На вашето внимание – единадесетгодишният инструменталист Милен Петров

Една латинска поговорка гласи, че няма нищо по-скъпо за човешкия род от децата. Неотдавна виртуалният ни блог ме запозна с един татко, за когото древната сентенция важи с пълна сила. С него се заприказвахме по личните и така научих, че той е български музикант, емигрирал в Испания през 2003 година заедно със семейството си, в търсене на по-добри условия за живот. Името му е Петър Петров.

„Винаги ме е избивало на протест” – ми сподели той – „и предполагам, че е заради влиянието на изпълнители като Милена (и др. като нея) от края на 80-те години.” Като илюстрация ми изпрати свой запис на едно парче от 1995 г., версия на английска група, в което той пее и в което свири на всички инструменти без барабаните в творчески тандем с нашия съблогер Арагорн.

Чуйте го…


Upload Music


Преди няколко години обаче Петър претърпява злополука, която засяга дясната му ръка. Впоследствие загубва част от двигателната си сръчност, но за радост травмата не е чак в такава степен, че да не може да предаде уменията си на своя малък син Милен, когото сега ще ви представя.

Милен е роден в България през 2000-та година и тригодишен заживява с мама, татко и големия си брат в испанско село, близо до Валенсия. Детето показва отлични способности като инструменталист – свири на тромпет в духовия оркестър на селото и на китара под вещото ръководство на баща си.  

На този клип ще го видите с тромпета, седнал най-накрая. Той е най-малкият участник в духовата банда.



А тук заедно с баща си овладява и китарата.




Следва един от последните записи, чрез който можете да насладите на самостоятелното изпълнение на младия китарист.



Милен не се занимава само с музика. Детето явно е орисано да се посвети на изкуствата, защото много обича и да рисува. Всяка година печели училищния конкурс за коледна рисунка. Миналата година негова рисунка била избрана от кмета да бъде коледната картичка, която всеки жител от четирите села в зоната получил по случай празника.

Вижте я и нея…



Това беше краткия ми разказ за Милен, когото познавам от писмата на баща му до мен. Сигурна съм, че за това талантливо дете – бъдещ музикант и художник, един ден светът ще узнае. А за мен беше чест и удоволствие първа да разкажа за него :)