Коледен късмет в корема на мама

„Продължавам да се удивлявам. Това е единственото, заради което си струва да се живее!”

Цитирам една жена, която много харесах заради коментарите й в един онлайн форум, където попаднах случайно преди две години. По-късно, в същия сайт се запознах с нашия Joneff, който беше модератор там. С него почнахме един лаф, от който научих, че жената, която привлече тогава интереса ми, е от Варна и вече не е между живите. Джонефф ми каза също така, че тази невероятна личност е била моя колежка. (Между другото Джонефф беше човекът, който ме насочи към BGlog.)

 Всичките тези думи бяха въведение към една удивителна, според мен, съвсем истинска история, която искам да ви разкажа. Разказ в разказа. 

..............................

Отново чакаме Коледа и за пореден път се размислям за късметите, които ни се падат по време на този празник. След миналогодишния ми разказ по темата, се оказва, че и тази година имам още какво да добавя по нея.

................................

Преди няколко дни бяхме седнали с моите колежки и приятелки в едно заведение. Отпочивайки, си говорехме предимно за децата и за работата. Споделих им, че един мой ученик всеки ден ми съобщава едно и също изречение: „Госпожо, а в корема на мама има бебе”. Същия ден беше ми казал още, че бебето ще се роди през септември.

А аз всеки път след неговите думи се замислям каква точно е ситуацията в това семейство, защото двамата родители от три месеца живеят разделени и са в процес на развод. Бащата си има нова съпруга, но майката на моя ученик, на която „в корема има бебе”, живее сама. Да речем, че момчето е объркало месеца, в който ще се роди бебето, но все пак нещо не ми се връзва в цялата схема...

Споделих с приятелките си горeописаните размисли, а едната от тях ме посъветва да не се чудя, защото от децата всичко може да се очаква и ми разправи следната невероятна история.

...............................

През януари, след зимната ваканция, нейната ученичка Иринка й разказала как са прекарали Коледата и оповестила, че майка й ще има бебе. Колежката ми поздравила детето за добрата новина и от време на време се сещала какво й е казало то. До края на учебната година тя срещала често пъти майката, която обаче не й се сторила да е забременяла, защото нямала никакви видими признаци за това. 

Минало лятото и през септември колежката отново видяла майката, когато тя довела дъщеря си в училището. Учителката веднага забелязала, че жената е бременна и й споделила казаното от детето още през януари. Майката отговорила следното:

- О, тогава, когато моята дъщеря ви е съобщила, че ще имаме бебе, това все още не беше факт. Просто на Коледа ми се падна късмет „Нов член в семейството” и по този повод коментирахме с мъжа ми, че това не може да се случи, защото бяхме решили да нямаме повече деца. Иринка разбра за късмета, запомнила го е и ви го е казала. А аз забременях няколко месеца по-късно, и сега, към края на декември, очакваме да се появи новият член на семейството ни.