото отвърнем с добро...си напълно прав...Ако отново отвърнем със зло...то само се мултиплицира още повече...

" Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему "

И една притча :

 Близо до Токио живял велик самурай. Когато остарял, той се отдал изцяло на уроци по дзен будизъм с по-младите. Въпреки напредналата му възраст се говорело, че може да надвие всеки противник.
    Една вечер го посетил воин, известен със своята безскрупулност. Този воин бил известен също и с провокативните си тактики – изчаквал противникът да направи пръв своя ход и тогава, използвайки изключителната си способност да преценя чуждите грешки, нанасял светкавичния си ответен удар.
    Младият нетърпелив воин никога не бил побеждаван в двубой. Той знаел за славата на самурая и отишъл при него, за да го победи и така да умножи собствената си слава.
    Въпреки протестите на учениците си, старият самурай приел предизвикателството на младия воин.

Всички се събрали на градския площад, а младият боец започнал да обижда възрастния учител. Хвърлял камъни по него, плюл в лицето му, залял го с нечувани обиди, както към него, така и към учениците му. Часове наред правел всичко възможно, за да го провокира, но старият учител останал невъзмутим. Накрая сприхавият войн се оттеглил изтощен и унизен.

Разочаровани, че учителят им не е отвърнал, както подобава на тези провокации, възпитаниците на стария самурай го попитали :

  -  Защо търпиш такова унижение ? Макар и с риск да изгубиш битката, защо не извади своя меч, вмвсто да се държиш като страхливец...

  -  Ако някой дойде при вас с дарове и вие не ги приемете, чии остават даровете ? - попитал самураят.

  -  На този, който се е опитал да ги подари - отвърнали учениците

  -  Същото е и със завистта, гнева и обидите - рекъл учителят. - Ако не ги приемете, те ще си останат само за този, който ги носи в себе си.

                                                                                         Паулу Коелю

queen_blunder , по повод на коментара ти от 12 юни бих си задал някои въпроси:

1.Човекът за когото говориш истински злодей ли е?

2.Имам ли достатъчно съюзници? А позиции?

3.Ами след победата... Какво следва?

Ако тоговорите са подходящи - скъсайте му топките :)

 Човекът или жената, за която става въпрос, от 5 години вече бивш директор на нашето училище, наистина трябва да се нарече  злодей. Даже един колега, психолог, я беше квалифицирал като "сатаната в човешки образ". И аз съм на същото мнение. Не зная как се изграждала като личност, но за първи път в живота си видях човек без всякакъв морал, етика, нравственост, способен на всичко, дори и на извращения. А тези съществени липси бяха я възпитали и оформили като индивид, който върши престъпления, морални и материални, без да му мигне окото. Но ние сме в България и такива хора продължават да виреят в много сфери, особено в държавния сектор.

Борбата продължи 5 години. Беше тежка, неравна и съсипваща, но няма да се впускам в подробности. В общи линии да се бориш с институциите, е борба, предварително обречена на неуспех. Бюрократичната машина здраво пази такива хора.

Тук интересното е - понеже ме попита дали съюзниците ми са достатъчно и това е важен въпрос - че те бяха всичко на всичко само три, но се оказаха достатъчни. Целият ни учителски колектив се състои от близо 50 човека, но само три преподавателки и аз си сложихме главите на дръвника. Метафората даже си е точно на мястото, защото към края на борбата вече се виждахме и четирите дисциплинарно уволнени и изхвърлени от системата. Една група инспектиращи лица, за да подкрепи директорката, дойдоха да ни обявят за некадърници и неграмотници, написаха фалшив констативен протокол и ни подготвиха почвата за последващи уволнения.

Но - забелязала съм, че когато нещата излязат напълно извън контрол, някой отгоре се намесва и подрежда хаоса. Заради една от многобройните издънки на въпросното лице - директорката, която беше изфабрикувала фалшиво удостоверение на ученик за кандидатстване след 7-ми клас, някои от нейните поддръжници яко се изплашиха, че заради нея те пък може да пострадат. И я накараха да си подаде оставката. Така борбата приключи за нас. А не трябваше да спираме до тук, но вече нямахме сили, бяхме изтощени от продължителното свръхголямо напрежение.

Интересно е онова, което се случи в началото на тази година. Проведоха се конкурси за директори на общински училища и същата тази злодейка спечели директорско място. В момента целият колектив на въпросното училище е настръхнал и се пишат подписки с искане за махането й. Знам какво им е на колегите и напълно ги разбирам. Радвам се, че там повечето са единни и по-лесно ще се отърват от човек, който е способен да затрие училището им.

Ето затова ти говорех, казвайки ти, че в реално време става всичко това.

А иначе мисълта на Сун Дзъ, който казва: "Най-добрия изход от една битка е... да няма битка", започнах да я разбирам по-скоро в този смисъл: най-добре е да няма битка, защото в битките човек се изразходва психически и ако е възможно да се избегне стълкновението, по-добре е това да бъде сторено, дори с цената на премълчаването, което понякога е трудно да си го наложи човек. Но не всички битки са такива. Има и битки, в които си длъжен да участваш, ако наистина си човек на честта и достойнството. И да не се отказваш, преди да е настъпил краят им.

queen_blunder, напълно съм съгласен с теб. Като казвам най-добрият изход, не казвам единственият изход. Слава Богу, че има и битки. С твоя разказ ти даде отговор на всичките ми въпроси. Включително и за цената на победата.

"Принцът трябва да влиза в злото само при много голяма кауза, нужно е да бъде опустошителен и да се оттегли веднага щом постигне целта си", казва Макиавели, съветвайки своя принц.

Но... за битките вероятно ще пусна някой път отделен пост. Мисля, че ще имаме полза от това.

 Istinata Pobejdava, темите, които засягаш са толкова важни, че си заслужава да бъдат предмет на много задълбочена дискусия. Благодаря ти!