Програмата POSTERIZA + една идея от днес, споделена набързо :)

Програмата POSTERIZA изтеглих днес, търсейки в интернет някаква лека, не изискваща сериозни ресурси програма, която да разпечата малка картинка с размер на плакат. Имам смътен спомен, че наименованието й съм го срещала тук и преди. Допускам, че Стефанов ни е говорил за нея, но не съм сигурна.

Останах много доволна от резултата, който постигнах, защото тази безплатна програма се оказа, че позволява вариативност в настройките - брой части=листи, разбира се в размер А4 (защото нашите принтери не позволяват по-големи размери), портретно или пейзажно разположение, редактиране на текста, появяващ се върху картинката (ако желаем такъв), избор на рамка и т. н. Сигурно има и още екстри, но все още не съм я разучила.

За какво използвах програмката? Тъй като в часа по извънкласно четене предстоеше да разгледаме произведението на Дора Габе - "Тъмното", а на мен ми се искаше да разнообразя урока по някакъв начин, ми хрумна да опитам да разпечатам картинката, взета от читанката на изд. "Просвета", по който учебник ние не учим, и съответно - децата нямат текста пред себе си.

Мислех си да им прочета изразително текста и същевременно да подреждам картинката. Оказа се неуместно на практика и затова в часа след прочита продължих с анализа.

Децата бяха разбрали идеята на разказа, поговорихме си за страха човешки, но в главата ми червената лампичка продължаваше да мига. Чудех се как да използвам разпечатаните листове (които така и не показах и не подредих)...

... И в един момент устата ми изговориха нещо съвсем различно (нерядко ми се случва да се изненадам от собствените си думи). Предложих на децата да се опитат да подредят картинка, която представлява пъзел на илюстрация към текста. Илюстрация, която обаче не само, че не са виждали, но също така се предлага неоцветена - в черно-бял вариант, защото нямам цветен принтер. (Как съм я направила, това вероятно ще бъде предмет на следваща публикация.)

Захванах набързо листовете с магнити върху неголямата ни подвижна магнитна дъска, а през това време децата вдигаха ли, вдигаха ръце да бъдат избрани. Посочих Марио, който въпреки трудността, че:
1. не е виждал в цялостен вид илюстрацията;
2. тя е черно-бяла (повторила съм контурите на предметите и образите с маркер)
и 3. неудобното плъзгане на листовете заедно с магнитите,
се справи много бързо и точно.

Много думи изписах, затова спирам и прилагам снимки... -:)



Сигурно нямаше да ви занимавам с всичко това, ако след подреждането на пъзела, децата почти в хор не бяха заповтаряли, че искат да им давам още такива пъзели, което ми подсказа, че подходът се е оказал успешен :)

А това е страницата от учебника преди редактирането й в черно-бял вариант...