Как нашите ученици писмено общуват на родния си език...

Възмущавам се от подобно писане на латница, със съкращения и символи. Постоянно правя забележки на учениците и на собствените ми деца. Лошото е, че и големите го правят, дори колеги, при общуване в социалните мрежи. Да не говорим за спазване на правописни и машинописни правила при писане (печатане).

За съжаление това е едно наследство от чат общуването в Интернет от времето, когато кирилица не се поддържа. По някакъв неразбираем начин това се превърна и в мода, както безразборното пИсАнЕ с малки и големи букви. Не случайно в Уикипедия е отбелязан този начин на писане като мѐйлица, ча̀тица, кирлѝвица, шитлѝвица, лайня̀ница. Шльокавицата отразява ниската грамотност и същевременно променените ценности. В днешно време, ако си неграмотен има голяма вероятност околните да не могат да го разберат.
Навлизането на чуждици е още една форма характерна за подрастващото поколение. Чуждопоклонничеството е не само към азбуката, но и към героите. Ако попитате кой е Левски и Ботев, може да получите отговор, че това са отбори от А група. Проблема е, че невежеството в днешно време не е повод за срам.
Ще чакаме въвеждане на гласовото писане. Иначе аз надежда за България изгубих.

Русче, на фона на това масово писане на чатърски език наистина лошото е, че и колегите го правят. 

Илиев, по повод на задълбочаващата се безпросветност наскоро един приятел колега вместо "неграмотност" използва друга дума - "безграмотност", която като че ли още по-точно отразява повсеместното невежество. 

В общност "Образование" Нели Станчева публикува скрийншоти от обсъждането на една снимка във Фейсбук. Смятам, че нейният пост е във връзка с дискутираната тема тук като изразено отношение към личността на учителя, към институцията училище, към използването на родния ни език и азбука:  http://bglog.net/Obrazovanie/48007. 

От вчера в главата ми звучи една много мелодична и съдържателна песен, която много обичам, но загубих надежда да намеря неин запис. Мога да я изпея, но а'капелно няма да се получи добре. Трябва си и инструментал. Ще съм изключително щастлива и благодарна, ако някой колега има запис на песента или на инструментала и го сподели в общността.

Това текстът на песента:

А Бе Ве или Песен за буквите 

"Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!"

 Важи за миналото, но явно днес е още по-актуално! Жалко!!! Много жалко!!!

Поли, аз знам мелодията на  песента, но нямам запис- нито на самата песен, нито инструментал. Ще попитам колеги, които преподават или са преподавали музика.

Това, което видях на дъската е неприятно. И то много. Обезмисля се труда  на началните учители, на колегите по БЕЛ.

Но за мен е много възмутително, че уж образовани хора, по форумите пишат много неграмотно.

 

Като гледа човек написаното на дъската се чуди да се смее ли, да плаче ли. Мисля, че трябва да сме неуморни и да отстояваме децата ни /и учениците, и тези у дома/ да говорят и пишат на правилен, книжовен български език. Колкото и те да ни мислят за консервативни и не дотам отворени към новото, не бива да се отказваме от тази си МИСИЯ. Нали българщината е оцеляла благодарение на вярата и езика!