Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Повече плюсчета,без думи.
А клипчето си е върховно!
++++++++++++++++++++++
Аз по-точно се замислих, от къде ли произлиза тази теория за седемте смъртни гряха. Не съм срещала подобно нещо в библията и евангелието, но може просто да съм ги пропуснала.
Гледам тука в Уикипедия, че на седемте смътрни гряха съответстват седем добродетели, и така стават следните двойки от противоположности: похотливост - целомъдрие; чревоугодничество - лишение; скъперничество - щедрост; леност - трудолюбие, гняв - търпение; завист - добродушие, горделивост - смирение.
Интересно е, че макар и не в същите формулировки (в частта за целомъдрието и лишението), и сега същите неща са пороци и добродетели, след векове, през които моралът доста се е променил.
Шогун, аз не съм специалист по религии, но имам един любим филм - "Малкият Буда".В клипа по-долу Мара - господарят на Злото, се опитва да изкуши Сидхарта/Буда чрез 7 млади девойки, символизиращи алчността, похотливостта и т.н....Та затова мисля, че идеята за седемте двойки грехове-добродетели е тръгнала от будизма.
Накрая на Буда, след като е победил всички грехове, му остава да победи в най-важната битка - срещу Злото вътре в себе си - собственото си ЕГО.
Този деветминутен откъс е eдин от любимите ми моменти във филма, добре, че някой го е качил в нета.
Поразрових се из литературата интернетска и разбрах, че този вариант със седемте смъртни гряха е католически. Православните християни имат друга класификация с осем гряха.
Ето какво пише във Википедията
Към смъртните грехове се отнасят:[3]
Православная традиция включва в списъка на смъртните грехове 8 греховни страсти:[5]
Сега остава да си представя как тези дейности могат да обхванат всичките седем гряха :)))
П. П. И един друг вариант на изобразяване видях:
В обобщение искам да кажа, че "смъртни гряха" в случая тълкувам, като вид емоции, присъщи на човека. Не на боговете(Бога), а на смъртния. Онзи, комуто е отредено да притежава телесна обвивка, която именно е смъртна. Важното е да възвисим своя дух, а именно като наложом ограничения над емоциите си. Като заменим смъртните грехове с техните противополжности. Само така ще сме в хармония със заложения природен закон за еволюцията. Но не само онази, която преобразява телата ни в по-висши, а да постигнем духовна еволюция, което е по-важното, тъй като тялото е преходно и смъртно, а душата е вечна и непрекъсната. Именно затова нейното еволюиране е по-значимо от това ня тялото.
Я какво интересно тълкуване е намерила Зефира на "смъртни"! Чак ме е яд, че не съм добросъвестен православен християнин и не съм чела достатъчно из светото писание, за да знам дали и там така се интерпертира. Но доста ми доближи до ума цялата идея за греховете.
Мерси на Куини за темата.
И се зачудих две неща
- коя ли е добродетелната сестра на 8 православен грях тщеславие. Скромност?
-защо на католиците им стига "гордост", за да изразят този вид грях, а ние го правим с гордост и тщеславие?
Ето и още по темата...
Куини, страшно ме размисли с тази тема...:-)) И не знам как по-кратко да опиша това, което мисля...защото има толкова аспекти от които да се погледне... но ще пробвам.Първо ще се намеся в разговора между Xandrina и zefira относно душата и духа,и каква е разликата...тъй като преди време и мен живо ме интересуваше този въпрос и доста се порових по темата... И в крайна сметка най-много на мен лично ми допадна следната трактовка на „нещата” , която е по-обширна, но според мен доста по-ясна...Във всеки от нас е заложено да живеят във възходящо ниво 7 „свята” ( казах заложено, защото всеки развива и достига до различни нива) Първият е материалния ( материалното тяло), вторият – астрален или свят на чувствата и емоциите, третият - ментален ( или умствен), четвъртият – душевен ( или свят на въображението ), петият – духовен ( или свят на волята ), шестият – божествен ( свят на любовта, като на-широко понятие), и седмия – света на Върховния Абсолют ( световния разум и паметта за цялата Вселена...и съответства на светлината и най-фините частици ). Във възходяща градация всеки по-низш свят е подвластен на по-горестояшия... Напр. мат. тяло е подвластно на чувствата, чувствата са подвластни на разума, разумът е подвластен на душата, душата е подчинена на духа и т.н. Като малцина са тези, които имат досег със седмия свят... Освен това дадено качество може да присъства и в по-низшите светове, но има (носи) различен смисъл... например любовта в чисто материалния свят е проява на желание ( и удоволствие) да даряваш и получаваш ласки, в емоционалния се проявява като страст, в умствения пък е удоволствието да общуваш с човек, сроден по умствени занимания на самия теб, с който можеш да се разбираш едва ли не и без думи... В душевния...да имате общи вкусове и стремежи... , в духовния...любовта към всички хора и съотв. да служиш за всеобщото благо...
