"Кой съм аз?" - значими личности от І-вото и ІІ-рото Българско царство

КУИНИ, ПРЕКРАСНА СИ!!!

Аз я бях пропуснала.... БЛАГОДАРЯ, ДАСКАЛЕ!!!

Благодаря, Тони! :) Замислих се обаче, че освен български владетели има два слайда: за Климент Охридски и Патриарх Евтимий, което значи, че май не съм формулирала правилно заглавието.

Имате ли предложения как да я наречем, за да се ориентираме в съдържанието?

Идеята на презентацията е страхотна! Не искам да звуча заядливо, но има малки неточности. В началото , при хан Тервел се появява медальон на Омуртаг. Не му е там мястото. А и книжовната школа в Плиска е ръководена от Наум , а не от княз Борис.

Куини, моето предложение е: "Кой съм аз?" - видни и значими личностти от І-вото и ІІ-рото Българско царство.

Атлантик, съгласна съм със забележките ти. Не съм забелязала неточностите, че всичко правя по бързата процедура. Ще се наложи да редактираме презентацията. Който има възможност - нека го направи. Ако не, аз ще го сторя по-нататък.

Тони, веднага ще променя заглавието - благодаря ти за предложението :)

Готова съм с редакцията, защото така си я запазих в папка за  годината.

koi sum az 4klas.ppt

Благодаря за бързата реакция. Ще сложа твоята редакция в поста, за да не стават грешки :)

Atlantic, в учебниците Наум е Преславски,а не Плисковски.Да вярно е,че работи първо в Плиска и после във Влики Преслав,но остава в историята като Наум Преславски.А в някои исторически документи го наричат и Наум Преславско-Охридски.

Презентацията е прекрасна и много полезна. Аз мисля да я принтирам и да я направя на табло. Ще бъде чудесно да е постоянно пред погледа на децата.

Анонимен, приемам забележката. Виж обаче и следното:

"НА 23 ДЕКЕМВРИ УМИРАТ:
910 г.
Свети Наум Плисковски и Охридски – ученик на Кирил и Методий, свещеник и учител в Македония - помощник на Климент. Роден е около 830 г. Един от организаторите е на Преславската книжовна школа. Напуска Преслав и заема мястото на Климент Охридски в областта Кутмичевица, с главен град Девол. Основател е на манастира "Св. арххангел Михаил" на брега на Охридското езеро (днес "Св. Наум") през 905 г. Скоро след смъртта си е канонизиран. Проф. Й. Иванов открива житието на св. Наум в Зографския манастир и го обнародва в 1908 г. Българската православна църква почита паметта му на 5 януари (23 декември стар стил), почита се и в днешна Македония и отчасти в Албания. Мощите му се пазят в манастира, построен от него с подкрепата на св. княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики на брега на Охридското езеро, в който светецът преживява последните десет години от живота си. Гробът му в църквата на същия манастир векове наред е място, където вярващите очакват да намерят чудотворно лечение на различни болести."

СВ. НАУМ ПЛИСКОВСКИ И ОХРИДСКИ

Св. Наум бил сред най-близките ученици на св.св. Кирил и Методий, неговите живот и дело са тясно свързани с имената на такива бележити българи като св. Климент, княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики. Биографичните данни в двете запазени негови жития, както и в собственото му творчество са много оскъдни. Той бил българин, вероятно монах в някой византийски манастир, и се присъединил към светите братя още при пребиваването им в манастира "Полихрон" в Мала Азия. Св. Наум бил един от най-близките ученици на Светите братя и през 863 г. заминал с тях във Великоморавия. Той придружавал св.св. Кирил и Методий в Рим през 867-869 г., където бил ръкоположен за презвитер (свещеник). След смъртта на Кирил заедно с Методий се завърнал в Моравия, където в продължение на петнадесет години споделял всички успехи и трудности на мисията. След смъртта на св. Методий заедно със св. Климент (Охридски) бил настанен в дома на един от най-близките Борисови боляри, сампсисът Есхач. В Плиска св. Наум работил до 893 г., като е възможно да е пребивавал и в големия манастир при с. Равна, Провадийско. На народния събор във Велики Преслав през с.г. св. Климент Охридски бил избран за епископ, а на негово място в дн. Македония по решение на св. Борис-Михаил и княз Симеон заминал именно св. Наум. В Охрид, Девол и околните райони той развил усилена просветителска, като бил в тясна връзка със своя събрат св. Климент. Творчеството на св. Наум навярно е било богато, но днес неговото име със сигурност се свързва само с някои творби на химнографията (църковната поезия) – факт, който сам по себе си говори за високите интелектуални достойнства на светеца.

