Притча за суетата

Точно така се прави, скъпи минусописачо, минусописецо или миносолюбецо! Избери си ти обръщение, което ти харесва най-много :))))

Цъкаш минуса и си доволен от себе си. Колко е лесно нали? Вероятно го правиш, за да ти обърна внимание. Ето обръщам ти го :)))

Гот ли ти е от цялата работа сега? Чувстваш ли се горд, че си употребил левия бутон на мишката върху минусчето, за да бъдеш забелязан? Вероятно друг начин да те забележат не съществува, затова – радвай се, ликувай, че аз говоря на теб :)))

Мога да предположа, че ти си от онези онемелите, дето ги е страх да излязат от прикритието си и да кажат с думи ясни какво не им харесва. Но аз ще те разочаровам – не обичам страхливците, които се крият като мишоците, за да отмъщават на онези, можещите да правят нещо по-добре от тях. И още нещо, заради което вероятно съвсем ще те отчаям - такива като теб не ме плашат, а напротив - амбицират ме да бъда още по-активна в публикациите си.

Желая ти да бъдеш здрав! И лека вечер! :)))

Куини, много ми хареса притчата.Разбирам напълно възмущението ти, което, личи си, идва от дъното на душата ти.Особено частта за онемелите.От няколко години много често си мисля за суетата.Усещам я навсякъде около себе си.

 Възхищавам се и на начина по който реагираш- показваш интелигентно от какво си недоволна.

Мисля, че ако повечето хора са като теб нашата малка държавица ще се оправи.

Радвам се, Куини, че се запознах виртуално :) с теб тук.Чувствам те близка.

Таничка, благодаря ти за милите думи!!! И аз съм щастлива, че се запознах с теб виртуално, което един ден може да стане и реално :)