Всъщност смисълът на човешкото съществуване е в постоянното усъвършенстване и развитие на по-висшите светове, което е и пътя към щастието... Стана дълго и спирам дотук...за самите "смъртни" грехове...някой друг път...:-))
Фактически, две разлики виждам в католическите и православните грехове: в католическите има завист вместо тщеставието, и в православните допълнително има печал.
Лично на мен повече ми харесва католическия вариант. Ако човек падне духом, ми се вижда пресилено това да е смъртен грях. А тщеславието наистина доста се припокрива с гордостта, докато завистта е голям червей на душата и е добре да я има като грях.
За смъртния грях си мисля, че той според мен е не само емоция, а реализирано желание. Например:
Чревоугодничеството е довело до здравословни проблеми.
Завистта е навредила на някого.
Гневът е наранил друг човек.
Прелюбодейството е било причина измаменият да страда.
Тщеславието и гордостта са заслепили онзи, който ги е изпитал, и са го принизили в очите на другите.
Сребролюбието е унищожило способността на човека да се радва на духовната красота.
Отчаянието е погубило желанието за борба и щастие в живота.
Не мисля, че хората, които се противоставят срещу това да бъдат обсебени от греха, ще са потърпевши. Да, в мислите си неволно можем да допуснем греховни желания, но дали ги подтискаме, или им разрешаваме да ни ръководят, според мен има значение. И то голямо...
Куини, човешкият идол в моя живот е Майка Тереза.Благодаря ти за това чудесно клипче.
По принцип в будизма има нещо подобно, но греховете не са смъртни и доколкото си спомням не бяха толкова полярни. Примерно да ставаш нещастен, когато някой се държи зле с теб е също толкова лошо, колкото да ставаш щастлив, когато някой се държи добре с теб. И не е грях, още повече пък смъртен, а просто белег затова, че си твърде зависим от външния свят и трябва да го надживееш. Така, че не съм сигурна, че аналогията е точна.
Също така, самата концепция за смъртни грехове противоречи на християнството. Идеята все пак, е че в който и момент, ако се покаеш, ти получаваш опрощение. Как тогава може 1 грях да е смъртен? Освен ако не си го извършвал цял живот и никога не си се разкаял искрено. И все пак, душата наистина е безсмъртна-независимо дали по християнската терминология е в Рая или в Ада. Така че какво значи смъртни е трудно да се каже-може би, че вредят на тялото. Предполагам.
Колкото до мен, аз определено предпочитам Питагорейската идея за триъгълника-че всеки две противоположности са еднакво "лоши" и правилното поведение е в третия връх на триъгълника. Което може би прилича най-много на будизма. Примерно, с моя любим грях-сладострастието и целомъдрието са еднакво лоши, защото и двете са неестествени. Защото ако обичаш някой, е естествено да му се отдадеш изцяло и телом и духом /и за мъже и за жени/ и тогава ти си извън тези категории. И това е всъщност третия връх на триъгълника.
Много интересен коментар, особено в частта си: ... в будизма има нещо подобно, но греховете не са смъртни и доколкото си спомням не бяха толкова полярни. Примерно да ставаш нещастен, когато някой се държи зле с теб е също толкова лошо, колкото да ставаш щастлив, когато някой се държи добре с теб.
Но как можеш да живееш, без да се чувстваш зависим от другите? Кое щастие тогава ще бъде позволено? Само онова, което няма връзка с другите хора ли? На мен ми е трудно да го разбера и да си го представя.
