За кожата на един Коук - 8

- Да? - попита Дарла. Бе и малко неприятно, че някой прекъсва така приятният разговор с привлекателната непозната.
- Здравей, шефе! Насо е. Тъкмо се прибрах.
- Насо?!? Ти не си ли с Борис...

На Дарла и бяха необходими секунди да разбере какво става. Точно толкова трябваха и на Насо.

- Ясно. Ще ги оправим нещата. Само да си взема инструментите и се заемам със случая. - Насо затвори. - Хубаво е да си у дома - каза той, сякаш на себе си - Е... да се залавям.

Наско умееше да получава информация. "Всичко е до начина по който питаш" обичаше да казва той. Вероятно дори и КГБ биха завидели на способностите му да изкопчва информация, а инквицията биха отишли засрамени в ъгъла осъзнали че не разбират от нищо.

Така придобил нужната информация Насо се запъти към Левски -- квартал известен с не едно насилствени прекратаявания на животи. Всъщност Насо не беше учуден че на там се е запътил -- много хора от подземния свят се укриваха имено в панелките на Левски.

Той отби пред една конкретна. Заизкачва стълбите, защото асаньор нямаше. Дори не си правяше труда да се оглежда, просто внимаваше къде стъпва. На седмия етаж се спря пред една привдно талашитена врата. Прокара птъсти по нея. Под талашитената обвивка е криеше здрава блиндирана врата.

 - Мислим се за хитри - тихо се изхили Насо. После се зае да облепя касата и с C-4. Когато приключи позвъни.
 - Да? - чу се от вътре.
 - Здравейте, аз съм от ВиК - София. Идвам във връзка с оплакване за проблем с водопровода?
 - Проблем? Имате грешка - галсът вече беше почти до врата - Ние нямаме проблем.
 - Ей сега ще имате - извика Наско докато бягаше по стълбите на долу.

Когато се отдалечи достатъчно активира детонатора. Сградата се разтърси от взрива и почти се лиши от и без друго оскъдната си мазилка. Проклинайки и кашляйки Насо се върна на етажа. Погледна към това което преди минути беше стена. "Май малко прекалих с експлозива" помисли си и продължи навътре. Спря се за секунда и изучи размазания от блиндираната врата труп.

 - Красавец. Не е за вярване, че са успели да те докарат като мен.

От съседната стая долетя поток ругатни и Насо се усети че това е неговата стая. Отвори вратата и там беше Борис в цялото му величе и мазилка, която се беше посипала от тавана. Насо не можа да сдържи смеха си.

 - Братче и аз се радвам, че те виждам - каза Борис - но побързай с развързването, че мастиката вече се стопля. - Борис винаги умееше да се ориентира във всяка ситуация.
 - Поне пиеше ли като мен - попита Наско докато го развързваше.
 - Има само един начин да проверим.


- Глутница вълци? Не ми изглеждат много на вълци. - говореше бавно Борис докато се опитваше да си вземе нормална глътка въздух.
- Трябва да призная, приятелю, че не си загубил нищо от таланта си. Само ми се струва, че нарочно ми вземаше бройките. - поде Насо когато успя да говори най-сетне.
- Намекваш за държание, което не ми е присъщо. На мен и една жена жена ми стига. Но с повече от една е по-забавно. Въпреки че тези всичките бих ти ги отстъпил.

Няколко часа по-рано, Насо, известен като прелъстител на женските създания, беше се натъкнал на необичайно голяма група неомъжени, красиви туристки. Като мъж на място, то беше преценил, че сам няма да се справи с тях и се обади на дългогодишния си партньор в работата, както и добър приятел Борис, който беше в близко заведение.

Вечерта започна приятно - вечеря в елитен ресторант на София, запазен само за тях; после продължи страстно - в един елитен клуб, отново запазен само за тях.

Края вече беше по-малко приятен. Докато показваха забележителностите на знойните туристки и точно минаваха покрай народното събрание нещата загрубяха - туристките изведнъж им се нахвърлиха. Като едни истински мъже Насо и Борис имаха огромни трудности да ударят жена, но след няколко точни попадения по меките им коремни части, двамата приятели решиха да загърбят принципите си и за кратко време не остана изправена жена.

Понеже Насо се бе старал по-рано през вечерта да забавлява гостенките, на повечето им трябваше малко по-силен шамар, но за някои трябаваше повече. Примерно куршум. Благодарение на това "жълтите павета" вече не бяха особено жълти.

