Да се омажеш с шоколад :)

Знаете ли, че…, ако искате да подсилите действието на хормона на щастието, който се съдържа в изкусителните парченца на шоколада, трябва не само да ги поставите в устата си, но също така да спазите следните задължителни изисквания:

1. Да сте срещнали преди това едни очарователни, лъчезарни, интелигентни създания, като двете красиви момичета от снимката, седнали от двете ми страни, които само с излъчването си превръщат похапването на сладкото изкушение в неповторимо удоволствие.

2. Да ги усетите още в първия миг, просто за секунди, че това са хора, които не поставят излишни бариери в общуването и приятелският разговор стартира с първите думи;

хора, с които е страшно приятно да си говорите на всякакви теми;  

хора, с които ви се прищява да свършите като децата някоя щуротия, като например да се омажете с шоколад - Силвето предложи да си сложим и на бузите, но ние с Марги отивахме на работа, така че ще остане за някой друг път.

Днес бях щастлива, че за малко избягах от натовареното си ежедневие (което не значи повече пари, а значи работа в стил „залудо работи, залудо не стой”), за да поседна за петнайсетина минутки на кафе и на разтопени от припичащото пролетно слънчице парченца шоколад, с който Марги ни почерпи, защото със Силвето чистосърдечно й обяснихме, че е била прекрасен презентатор на своето училище. А тя наистина беше перфектна и дано нейната директорка също узнае по някакъв начин за чудесното представяне на 32-ро СОУ.


http://bglog.net/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/32-ro%D0%BE.jpg

Еххххх, какви неща научих за това училище! А бе аз се чудя защо толкова много родители напират да запишат учениците си там, а то какво било. Първо, в 32-ро си имали страхотен директор, който е отличен мениджър, защото е успял да оборудва всяка класна стая с мултимедиен проектор и да осигури на всеки учител служебен лаптоп. Ще се радвам, ако ме поправите, но аз мисля, че няма подобни екстри в друго софийско училище.

Освен това в 32-ро училище работи чудесен екип в начален курс, а това е много, много важно, за да ти е уютно на душата; за да твориш с удоволствие, за да споделяш хрумванията си и да намираш подкрепа. Като казах подкрепа, искам специално да благодаря на Дени, също от 32-ро СОУ, която вчера, след като научи, че разполагам с твърде кратко време, за да спретна презентация за София, ми „удари едно рамо”. Благодаря ти, Дени!

А сега се чудя как да завърша поста, защото твърде дългите постове са нечитаеми… Ами как…

Момичета -  Силве, Марги, Дени, искам да общувам и да работя с хора като вас! Много сте истински, искрени, неподправени, сърдечни – казано в човешки план, и определено можещи и знаещи - в професионален.  И да знаете, че вече ми липсвате. Прегръщам ви и се надявам често да се виждаме.