В уикипедия пише, че смъртните грехове погубват душата и след това се отива в Ада. Не знам как се могат да се обясни погубването на душата (какво точно се има предвид), която всъщност е безсмъртна, в контекста на християнството. Определено имаме нужда от някой, който има повече познания по теология.
Определено тази оценителна система взе да се изражда...
Това е идеята на будизма, Куини - да си свързан, но НЕ зависим от другите - иначе така им даваш твърде голяма власт над себе си и чувствата си.
Имаме нужда от добър теолог, но единственият, който се е избрал да пише от името на Бога тук, не може да ни бъде полезен.Аз мисля, че това се има предвид под смъртен грях - именно вечното заточение на безсмъртната душа в Ада. Душата пак си е безсмъртна, защото съществува, но на място, което не е никак приятно.
Ето как аз си тълкувам нещата... относно седемте смъртни гряха...( не съм теолог...и май не ми трябва такъв :-)) Според мен думата смъртни е предупреждение към всеки един от нас...в смисъл, че притежавайки един, няколко, или всичките... по нещо от нас ще „умре”...от тялото, душата или духа... И понеже може да има различни степени на (чревоугодничество напр.) това може да доведе от по-леки до по-сериозни болести на тялото, а дори и до смърт...Така е и с останалите грехове...колкото по-силно изразен е...толкова по-пагубно е неговото въздействие върху нас ( и евентуално околните). И понеже стана въпрос за това, че душата е безсмъртна и как тогава ще умре...Аз мисля, че се има предвид по-скоро падението на душата...Макар, че християнството отрича прераждането на душите, аз лично вярвам в него ( макар, че съм християнка). А, самите прераждания служат за израстването на душата ( през отделните животи ) . И ако една душа „ не си научава уроците”, които има да учи...и се предлагат под малко по-различна форма в следващия живот...Това е подобно на уроците, които учим в рамките на един живот. Ако не разбираме урока, който ни се дава чрез дадена житейска ситуация и непрекъснато постъпваме упорито по един и същи начин, то ще продължи да ни се случва същото ( в леки вариации) докато не поумнеем. Пример...ако, все се чудим защо отблъскваме хората или пък сме обградени само от мрачни и песимисти, не е зле да се запитаме дали ние не сме вечно оплакващи се и мърморещи... и всъщност привличаме точно такива хора... Ако сме лъчезарни, усмихнати и заредени с енергия...бихме предизвикали и у отсрещния човек усмивка и бихме му предали от своя оптимизъм. И се връщам пак на греховете...Както отровата може да бъде лекарство, когато е спазена необходимата доза...смятам, че е полезно и здравословно да притежаваме такава терапевтична доза от всичките грехове... :-))) Какво имам предвид... Напр. да вземем завистта... Ако съдбата ме срещне с мъдър човек и аз започна леко да завиждам за това, което е...и у мен се породи желание, което да трансформирам в цел и аз да постигна същото със себе си...Т.е., това не е онази безплодна себеизяждаща завист, а вече е нещо полезно. Сладострастието...ако не го притежаваме поне в някаква разумна степен, то тогава човешкият род не би могъл да продължи.( просто няма да се поглеждаме един друг :-))) Човекът е единственото животно ( ако не се лъжа ), което прави секс не само за продължаване на рода, а и за удоволствие. И ако това не беше така... всички ние бихме експлоадирали от натрупан стрес. А, хормоните на щастието, които се отделят неутрализират именно този натрупан стрес. За чревоугодничеството...ако ни липсва удоволствието от акта на храненето и здравият апетит...бихме се разболели...или бихме се превърнали в анорексици. Спирам дотук, че сигурно ви отегчвам с дългите си коментари....:-) Всеки за себе си може да определи каква е терапевтичната доза и на останалите 4 гряха. :-) Това са само мои лични разсъждения...и не претендирам за вярност :-)
Реших все пак да си довърша и за останалите грехове...( относно терапевтичната им доза) :-)
За мързела и леността...ако нямаме такива моменти, а непрекъснато живеем на бързи обороти, то това би довело до пълно физическо и психическо изтощение и не бихме могли да се се заредим, ако не почиваме разумно... За горделивостта...нейната полезна доза е именно чувството ни за собствено достойнство и значимост и съхраняване на егото ни от нараняване...”Полезният” гняв пък е възмущението ни от нещо лошо (нередно, неправилно), което би ни накарало да се борим срещу него...Защото ако липсва това чувство, то бихме си стояли пасивни и невъзмутими и не бихме предприели никакви разумни постъпки...Гневът е крайната степен и може да бъде рзрушителен, както за изпитващия го, така и за околните, защото този, който изпитва силен гняв обикновено не знае какво върши...( оттам и изразът” заслепен от гняв” ). И остана алчността и сребролюбието...Тук е най-добре да сме много алчни за знания и мъдрост ( защото според християнството невежеството също е грях...и ако се замислим може би най-големия, тъй като може да се яви първопричина на всички грехове...) „Алчността” според мен трябва да се простира дотолкова, че да си осигурим нормални условия за живот ( без да попадаме в порочния кръг на вечно незадоволените материални желания), а да я насочим в духовната сфера...
