Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Аз ще погледна от друг ъгъл на темата: разпространението на професионалния език на програмистите, образувал специфичен жаргон на младите хора, увлечени в тази сфера(компютърен сленг). Общите им интереси и широкото разпространение на изучаване на английски съдейства за тяхното разпространение в непринудения им разговор. Това може да се приеме що-годе, когато е в сферата на компютрите и Интернет, но вече сте чували напр. „ хакнати домати”- в см. „лоши”, „Днес нещо ми е бъгаво”, „ Ще се ъпгрейднем с по една водка”, „Твърдият му диск е голям, но процесорът му е слабичък” – за човек ерудиран, но недостатъчно оперативен... Не ви ли заприлича на игра? Можете да продължите и вие с интересни примери... Нищо чудно, след време да влязат и те в езиковите ни норми, защото, за разлика от консервативния английски по отношение на нормите, де, българският е по-динамичен.
П.С. Колеги, не използвайте моля ви думата щрак и щраквам. Не се излагайте пред децата. Това, че някой идиот автор на учебник го е вкарал не означава, че е нормално и допустимо да се използва.
rumark wrote : Нищо чудно, след време да влязат и те в езиковите ни норми, защото, за разлика от консервативния английски по отношение на нормите, де, българският е по-динамичен.
Нищо чудно, след време да влязат и те в езиковите ни норми, защото, за разлика от консервативния английски по отношение на нормите, де, българският е по-динамичен.
Това е невярно твърдение.. Английският изобщо не е консервативен, а един от най-бързо обновяващите се езици. Всяка година английският език официално се ъпдейтва с няколко стотици нови думи. Например след истерията по Хари Потър официални дума в английския е мъгъл и много други от тази книга. Консервативен е френският.
"За успешното прилагане на учебната програма по ИТ е необходимо да се определят практически задачи, подходящи за възрастта, значими за децата и тяхното ежедневие. На тази основа се формират необходимите информационни знания и умения и се въвеждат подходящите термини и понятия на български език. Необходимо е понятията да се възприемат от съдържателната им страна, а съответните термини да се употребяват правилно в контекста." Учебна програма по информационни технологии - МОМН , стр 7
Но от друга страна Руми е права, че процесът на навлизане на чужди думи в българския език трябва да бъде добре обмислен, контролиран и в умерена степен. Много интересна статия прочетох - озаглавена е "Как да говорим на български" и започва така:
Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е „тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите – нека това да бъде просто един или поне още един повод за размисъл относно добре ли говорим български език и защо трябва да го правим.
Защо няма нито един правописен речник, който да съдържа бележки, обясняващи ЗАЩО една дума се пише по даден начин, а не по друг? Защо „интернет“ е с малка буква? Защо „уебстраница и „уебсайт“ да се пишат слято, а „интернет страница“ и „интернет адрес“ – разделно? А „уеб браузър“?
Ruska Todorova wrote : След курс за интерактивни презентации с VBA, изпратих исканата презентация на имейла на Ивайло Иванов, след което получих отговор: (цитирам) "...Справили сте се доста успешно със задачата, само искам да Ви обърна внимание, че използваме думата "щракни" вместо "кликни" в обучението по ИТ в начален етап..."
antoineta wrote : "За успешното прилагане на учебната програма по ИТ е необходимо да се определят практически задачи, подходящи за възрастта, значими за децата и тяхното ежедневие. На тази основа се формират необходимите информационни знания и умения и се въвеждат подходящите термини и понятия на български език. Необходимо е понятията да се възприемат от съдържателната им страна, а съответните термини да се употребяват правилно в контекста." Учебна програма по информационни технологии - МОМН , стр 7
Езиковедите са приели две форми на чуждоезиково влияние:
Съвременното индустриално общество налага нова форма наречена неологизми(новословие) – думи, които не могат да бъдат удачно преведени на бълг. език. Пр. „миксер, тостер и т.н”
С цел запазване чистотата на българския език, препоръчително ( особено при обучението в начален етап)е , когато думата има удачен аналог на родния език да се използва българската дума.
В новия правописен речник и чуждиците на БАН, думата „клик” е влязла като чуждица и това НЕ я прави българска дума. Самото й определение като чуждица изключва това. Според Любомир Андрейчин „... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат заемки, а вторият — чуждици.” ("Из историята на нашето езиково строителство", Л. Андрейчин, “Народна просвета”, София, 1986)
Според мен хубаво е децата да знаят чуждоезиковия аналог на думата "щраквам", но не бива да я заменяме с "кликвам", защото българският глагол ясно и точно определя действието (в случая операцията), която ще се извърши.
antoineta wrote :Според мен хубаво е децата да знаят чуждоезиковия аналог на думата "щраквам", но не бива да я заменяме с "кликвам", защото българският глагол ясно и точно определя действието (в случая операцията), която ще се извърши.
"Този процес се съпровожда с характерното прищракване и звука наподобява думата "клик", оттам се зародила и думата кликам". Има немалка разлика между клик и щрак. Кликът е звукът, който се чува, а щракването може да е най-различно. Така, че думичката клик е не действието, а звука. Стига сте издевателствали над БГ езика искайки да му вмените всеобхватност.
Цък
http://pda.willbe.ru/articles/ocenka_i_prognozy/anglijskij_jazyk_napolnjaetsja_krizisnymi_slovami
http://e-vestnik.bg/7239
antoineta wrote : Езиковедите са приели две форми на чуждоезиково влияние: заемки – нямат аналог на български език . Пр. „кибрит” (тур.) чуждици-имат аналог на бълг. език. Пр. „Мерси”(фр.)/”Благодаря” (бъл.)
antoineta wrote : В новия правописен речник и чуждиците на БАН, думата „клик” е влязла като чуждица и това НЕ я прави българска дума.
queen_blunder wrote : В тази връзка Ивайло Иванов не е институцията, която да разрешава, препоръчва или забранява използването на "кликам" в уроците по ИТ. Нормата се определя от БАН.
Това исках да чуя.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...