Честит празник, скъпи колеги и приятели!:)

01 ноември 2007, 01:28 Публикувано в Образование | 11 коментара , 1204 прочита
Категории: Училище, Политика, Събития, Размисли
Ключови думи: празник, учители, първи ноември, ден на народните будители
Опасявах се, че силните разочарования от тежките неравни борби, които водихме напоследък, ще успеят да помрачат нашия хубав празник, но това не само, че не се случи, а напротив – днес ние го посрещаме по-силни, по-мъдри и по-сплотени от всякога.

Днес ние, българските учители, имаме пълното основание да се наречем народни будители, в онзи прекрасен смисъл, който влагаме, когато споменаваме светлите имена на родолюбивите просветители и революционери от възроженската ни история, допринесли за пробуждането и самоосъзнаването на българския народ.

Нашата учителска стачка, превърнала се в най-вълнуващия урок по демократично гражданство, ще остане в историята като акт на едно красиво и могъщо възвисяване на духа, в което ние, скъпи мои колеги, имахме главни роли.

Ще ви споделя и едно свое ярко и разтърсващо впечатление, за което си мисля, че мястото му е точно тук, в този постинг.

Присъствала съм на всички митинги досега, проведени в град София, и забелязах, че редом с нас застава един много скромно облечен възрастен човек, когото аз си спомням още от протестите ни пред Народното събрание през 2005 година. И тогава, в онзи студен декемрийски ден, същият този човек стоеше край нас и развяваше българското знаме, а на тазгодишните ни митинги той идва, но този път неизменно държи в ръце портретите на Ботев и Левски.



Наскоро моя колежка го беше разпитала кой е и откъде е и той й споделил, че живее в дом за стари хора в квартал Дървеница. Тя се поинтересувала защо изминава ежедневно тези големи разстояния, за да присъства на нашите митинги. А той й отговорил следното:

Защото вие, учителите, сте децата на Ботев и Левски!

Честит празник, колеги! Обичам ви и се гордея, че съм част от вас!