И се сетих за две притчи във връзка с темата: :-)
Монахът и дявола
Живял монах, който бил много набожен и един път дяволът се заял с него. Той му казал: „Хайде да се хванем на бас, че аз ще вляза в твоята килия на всяка цена.” Монахът отговорил: „Не! Аз няма никога да те пусна.”
Един ден монахът отворил вратата на килията си и видял на прага врана със счупено крило. Когато я занесъл в килията си, тя се превърнала в дявол и той казал: „Ето, видя ли, аз спечелих баса. Сега си избери наказание. Имаш три варианта. Първия вариант – да се напиеш. Втория – да прелюбодействаш с омъжени жени и третия – да убиеш човек”.
Замислил се монахът. Ако убие човек, ще погуби две души. Ако прелюбодейства – също. А ако се напие, ще погуби само една душа – своята. Така и решил. Взел, че се напил. Но, когато се напил, започнал да прелюбодейства, а когато влязъл съпругът на жената, в пиянска свада го убил. Така малкият на пръв поглед грях се превърнал в голяма трагедия.
Светец и грешник
В едно далечно планинско село на име Вискос се случила следната история... Преди много години някакъв отшелник - който по-късно става известен като свети Савин - живял в една от пещерите в този край. По онова време Вискос бил само граничен пункт, населяван от избягали от правосъдието бандити, контрабандисти, проститутки, авантюристи, които идвали тук, за да потърсят съучастници, убийци, които си почивали между две престъпления. Най-лошият от тях, един арабин, наречен Ахав, държал под контрол селището и околностите, събирайки насилствено данъци от селяните, които все още упорито се стремели да живеят почтено. Един ден Савин слязъл от пещерата, отишъл в дома на Ахав и поискал да пренощува там. Ахав се изсмял:- „Не знаеш ли, че съм убиец, че съм заклал много хора по тези места и че животът ти не означава нищо за мен?" „Знам - отвърнал Савин. - Но се изморих да живея в онази пещера. Бих искал да прекарам поне една нощ тук." Ахав знаел, че светецът е толкова прочут, колкото и самият той, и това го дразнело - не искал да дели славата си с човек, чиято сила изобщо не можела да се мери с неговата. Ето защо решил да го убие същата нощ, за да покаже на всички, че е единственият истински господар на селището. Поговорили малко,макар и Ахав да започнал да точи кинжала си от мига, в който свети Савин влязъл в дома му. Убеден, че светът е отражение на него самия, решил да предизвика светеца и го попитал: „Ако днес тук влезе най-красивата проститутка на града, ще можеш ли да си внушиш, че тя не е красива и съблазнителна?"
