Бегачи на дълги разстояния

Изразът от заглавието принадлежи на журналиста от BTV – Иван Георгиев, който преди няколко дни стана жертва на немотивирана агресия от страна на тийнейджъри. За да се спаси от преследването на няколко деца, той беше пробягал с всички сили двестаметровото разстояние до служебната си кола. Действието се развива вечерта, в центъра на София, а наоколо няма никакви контролни органи, които да се намесят и да го защитят.

Ето и видео материала на БТВ по случая.

Това, което виждаме на екрана, може да сполети всеки един човек, по всяко време на денонощието. Но тъй като конкретният случай беше шумно коментиран, в момента се води разследване, за да бъдат открити виновниците за побоя. Вероятно те ще бъдат намерени, но проблемът със зачестяващите форми на агресия няма да решим, като се превърнем в бегачи на дълги разстояния. В хора, които действаме, след като лошото е станало факт, а не работим превантивно така, както се процедира в нормалните страни по света.

В момента се дискутират поправки в Закона за закрила на детето, но аз не разбирам какво ново се е появило, защото санкциите за нарушенията са си същите още от 2006 година. Цитирам:

Г л а в а   ш е с т а

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Санкции

Чл. 45. (1) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който продава алкохолни напитки или тютюневи изделия на деца, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който допусне от 22.00 ч. до 6.00 ч. без придружител дете, ненавършило 16-годишна възраст, в управляван от него търговски обект, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 2000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Родител, който в нарушение на чл. 8, ал. 3 не придружи или не осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си, ненавършило 16-годишна възраст, след 22,00 ч., се наказва с глоба от 100 до 300 лв. за първо нарушение, и от 300 до 500 лв. при повторно нарушение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който без лиценз предоставя социални услуги, се наказва с глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Който не изпълни задължение по този закон извън случаите по ал. 1 - 4, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. - за първо нарушение, и от 500 до 1000 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2006 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 200 до 1000 лв. - за първо нарушение, и от 300 до 1500 лв. - при повторно нарушение, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.

Питам се дали мерките могат да дадат положителен резултат. Възможно ли е на родители, които нехаят за децата си, да им бъде вменено насила, чрез актове и глоби, задължението да се грижат за рожбите си?

Как ще реагират онези деца (според ЗЗД дете е всяко лице, ненавършило 18 години), които „неистово” желаят да употребяват алкохол, цигари и наркотици? Определението „неистово” не е мое, а съм го заимствала от коментара на тийнейджър в интернет, употребено в същия контекст. Докога ние, възрастните, ще действаме постфактум, защото само с глоби и санкции е невъзможно да спрем агресията? Може би мъничко и привидно ще я ограничим.

Кога институциите, оторизирани да се грижат за децата, ще предложат сериозни, мащабни, работещи програми и ще ангажират специалисти, които да се заемат с превенция на агресията на децата от най-крехка възраст?

Знаете ли, че в едно българско училище се пада по 1 психолог на 500 деца и ако училището е под тази бройка, място за психолог не може да бъде разкрито? Пък и какво значи един човек да поеме и работи с 500 деца? Нима той има физическата възможност в рамките на 8 часа работен ден да обърне внимание на всички деца с поведенчески проблеми и на техните родители?

Ето, пак опираме до темата за парите. Защото, ако продължим да лежим на онази кълка, че специалисти: психолози и педагози, не са ни нужни, понеже ни се ще да намалим разходите в бюджета, отборът на бегачите на дълги разстояния ще става все по-голям.