"Без сълзи"

12 август 2007, 13:49 Публикувано в Музика | 0 коментара , 4296 прочита
Категории: Поезия, Музика, Любов, Размисли
Ключови думи: песен, без сълзи, стефан данаилов
Днес pestizid ми напомни за една песен, за която отвреме-навреме се сещам, но отдавна не я бях слушала. Тя е написана по стиховете на Любомир Левчев и е в изпълнение на Стефан Данаилов.

Няма смисъл да я коментирам, защото самата тя достатъчно красноречиво говори за себе си...

Ето я.

БЕЗ СЪЛЗИ



Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години,
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен...
на двадесет години.

Прегръщах ветрове.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливади
от влажна нежност,
от влажна нежност.
Когато пък ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам,
и мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четир'есет години,
на четир'есет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен
на четир'есет години...

Без болка.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.
И мисля си, че не умирам.
И мисля си, че не умирам.
............................................

Клип