Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Сутрин се събуждам в продължение на дълго време, пиейки чаши кафе вкъщи. После, в училището, продължавам с безмилостното кофеиново атакуване на моя организъм. Случва се понякога до обяд все още да блуждая недосъбудена, но тази сутрин ококорих очи рано-рано.
Посрещна ме в училищния двор таткото на Калина с думите:
- Вчера отново са откраднали телефона на дъщеря ми, докато всички сте били във физкултурния салон да провеждате Коледно тържество.
- Отново?!...
Не можех да повярвам, че на едно и също дете в разстояние на две-три седмици изчезва телефон от момичешката съблекалня. Предния път Калина тежко преживя загубата на скъпата вещ. Съблекалните не се заключват - и това е от години! - затова аз след този случай не пускам децата да влязат в салона преди да са ми отговорили на въпроса дали техните телефони и ценни вещи не са зарязани някъде безстопанствено. Обикновено след моето запитване няколко ученици се втурват по посока на мястото, където стоят нещата им, след което взимат ценностите си и ми ги донасят.
Вчера обаче, в суматохата, няколко класа хвърлиха ученическите си чанти в съблекалнята, която не се заключва. Мислехме за тържеството, за Дядо Коледа, а не за евентуални кражби. Да, ама крадците не пропускат да се възползват от предоставената възможност.
- Виж какво – продължи таткото на Калина, с който си говорим на „ти”, понеже се познаваме отдавна, – аз не съм дошъл да търся сметка заради материалната загуба, а съм дошъл да поговорим за това какво ще направи училището, за да се превърне в място, в което децата да се чувстват по-спокойни.
- Да, въпросът е много сериозен – съгласих се аз. – Предлагам да се качим до стаята на ръководството, да ги уведомим за случилото се и да поговорим за мерките, които трябва да се вземат.
И в този момент си мисля, че съм била голяма глупачка да си въобразя, че споделяйки за проблема, ще получа помощ.
Качихме се горе и попаднахме на пом.-директорката. Разказахме случая, а таткото на Калина попита какви мерки ще вземе училището. Пом.-директорката първо каза, че всеки ден чува за изчезнали телефони и това, едва ли не, вече й е дошло до гуша да го слуша. После погледна към мен и заяви, че понеже класният ръководител не е съобщил на ръководството, че има проблем със съблекалнята, значи вината е негова. Тоест – моя.
Както казах по-горе – съблекалните не се заключват, защото ключове никой не притежава. А от начален курс всички класни ръководители си водят физкултурата. Само че тази сутрин научих, че аз не съм си свършила работата, а не някой друг.
Слушах какво говори пом-директорката и изумлението ми беше толкова голямо, че нямаше нужда да пия още кафе - адреналинът ми беше вече в достатъчни количества.
Таткото каза, че не е дошъл тук, за да обвинява някого, а за да обсъдят проблем. Само че не беше разбран. Стори ми се, че се почувства неловко от цялата ситуация.
А на мен ми трябваше известно време, за да асимилирам развоя на събитията. Смятам за недопустимо колега да говори пред родител за друг колега, че не си върши работата. Това е върхът на неколегиалността!!! Можем да си кажем всичко, но не пред хората, които очакват от нас да сме образец на възпитание и такт.
След това седнах и написах докладна до директорката, в която обясних, че не мога да нося отговорност за нещо, което нито ми е вменено като отговорност, нито са ми създадени условията да мога да отговарям за него.
Най-лесно е да се измият ръцете и отговорността да бъде прехвърлена на друг. А най-удобно е това да бъде учителят (за съжаление).
А дали децата трябва да имат скъпи вещи... Това е решение на родителите. Аз обаче не съм длъжна да нося отговорност и за вещите на децата. Не дай си, Боже, да ги оберат на път за дома...Какво ще означава това? Може би ще ни вменят в задълженията на 8 часовия работен ден и да съпровождаме децата лично до домовете им?
Родителите държат да имат постоянна връзка с децата си и им купуват мобилни телефони. Това положение взе да се превръща в необходимост в днешно време. Пък и ние, учителите, нямаме думата. Както казва Атлантик, решението е на родителите.
Написах поста най-вече заради архаичния начин на мислене, който ни пречи да се сработваме родители, учители и ръководство. Синдромът "кой е виновен" продължава да е по-силен от принципа "да решаваме проблемите заедно, чрез диалог".
Атлантик, не е въпросът учителят да носи отговорност за вещите на децата, а в училище да се направи възможното да няма кражби. Много правилно е подходил родителят и много добре е разбрала Куини неговото предложение за обсъждане. Пом-директорката не е на място в цялата картина. Директорката да видим какво място ще заеме?!
Куини, нищо че са светли празници, моля не забравяй да ни кажеш каква е реакцията на върховната власт в училище. Ужасно е тъжно, когато най-сетне имаме нормална родителка реакция, срещу нея училището да предложи - ненормална такава.
Абе хора ,в моето бившо училище беше наказана дисциплинарно колежка за това ,че след часовете й изчезна дневника,при положение,че нито е последната за деня в този клас,нито е първата на другия ден.Твърдението на известната ви от писанията ни директорка е ,че тя носи отговорност за това.Не ни е ясно дали трябва да го скрие под възглавницата си вечер класния или рпосто трябва да ношува в у-ще до поставката за дневниците...
