Цветница

Цветница (Връбница) е празник, наследен от дълбоки старини и свързан с християнството.

В православието този ден е шестата неделя на Великия пост и се нарича Вход Господен в Йерусалим. На този ден Иисус Христос е влязъл в Йерусалим и местните жители го посрещнали тържествено, носейки палмови клонки.



По аналогия у нас вместо палмови клонки свещениците раздават клонки от върба, осветени в храма по време на нощното бдение, и това е дало другото име на празника – Връбница. Хората сплитат от клонките венци и ги поставят над вратата си, за да се предпазват от злото и от болести. Върбовите клонки се съхраняват през цялата година, защото се вярва, че имат предпазна и възпроизвеждаща сила.

Народът определя Цветница като празник на цветята и го нарича още Цветна неделя, Вая, Кукленден.



Празнува се след Лазаровден. На Цветница се извършва обреда „кумичене“, който е свързан с Лазаровден. В различните краища на България при този обичай се спазват различни ритуали.

Общото в повечето случаи е, че лазарките (момите, които са лазарували предния ден) отиват на реката, като всяка от тях носи своето венче и специално омесения за целта обреден хляб „кукла“. Те изпълняват обичая „кумичене“, като на дървена дъсчица нареждат венчетата и хлебните парчета и ги пускат да се носят по течението. Онази мома, на която венчето заплува най-напред, се определя за „кумица“(„кръстница“). Тя повежда моминското хоро към къщата си, където се слага обща трапеза.

Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, няма опасност да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

По този повод е запазена една легенда от стари времена.

В едно тракийско селце - Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница - сбора да видят. Вървели, що са вървели, ожадняло момичето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пипне.

„Не ходи, потрай малко до село!“ - рекъл бащата, - „че това място е лошаво."

Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя. Тъкмо се навела водица да пийне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. „Богата и пребогата ще бъдеш" - завършил той. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.

Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. Искало й се богата да бъде и в дворец да живее. Щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати.

Минали години. Домъчняло й за земята и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я пуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял.

През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да захапе опашката, за да се измъкне от нея, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало.

Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа - змейница. Танцът нарекли „буенец", а момите що играят - „лазарки".


Днес, на Цветница, празнуват имен ден всички хора, които носят имена на цветя, растения, храсти, дървета. Да им пожелаем здраве и щастие!

А това са пролетни снимки, най-вече на цъфнали растения, които направих през последния месец.

01

02

03

04

05

08

13

14

15

16

17

18

19

20