„Не. Но ще мога да се овладея", отвърнал светецът. „А ако ти предложа много златни монети, за да слезеш от планината и да дойдеш да живееш при нас, ще можеш ли да гледаш на златото така, сякаш става дума за обикновени камъни?" „Не. Но ще мога да се овладея." „А ако те потърсят двама братя, от които единият те мрази, а за другия си светец, ще можеш ли да мислиш, че са еднакви?" „Дори и да страдам, ще успея да се овладея и да се държа с тях еднакво." Ахав бил впечатлен от думите на светеца, но тъй като бил недоверчив човек, вече не вярвал в Доброто. Посочил на Савин къде да легне и заплашително започнал да точи ножа си. След като го погледал известно време, Савин затворил очи и заспал. Ахав точил ножа през цялата нощ. На сутринта, когато Савин се събудил, го заварил да плаче до леглото му. „Ти не се уплаши от мен, дори не ме осъди. За пръв път някой прекара нощта до мен, вярвайки, че бих могъл да бъда добър човек и да подслоня изпадналите в нужда. И понеже ти повярва, че бих могъл да постъпя правилно, така и сторих." Казват, че този среднощен разговор накарал Ахав да се покръсти.От следващия ден Ахав загърбил престъпния си начин на живот и започнал да преобразява областта. Именно тогава Вискос престанал да бъде граничен пункт, пълен с нарушители на закона, и се превърнал във важно средище на търговията между двете страни. Савин и Ахав са имали едни и същи инстинкти -доброто и злото са се борили в тях, както се борят за всяка душа на земята. Когато Ахав разбрал, че Савин е същият като него, разбрал и това, че и той е същият като Савин. Всичко е въпрос на самоконтрол. И на избор. :-))
Xandrina, благодаря ти :-) Не съм чела този роман...и би ми било любопитно да го прочета ( едва ли е качен в интернет, но ще проверя). Относно въпроса за религията, божиите посредници, теолозите и т.н. си имам собствени убеждения... Като смятам, че в голяма степен нещата и там са опорочени...Определено правя разлика между религиозен и вярващ... Ако всички бяха вярващи ( а не просто религиозни) , и без да е нужно да го афишират, а просто спазват божиите закони, то всичко на Земята щеше да бъде прекрасно...:-) Мога да поспоря доста с тези, които „ не допускат толеранс в божиите канони” :-) Всички знаем за фарисеите, които са били фанатици, що се отнася до външното благочестие и спазване на религиозните ритуали, а всъщност са били скришом порочни... По-добре вярващ ( и неспазващ религиозни ритуали, които често са създадени, за да обогатяват божиите посредници) отколкото обратното... Един цитат от библията : „ А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната”, чието тълкувание е, че когато правим благотворителност не е нужно да го афишираме, за да покажем колко сме добри ( знаем за тези кампании покрай Коледа, когато някои се опитват да позачистят малко гузната си съвест...) Истинската благотворителност е, когато я направиш без никой да разбере за това... И тук се сещам за една мисъл, която ми е от любимите : „Мерило за истинския характер на човек е какво би направил, ако знае, че никой няма да разбере за постъпката му. ”
Малко се отклоних...но...Относно науката и религията...може и да не са другарчета, но вярата и науката мисля, че са...Аз съм за вярата, а не за религията...:-) Нямам нищо против, ако някой има нужда да спазва стриктно ритуалите в църква ( дано да е и вярващ наистина)... Но, човек напр. може да се моли и вътре в себе си ( стига да е от сърце) и без да ходи там...Да живее праведно и без да е стъпвал там...Или обратното...да върши грехове непрекъснато и да ходи в църквата да му се опрощават ( и след това да си е спокоен)...И ако от коментара ми някой е останал с впечтление, че съм безгрешна...не съм...:-))( Макар, че полагам старание.) :-)
ПП И кое му е еретичното на анализа ми ? ( Зависи от гледната точка) :-)
По-важно е за мен кой ( какъв човек) би го обявил за еретичен.
Това са си просто мои лични убеждения...не твърдя, че са меродавни...Ако някой успее да ме убеди, в нещо различно...възможно е да претърпят развитие, но засега са такива...:-)
Xandrina, не знам, кое точно те е накарало да мислиш, че съм употребила ирония, относно романа . Уверявам те, че не е така. Преди си купувах доста книги ( предимно специализирана литература), но напоследък по-рядко. Доста „неща” вече има качени в различни сайтове и могат да се прочетат. Колкото до Библията аз също не съм я чела ( чела съм някои глави от нея , които съм сметнала, че ще са ми полезни... ( напр. „Притчи Соломонови”, „ Премъдрост Соломонова”, „Еклисиаст” и някои други...)