Нали знаете класният е виновен и за озоновата дупка
Куини, на този етап от еволюцията на отношенията подчинени-ръководство най-добре работи приципът - помогни си сам, та да не те набедят "без вина виновен"! Иначе, си постъпила правилно, но не познаваш "добре" зам.-директорската психика! Те са като диспетчери - или да те изпратят при директора да ти реши проблема(тогава за какво са те?) или да ти се развикат,симулирайки дейност, вместо да решат нещо! Гадното е, когато е пред родители, а още по-гадно пред ученици! Дано директорката ви е в час! Апропо, пише ли някъде в служебната ти характеристика, че трябва да опазваш или съхраняваш чуждо имущество? Ако не, тогава какво искат....
С поздрав!
Написаното от Куини породи в мен следните мисли.
1. В българското училище все още не се полагат достатъчно (да не кажа никакви) грижи ВСЕКИ - било то ученик или преподавател - да има местенце, в което да е SAFE, да е неприкосновен, т. е. да се чувства защитен. Обърнете внимание на детските игри. Във всяка от тях има елемент от сорта на понятието "къща"(неприконсовено пространство). Грижейки се за децата, българското образование в лицето главно на неговите работодатели: министри, инспекторат и директори трябва да предостави достатъчни по количество и качество условия, в които детето да се чувства неприконсовено. Това на първо място трябва да са отделни шкафчета-lockers, включително и в съблекалните. Това е така, защото първото и необходимо условие за всяко уважаващо себе си общество е сигурността.
2. Изумявам се от възпитаността и толерантността, проявена от родителя. При положение, че не за пръв път се случва от детето му да откраднат GSM. Та той идва не да търси сметка, а да съдейства проблемът да бъде отстранен. Това означава, че той е мислил предварително, какво ще е най-добре да се направи. И в крайна сметка не е бил изслушан докрай. или пък му е било възпрепятствано да даде, може би, добър съвет. И това е, смея да твърдя, практика почти във всяко училище.
3. Отново се връщаме на темата за парите, но парите са от ключово значение. А в българското образование парите винаги са били в хроничен недостиг. Живеейки във финансова криза с отдавнашно начало и с неизвестен във времето финал, българското училище за съжаление все още пребивава във фазата "Казах, оправяйте се сами!". Все ми се струва, че у нас разговорите за пари са нещо като грижите за обществените тоалетни и бани - всички знаят, че без тях не може и в същото време никой не си мърда пръста да направи нещо за подобряването им. Защото за шкафчетата, споменати по-горе някой трябва да плати, както и за това, че на учителя му се вменява като задължение да урежда и имуществени спорове. Но нашите управляващи чиновници, щом разговорът засегне темата с парите, се държат винаги като ущипани госпожици. И НИЕ ИМ ПРОЩАВАМЕ ТОВА ТЯХНО ДЪРЖАНЕ.
Всъщност какви са задълженията, отговорностите и правата на учителите? Конкретизирани ли са те в длъжностната му характеристика? Или в нея изобилстват общи фрази от сорта на 'да следи за реда в училището' и т.н.
hoaxer, задълженията и отговорностите не са конкретизирани и затова са се превърнали в разтегливо понятие. Под „ред в училището” може да се разбира всичко, което не го нарушава. Дори и опазването на личните вещи на учениците спокойно би могло да се вмени като задължение на учителя. А за правата на учителите – не се сещам на практика в какво по-точно се изразяват.
Stormbringer, това е отговорът. Не се бях сетила за него, а в толкова много американски филми ми е правило впечатление, че учениците си имат свое лично шкафче, което си заключват. Наистина то е защитено и удобно място за всяко дете. Голяма част от нещата, които се ползват в училище, могат да си стоят там, а да не се носят вкъщи. Дано написаното от теб даде повод на някой управленец да реализира страхотната идея. Пари знаем, че има. Само воля липсва.
Таткото е рядко интелигентен и възпитан родител, с успешен бизнес и бивш възпитаник на училището ни. Всъщност с него се познаваме от времето, когато аз бях деветнайсетгодишна учителка, все още незавършила висше образование, а той – осмокласник, и всяка седмица играехме волейбол във физкултурния салон. Повери ми детето си заради някогашното ни познанство.
professor, както казва hoaxer, не пише в длъжностната ми характеристика да опазвам лично имущество, но пък общите лафове могат всякак да се разтълкуват.
nikoq, не ни остава друго освен да се молим да не ни се случва…
MariaD, реакцията на моята мила директорка – харесва я тази жена, защото ми изглежда чист човек – беше, че хората са различни. Съгласи се с всичките ми оплаквания и за нищо не ме обвини. Гледаше ме с поглед, който красноречиво ми казваше – аз те разбирам напълно и съм на твоя страна, но пом.-директорката ми е помощник и никой няма интерес от конфликт между мен и нея.
Съгласна съм, че има и по-лошо. Винаги има. Причина ли е това да харесваме недостатъчно доброто? И да сме непрестанно благодарни на съдбата, че не сме още по-зле?
ПП. Чудя се дали пом.дир. ви е нов или си е старичкият,....който си е работил доста години със злото същество, което ви беше директор до миналата година?
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...