Олга допиваше последните глътки от разредената до безобразие водка, а непоносимата жега събуждаше множество нецензурни думи в съзнанието й. Дори и в най-мизерното руско летище климатиците работеха безотказно, докато тук, в тази така наречена европейска държава китайските боклуци отдавна бяха излезли от строя. Секунда по-късно съзнанието й забрави жегата. Появилата се гледка я накара да се задави и едва не изгуби самообладание. На вратата на фоайето се показа познат до болка образ. Беше гледала снимките на тази персона години наред, а също толкова време тя присъстваше в най-лошите й кошмари.

Пищна блондинка на средна възраст крачеше към гишетата на авиокомпаниите. Появата й накара знойното жужене на тълпата в салона да спре за секунда. Единствено последният издишащ климатик марка „Тзангтзумън“ се прокашля с останалите си силици и замина към мястото, където отиваха всички китайски климатици след двумесечна служба. Човек с по-развит слух би могъл да чуе пръскането на сърцата на няколкостотин мухи, кръжащи щастливо до този момент, и последвалия ръмеж на мъртви насекоми по пода.

Блондинката се казваше Полийн. Завършила докторат в Оксфорд преди години, тя бе най-ценния кадър на неизвестен отдел на британското външно разузнаване. Въпреки невероятните й способности обаче, многократно успяваше да се издъни и да бъде разкрита от враговете си. Ето защо кодовото име в службата й беше Кралицата на гафовете. Но това ни най-малко не я притесняваше. Досега никой не бе успял да я приклещи в ъгъла, въпреки че всички световни служби притежаваха достатъчно материал за „скромната“ й особа. Освен това, Полийн се бе научила да използва наглед незавидния си статус. И в този момент тя забеляза ужасените, па макар и прикрити, погледи на четири руси дами, които бяха предизвикани от появата й. „Аматьорки“, помисли си кралицата и се подсмихна на унгарският служител с насинено око, който се опитваше да затвори увисналата си челюст

...

В малкото пристанищно градче Порт Изабел, недалеч от границата на Шатите с Мексико, пристигна невзрачна рибарска гимия. Вълнението беше доста бурно, което коства доста усилия на човека на кея да завърже сигурно въжетата.

Ейми скочи на кея и пое към градчето. Не беше изминала и стотина метра, когато в далечината се чу вой на двигател, последван от свирене на спирачки. Огромен, черен джип Тойота препречи пътя на момичето, а наизлезлите от него горили за един миг я прибраха вътре, след което колата отпраши с мръсна газ по пустите утринни улички.

...

Късно привечер Яна пристигна във Варна. Новината за изчезналите сътруднички я бе притеснила доста, а малкото информация, която имаше правеше задачата й трудна и рискована.

Ирина бе изпратена преди месец във Варна по следите на крупна организация за детска порнография. Завидните й компютърни умения и резкия и хаплив характер я правеха страшилище за хората, занимаващи се с компютърни престъпления. Както налагаше практиката, зад всеки сътрудник, изпратен по задача, се изпращаше й връзка, неизвестна за него, която да координира работата на служителя и Отдела, и при случай на потенциална опасност да осигури подкрепление, прикритие или дори оттегляне. Проблемът беше, че миналата вечер контакт с връзката не бе осъществен и за момента никой нямаше идея какво се е случило.

Младата служителка на ПАЗАЧА прецени, че най-подходящо е да започне претърсването на града през компютърните клубове. Имаха постоянна клиентела, а жена като Ирина не можеше да остане незабелязана. Влезе в първия изпречил й се на пътя и седна на един компютър. Заведението бе полупразно, а малкото геймъри в него не й обърнаха особено внимание. Погледна момчето вдясно от нея. Играеше на Кънтър Страйк. Бърз поглед в монитора му и подсказа ника. Окото! Имаше невероятен рейтинг, което подсказваше за дългото му киснене по подобни места...

...

В една стая в столичната болница ИСУЛ Ейс се размърда и отвори едното си око. Болката в главата му беше непоносима. А сестрата, която съзря, събуди подобна болка и в по-малката й сестричка, която обикновено оставяше мисленето настрана.

- Къде съм?! Всъщност... кой съм?! - Едва успя да изхърка Коук през разбитата си уста, докато отваряше и второто си око, за да навакса насладата, която първото вече минута черпеше с пълна ретина.

- В болницата, пич. - Измяука сестра Тасева – Името ти е Ейс Коук и си претърпял малко произшествие. Но не се притеснявай, готин, под моите грижи ще се оправиш за нула време.

Болката на долния етаж ставаше непоносима. Сестрата беше облечена максимално пестеливо, а неприлично излезлите от деколтето й гърди пораждаха леки конвулсии в изтощеното тяло.

...

Таня крачеше нервно из кабинета си. Нещата ставаха още по-лоши. Първо сътрудничките изчезнаха, сега и самият Коук! Телефонът на Дарла не отговаряше, а и никой не знаеше нищо за нея. Насо замина за Щатите преди час, а тъпият му подход при спирането на Коук вдигаше още повече напрежението в празната стая.

Единствената й надежда беше Борис, но краткият разговор с него я убеди да забрави. Беше запил от сутринта и в момента говоренето му приличаше на бръмчането на стар зил, работещ на половината цилиндри, чийто карданов вал се е откачил и стърже по едър асфалт. Трябваше да действа сама. Влезе в асансьора и се отправи към повърхността на знойната софийска вечер.

...

Михаила си бе намерила светкавично работа на Столичното летище. Чисто новата й униформа очертаваше апетитната й снага и причиняваше значителен спад в трудоспособността на новите й колеги.

Поредният самолет бе разтоварен от съдържанието си и след петнайсетина минути пътниците започнаха да излизат. Михаила си даваше вид, че подрежда количките за багаж, докато внимателно и много скришно оглеждаше всеки един от новодошлите. Мъж с шкембе, жена с две деца, пищна блондинка, вероятно рускиня, едър афроамериканец с азиатска приателка, нова блондинка – уф, каква мръсница – с такава рокличка и без бельо! Трябваше и тя да го пробва. Отърси се за миг и взе метлата, започна да мете умрелите насекоми, които се появиха незнайно от къде. Продължи огледа си – още една блондинка ... и още една. „Хм?! Няма май толкоз блондинки в цяла Будапеща“ - мислеше си Михаила, докато през вратата излизаше поредната блондинка – пищна, немного млада, но адски сексапилна в строгия си пестелив костюм. „С такава мацка и аз бих си легнала“ - тези последни мисли в главата й започнаха да избледняват под напора на друга. В мозъка и с трясък се сгромоляса цялото досие на последната дама. Момичето пребледня, разтрепера се и се сгромоляса на пода.

„Аматьори“ - мислеше си Полийн, минавайки покрай припаднала служителка на Софийското летище. Излезе през портала и си хвана първото такси от колоната. Днес реши да си почине и да се види с най-любимия си мъж. Също като моряците, тя оставяше по някой който да я чака във всеки един град, в който вършеше някаква работа. Но в София беше най-добрият. Казваше се Митко и само мисълта за него накара дамата да се почувства доста по-влажна отколкото би я направило жегата.

---------------------

Участници | Пролог

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10

11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20

21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30

---------------------

(c) 2006 Ace Coke