Какво означава да си учител

25 септември 2007, 21:57 Публикувано в Образование | 5 коментара , 1222 прочита
Категории: Училище, Коментари, Невчесани мисли, Политика, Интернет, За BgLOG.net, Размисли
Ключови думи: значение, учителска професия
От всичко чуто и прочетено досега оставам с впечатлението, че част от сънародниците ни нямат ни най-малка представа какво представлява учителската професия, въпреки че всеки един човек в определен период от време е бил ученик, но... какво от това? Също така не разбират огромното й значение за развитието и просперитета на обществото, за израстването и оформянето като личност на всеки един негов член.

По принцип не гледам махленското предаване на Милен Цветков, но за жалост се случва понякога да попадам на него. Днес още в първите секунди ми направи впечатление, че водещият има крайно отрицателно отношение към учителите, което по един войнствено-агресивен начин натрапва на събеседниците си и на зрителите.

Всъщност неговата позиция не ме изненадва, защото той специално, като личност, в моите очи не е никакъв авторитет. Аз не го харесвам заради липсата му на елементарен такт и уважение, които той е длъжен да проявява към гостите и зрителите. Грубото му и на моменти арогантно поведение спонтанно ме отблъскват, а също така за един човек с висока самомнителност като неговата, и толкова много години стаж като телевизионен работник, е крайно време да се научи грамотно да използва официалната форма, но както забелязвам – до ден-днешен не успял да се развие до такава степен, че да я прилага на практика.

Разбира се, част от хората, които се обаждат в предаването, са от същия дол дренки, понеже намират в негово лице човекът, който ги разбира, подкрепя и приглася в оплюването на учителите.

В краткото време, в което гледах предаването, се обади някаква жена, за да каже, че щяла да съди учителите, които стачкуват, понеже по този начин те са нарушили конституционното право на детето й – правото на образование. И това гениално изказване беше направено с такъв апломб, сякаш тя току-що съобщава на света за някое велико научно откритие.

Дали тази жена е чувала, че стачката е една позволена, законна форма на протест, която се ползва от почти всички (мисля, че на военните и полицаите е забранено това) социални групи в целия свят? Стачката е необичайно състояние на обществената среда, в което интересите на други социални групи са засегнати, и именно в това се състои силата й - да противодейства, да повлияе, да алармира, че някъде нерешените проблеми са твърде много и не търпят по-нататъшно отлагане, а всички други средства за преговори и споразумения с управляващите са вече окончателно изчерпани.

Също така чух изказването на една счетоводителка, която категорично беше против повишаването на учителските заплати, понеже тя, като човек, който е работил в училище, имала поглед върху нещата и виждала, че учителите работят по 3-4 часа, а пък отпуските им били по 4 месеца. Според нея те трябва да стоят плътно в училище от осем до пет.

Много е интересен въпросът за работното време на учителите. За мен е твърде чудно, че хората го измерват само като престой в училище. Сигурно, съдейки по своите професии, а то съвсем не е така. Сериозната работа, свързана с подготовката за следващия ден, се осъществява извън училище: основно у дома и в библиотеката.

Въпросната счетоводителка даже се похвали, че замествала учителката по математика и учителката по химия, когато те отсъствали. Вероятно искаше да каже с това, че да си преподавател, е нещо твърде елементарно, а бе фасулска работа. Всеки го може.

А дали е така наистина? Дали е толкова лесно за всеки човек, едва ли не хванат от улицата, без да се е готвил изобщо, без проблем да влезе в класната стая и да проведе учебен час, като не само преподаде учебния материал ясно и достъпно, но и успее да задържи вниманието на учениците? Защото точно в тези пунктове е трудността, зад която се крие много сериозна подготовка - наричаме я методическа, и тя дава насоки как да се преподава качествено.

И тъй като обичам да илюстрирам думите си, ще дам пример. Ето така изглежда първият урок по математика в първи клас, поместен в учебника, по който работя.



Всички виждате как изглежда страницата от учебника. Друго нищо няма като помощни средства, за да се ползва в часа. Въпросът ми е колко от българските граждани са в състояние, ползвайки и съобразявайки се със страницата в учебника, да проведат с първолаците урок, който да бъде по темата, но без да се подготвят за него? Не бива да се забравя, че за да се изпълни целта на урока, е необходимо да се спазят някои задължителни условия: да се осъществят всички образователни задачи, децата да имат определен обем от знания, получени от този урок, а също така класът да бъде овладян, като от първата до последната минута се задържи интереса на учениците.

Ако прецените, че не е по силите ви да се справите с подобна задача, опитайте се да си представите какво време ще е нужно на един учител, за да конструира теоретически урока, да изработи подходящи нагледни средства, а след това какви придобити професионални умения трябва да притежава, за да го преподаде по един добър начин.

Така. Другата заблуда е, че на учителите не са им нужни пари. Защото 300 лева наистина не могат да се смятат за пари по простата причина, че те не стигат за месечната издръжка на един човек, а за помощ и грижа към останалите членове на семейството да не говорим. С 10 лева на ден учителят трябва да живее: да купува храната си и да плаща сметките си за ток, вода, отопление и т. н. Това е невъзможно при сегашните цени на стоки и услуги. Може би част от съгражданите ни не ни възприемат като обикновени човешки същества, които имат потребност от храна, облекло и средства за покриване на нуждите от първа необходимост, и затова така разсъждат.

Не разбирам изказванията на някои сънародници, че учителите не заслужават по-високи заплати, защото тези мнения издават липса на информираност за естеството на учителската професия. Искам да подчертая, че учителите нямат само задачата да обучават, поддържайки добро ниво на подготовка, което струва време, пари и усилия, но също така имат грижата да опазват живота и здравето на поверените им ученици, докато траят учебните часове. Искам да попитам толкова ли малко струва учителската отговорност? И ако отговорът е – да, бих репликирала опонентите си, че подобен отговор показва колко незаинтересовани са те към своите деца в качеството им на родители, след като така ниско оценяват труда на учителите.

Учителската отговорност трябва да се разглежда като отговорност на най-висше стъпало. Едва, когато това се проумее, и българите престанат да се скъпят за парите, дадени за образованието, нашите деца ще започнат да получават възможно най-добрата подготовка за живота. Защото мисията на училището е именно да подготви младите хора за реализация, за онова, което им предстои да правят през целия си по-нататъшен живот. От учителите, които в никакъв случай не бива да бъдат унижавани с мизерно заплащане и липса на зачитане на работата им, зависи какво ще е нивото на образоваността на нацията, като не бива да се забравя, че реално резултатите от учителския труд се виждат едва след години.