Когато децата влязат в ролята на родители

Безспорено е, че ролевите задачи изграждат техния емоционален интелект.

Важното е изживяването да е истинско и вълнуващо, ако искаме децата ни да се научат да общуват по най-прекрасния човешки начин. Едни такива полезни актьорски идеи биха могли чудесно да се реализират в учебния процес.

Поздравче за теб, защото знаеш, че си те обичкам :)

Стефи, старата игра е велика, нали? Само трябва да й ползваме по-често ресурсите.

Роси, да ти кажа честно, и аз си го помислих това, че децата копират родителите си и всъщност ни показват онова, което те са виждали в семейството си.

Размишлявах си кои са вариантите, свързани с влизането в роля и разграничих следните:

1. Драматизация на някаква чужда творба, както това тук: http://www.youtube.com/watch?v=V2QBUygWHRM

2. Четене по роли, което всички ние задължително сме използвали в уроците си, като това тук: http://www.youtube.com/watch?v=YrF8Dr4Z4Mo. 

3. Показване на началото на някаква история, която децата трябва да продължат, влизайки в ролите на участниците в историята. Този похват широко се популяризира чрез форум-театралните представления на театър "Цвете". http://www.vbox7.com/play:994900dc?r=google

4. Това, което направиха артистите от образователния театър (в клипа от поста) - да раздадат на децата роли и да ръководят сюжета, но при наличие на голяма свобода за импровизиране. Страшно интересно се получава, а социалният, емоционалният ефект е огромен. И точно затова този похват, свързан с ролевите игри, на мен лично най-много ми е легнал на сърцето.