В „моето” училище няма часове по вероучение, изучават се основи на религията и видове религии ( в рамките на предмета философия). По принцип мисля, че трябва да има такъв предмет, но съм песимист по отношение на това, че на фона на сегашната ситуация ще изпълни истинското си предназначение . Лесно е да съсипеш нещо съградено...а после трудно се възражда отново...( същото важи и за образователната ни система). Преди годините на социализъма (комунизъма), през които отчуждиха поколения от вярата ( а след 10 ноември първи се нахакаха в църквите ) истинската вяра се е възпитава най-напред в семейството...Сега ще бъде много трудно...и явно не им се пипа "там" ( поради многото етноси и съотв. религии).
Аз лично си падам повече по версията на Тантра-че всичко в света съдържа Вечното и изживявайки го в пълнота, във всеки момент изживяваме Вечното. Но в крайна сметка и двете водят до едно и също.
А на въпроса за часа по вероучение-аз съм твърдо против. Час по религии-ок. Но вероучение-НЕ! Вярата за мен е нещо твърде лично, за се преподава. Още повече да се използва детската наивност, за да им се запечатва някакъв модел на поведение от преди 2000 години. Твърдо не!
Всяка човешка добродетел е свързана с конкретен човешки недостатък.
Как си обяснявам тази мисъл - със степента на проявление на добродетелта. Всичко трябва да е с мярка - дори добродетелността, за да се запази като такава. Иначе се превръща в недостатък. Тоест, винаги трябва да се търси "златната среда".
Ако например един човек е прекалено отстъпчив, това често пъти значи, че е безпринципен. Готов е да се откаже от идеите си, за да угоди на другите.
Ако един човек не се сравнява с другите, той няма да завижда, но и няма да притежава стремеж и амбиция да прави нещата по-добре.
Ако един човек не е чревоугодник, това е прекрасно, но другата крайност - да не се храниш достатъчно, е също много неправилна.
Сребролюбието е грях, но пък да разпиляваш придобитото с много труд също не е добродетел.
Гневът, ако премине в другата крайност, опира до равнодушието. Гордостта - в безличието. И така нататък, и така нататък...
Могат да се направят още много връзки и всичките те ще са на базата на крайностите. Затова мисля, че всъщност крайностите са в основата на смъртните грехове.
И другия смъртен грях за мен е бездушието.
Както обичам да казвам -живей така ,че и гробарите да плачат.Живей така всичко друго е лъжа.
Манка, смъртен грях е предателството по принцип, според мен. Не само в любовта.
Ксандрина, възхищението, когато е насочено изцяло към личността на даден човек, води до идеализирането й, но подобна представа е подвеждаща, защото идеални хора няма. Но пък възхищението към нещо конкретно, което той е направил, е чудесно и още по-чудесно е, когато е изразено по някакъв начин, защото стимулира и поощрява. И така възхищението се превръща в движеща сила към самоусъвършенстване.
Дали завистта може да провокира положителни резултати? Интересен въпрос. Според мен, когато едно нещо като творчески продукт сме създали насила, единствено водени от стремежа си да покажем, че сме по-добри от някого си, а не от душа и сърце, резултатът не е добър. Но пък при спортистите срещаме термина „спортна злоба”. Дали в този израз се съдържа проценти на завист, не зная. Не съм я изпитвала, нито съм имала възможност да наблюдавам реакциите на спортисти отблизо. .
Между другото от Ватикана наскоро обявили нови 7 (седем) смъртни гряха, кореспондиращи със съвременната действителност!
Да, съгласна съм, че точно от "злоба", както и от завист, няма нужда в това състезание. Човек се сравнява с другите донякъде и за да се ориентира в кое отношение е най-добър и съответно да го развива. Когато правим онова, което ни се удава най-много, тогава и резултатите ни са по-високи и по-значими.
За прелюбодейството съм напълно съгласна с теб и приемам забележката.
Да, прочетох за новите седем гряха. Това са:
1. Замърсяването на околната среда;
2. Генетичното инженерство;
3. Прекалено голямото богатство;
4. Наркотиците;
5. Абортът;
6. Педофилията;
7. Социалната несправедливост.
Xandrina, чудесен е коментара ти, относно възхищението. И признавам пък, че е слабо място в моя коментар...Просто не се досетих с какво да го заменя... (понеже тръгнах с идеята за терапевтична доза...но тук специално може и без нея) За мен също е непознато като чувство. А, иначе животът би трябвало да е по-скоро борба с грешките и слабостите ни...и надмогване на егото ни за сметка на любовта.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...