През 905 г., бидейки вече твърде стар, св. Наум се оттеглил от активна дейност, като изградил манастира "Св. Архангел Михаил" на брега на Охридското езеро. Това станало с "...богатството и повелята на благочестивия български цар Борис и на неговия син цар Симеон". И до днес в манастирската църква на видно място е портретът на княза-покръстител. Св. Наум починал на 23 декември 910 г., а гробът му е в дясното крило на храма, като е обект на всенародна почит. Образът му присъства почти неизменно в българските храмове още от средновековната епоха. Паметта на св. Наум се отбелязва на 23 декември.

Пламен Павлов

Тази сутрин гост в БТВ беше Божидар Димитров. Направи някакви нови разкрития, според които владетелите на  Дунавска България са били християни. Българската история май ще се пренапише отново.

Атлантик, махнах рисунката, че разтегля страницата, понеже тя си идва форматирана така, както е била в другия сайт, откъдето е копирана информацията.

А за Наум явно е спорен въпросът, защото вероятно различните автори му прикачват различни прозвища, произтичащи от факта, че е създател на плисковско-преславската книжовна школа - аз поне така съм учила, че се нарича тя.

Разбира се, Куини. Снимката не е проблем. Поставила съм я заедно с материала.

Въпросът за Наум не ми дава мира... Понеже в учебниците по ЧО имаше и несъответствия с години, затова реших все пак да проверя къде какво пише.Отворих "Тестови задачи и упражнения за ІV клас" на изд. "Просвета". Темата е "БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО В ДРЕВНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО"; стр. 122

8. Коя група личности са книжовници от времето на княз  Борис І?

а) Йоан Екзарх, Климент Охридски, Патриарх Евтимий;

б) Наум Мизийски, Климент Охридски, Ангеларий;

в) Константин Преславски, Климент Охридски, Теодосий Търновски.

Като знаем, че Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски са живели по времето на Иван Александър, т.е. Второ българско царство, остава верният отговор да е б). Защо пък сега е Наум Мизийски? Съвсем се обърках...

Здравейте!

Приятно ме изненадахте с изровената презентация. Искам само да допълня това, което пишеше и в коментара ми, когато я пуснах- тексът го взех от блога- не е мой авторски, беше документ на Word, не помня кой беше неговия автор.

Изображенията  са от Нета, намерени по ключови думи. Не съм историк и може да има неточности. Извинявайте!

 Daskal Pesho, идеята ти е невероятна! А неточности винаги може да има и проблемът май се оказва извън нас. Все пак не можем да сме специалисти по всичко, нали? А и учените непрестанно ни заливат с нова информация, с нови разкрития. Близо 37години (хайде, ще махна първите 7), до 2006 г. съм живяла с мисълта за 9 планети в нашата Слънчева система. Сега изведнъж се оказва,че не били 9, а 8, защото учените са предпочели този вариант... Същото ще стане и с Наум - както кажат те: Плисковски, Преславски, Мизийски... , но той ще си остане един от учениците на светите братя, дошъл по нашите земи и обучил хиляди ученици.

http://bglog.net/Obrazovanie/18383- текстът е от тук

Този пост  се изкилифинчи нещо и всичките думи в края на реда потъват някъде. Ох, не ми се занимава повече да търся причината - тя не е в мен, а в платформата все пак :)

 Даскале, Атлантик, а бе накрая ще стигнем до първоизточника на сгрешените данни. Не очаквах обаче, че е някой, който е публикувал в блога. Това няма особено значение, защото става въпрос за история. А историята е най-изменчивата наука. Като си помисли човек, че и днес историците продължават да спорят за годината на създаване на Българската държава, та какво остава за Наум?

От което следва, че и от децата не бива да искаме да помнят фактологията, а само най-важното, същността на промените, случили се в продължение на векове...

Фактологоята  и според мен не може да е кой знае колко сигурна. Учените съдят за нея по разни  артефакти, които се тълкуват по различни начини. Така че не можем да бъдем много сигурни в прецизността си, когато разясняваме историческите факти  пред учениците. Казваме това, което е общоприето. Искам  да споделя с вас обаче, че аз бях във въпросния  манастир, където се намират мощите на Свети Наум. Македонците разказват много интересни легенди за него.  Манастирът е точно на брега на Охридското езеро, в подножието на планината Галичище (дано не греша), което означава Голата планина. Тя няма нито едно дърво и разделя Албания от Македония. В манастира има малка църква, върху покрива на която живеят пауни. Те са свети обитатели там и никой не ги закача. В църквата има малка стая с положен сандък - твърди се, че в него се намира сърцето на свети Наум. Когато човек си постави ухото на сандъка чува звук като туптене на сърце. Монасите там обясняват, че в този сандък е погребано сърцето на Свети Наум и това е неговия звук. Невероятно, но факт. И аз го чух. Човек трудно може да усети историята, ако не се докосне до мястото, с което е свързана. За жалост в съвременния свят историята почти е превърната в политика .