Отново за любовта

Любовта – това е награда, получена без заслуги.

Да обичаш, означава да виждаш чудо, невидимо за другите.

То е усамотяване на двама души в огромния свят.

Любовта е слънчев блясък и дъждът, идващ след него.

Любовта е винаги свежа като вишнев цвят.

Любовта е едно дихание на двама души.

Любов – това е мълчание...

... Това е съприкосновение.

... Това е обещание...

... Това е тайната на двама...

... И отсъствие на всякакви тайни.

Любов е, когато държиш някого за ръка и той чувства твоето сърце.

Любов – това е изкуството да прощаваш.

Любовта винаги говори на своя език – езикът на погледа...

... Езикът на жеста...

... Тя е мълчаливо признание...

Любовта проявява себе си във всичко.

... И във всички...

Тя се ражда от нищото и умира от всичко.

... Не приема насилия, фалш и лъжи...

... Защото Любовта – това е Свобода.

Свободата да бъдеш самия себе си покрай този, който те приема такъв, какъвто си.

Любовта е начало на всички начала на света. Тя ражда всяко нещо в света.

Любовта те съпровожда през целия живот, от първата целувка...

... От първата раздяла...

... До дълбока старост...

Думите „Аз те обичам” отнемат няколко секунди, а да го покажеш – цял един живот.

Ако изкрещиш, ще те чуе всеки.

Ако пошепнеш, ще те чуе стоящият наблизо.

Ако ти мълчиш, само аз ще чуя мълчанието ти.

Ако тя е първото, за което си помислиш, когато се събудиш,

единственото, когато си буден,

и последното, за което мислиш преди сън,

значи това е Любовта.