- От друга страна, Боре, кога друг път си свалял толкова много жени - попита с известна доза сарказъм Насо?
- Предпочитам и да не се повтаря. Въпроса е какво ще правим с толкова много трупове?
- Мдаа... дори и на сестра Тасева не можем да ги дадем. Пък и не всички са мъртви, или поне се надявам да не са.. И се надявам да не ми се сърдят, като дойдат в съзнание. Знаеш ли с някои от тях завързах много обещаващи приятелства.
- Сигурен съм че си го направил - трети глас се включи в разговора.
- Добре дошъл, Ванка. Жалко че изтърва купона.
- Не съм изтървал нищо. Бях отсреща и наблюдавах. Но е по-добре да си заминаваме. Губят ми се няколко туристки.
- Става ли първо да си починем малко. Тези жени ни измориха не на шега.

Иван, по прякор Ангела, беше доказан експерт в областта на химията. Сега предлагаше своите услуги срещу крупни заплащания, на тези, които могат да си ги позволят. ПАЗАЧА беше последния му работодател и разработваше за тях всякакви технологии. Най-вече такива, които ти позволяват да пиеш цяла вечер а сутринта да си по свеж от прясно откъснат лист салата. Той бръкна под сакото си и извади две епруветки.

- Пийте - каза той докато ги подаваше - до няколко минути ще сте готови...

Изтрел от снайпер прекъсна изречението му посредата. Ангела се олюля, но масивното неособено високо тяло възстанови равновесие. Вторият изтрел вече го събори на земята.

Насо и Борис не просто седяха отстрани и да гледат тъпо, както биха направили някои хора в подобна ситуация. Нито се паникоьсаха както биха направили други хора. Те преценяваха ситуацията. Хамъра на Борис не беше далеко, но дали щяха успеят да стигнат до него.

Далечни сирени ги накараха да се размърдат. Линейки, а вероятно и полиция. Трябваше да тръгват.

Насо погледна с тъга към натръшканите жени. Не искаше да ги оставя в ръцете на здравните работници. Не искаше те да са хората които ще ги гледат в оскъдни дрехи през следващите дни. Това което искаше беше да е единствения здравен работник в целия град и то само за днес, утре, а вероятно и в други ден.

Борис се тормозеше с далеч по-актуални въпроси. Нямаше как да стигнат до хамъра, ако носеха Ангела със себ си. Беше и немислимо да го оставят. А тези сирени се усилваха...

- Марш от тук - прекрати мислите им Ангела - ченгетата скоро ще са тук. Няма да е добре да ви заварят. А за мен не мислете, аз ще се оправя. - той потупа сакото си - взел съм си някои специални коктейли.

Насо и Борис обаче седяха и не тръгваха. Но когато сирените станаха тревожно близо се втрунаха. Не им беше приятно да оставят другар в беда, но нямаха друг избор.

Иван извади "коктейла" и го изпи. Беше някаква смесица от субстанции, които могат да докарат на нормален човек инфаркт, но на човек като него, с това масивно тяло и в това положение би подействал като кафе на нормален човек. До няколко минути щеше да е по-добре.

Добре че си носеше бронежилетка. Облицована с кевлар и пълнеж от силно абсорбиращ гел, тя беше в състояние да спре повечето куршуми. Оставаше само непоносимо усещане, сравнима само с удар от парен чук.

С изражение сгърчено от болка той се изправи, все още олюлявайки се. Още малко. Още няколко минутки и щеше да си тръгне от там все едно нищо не е ставало.

Удар в тила го събори отново по лице на земята. После нечия кубинка го обърна по гръб.

- Агент, Иван Ангела. Невероятно удоволствие е да се запознаем.

Последва нов удар по главата, който го извади от съзнание. "Знаех си, че ми се губи една туристка" каза си той, преди да му почернее света.

Стефания не и остана време да се наслаждава на трофея си. Тя започна да влачи тялото към колата и, предвидливо паркирана до Невски.


Като изключим този и други инциденти живота сякаш започна да върви спокойно. Ейс се завърна почти не-насилствено от Варна. Борис и Насо се постараха за това.

Дарла беше спокойна, че най-сетне мъжете и са около нея. А и мъжете и се радваха че са се събрали на едно място.

Всъщност живота си беше доста спокоен. Така се мина доста време.


В клуб "Шелтър", централен Лондон, се разиграваше поредната партия бридж. Тишината беше повече от силна.

Представително облечен иконом тихо се приближи до един от играчите. Още по тихо му прошепна "Търсят Ви!" и се отдалечи максимално тихо. Търсеният гледа картите си още известно време. После внимателно ги постави на масата и извини се подобаващо.

 - Да? - каза той, като дигна телефона - преди да продължиш имам един въпрос към теб -- дългата купа или властната пика?