avatar

За кожата на един Коук – 4

от Ace Coke на 17.04.2006 20:08 13 коментара , 1707 прочита
Категории: Разкази и поредици
Ключови думи: за кожата на един коук
Ейми приключи с броя след час. Отвори горното чекмедже на бюрото и извади картичка с китен колумбийски пейзаж. Махна капачката на флумастера и започна старателно да пише:
„Татко, липсвате ми.

Чувствам се болна и мисля да се прибера за малко вкъщи. Много ще се радвам да ви видя всички, но няма да имам време. Дали би ми помогнал с един самолетен билет, защото съм пред заплата?

Целувам ви:

Ейми“

Надписа адреса и залепи пощенската марка. Изчака четвърт час и излезе от сградата. Пред самия вход стоеше чинно старовремска пощенска кутия с избледнял надпис „Колумбийски пощи“. Момичето пусна плика и се отправи към пристанището. Изобщо не обърна внимание на пощенския служител, който отключи кутията и извади двете самотни картички отвътре.

...

Коук и Дарла приключваха сутрешното си кафе. Разговаряха си за интернета и за това, че лично той се дразни, че всяка седмица идваха да му сменят Ай Пи-то. Не че знаеше за какво му е, ама тъкмо го научаваше наизуст и те го сменят.

- Знаеш ли, мила, тази сутрин ме осени гениална идея! Реших да стана ченге. Ама не мицифайка, ами от ония по филмите, дето ходят по чужбината.

- Хахаха – луд кикот изкънтя в малката стаичка – Ще ме разсипеш, приятел, само такива ми ги пускаш.

- Подигравай се ти, ама днес си подавам документите. Ще ставам истински мъж.

Избухналият отново хилеж накара Коук да се позасрами. Стана и отиде към тоалетната. След няколко секунди се чу пускането на водата. Смехът секна също тъй бързо както се бе появил. Деси извади клетъчния си телефон и набра девет цифри.

- Борис – чу се от пиезоговорителя.

- Боре, Деси е. Абе, обадиха ми се от детската, че моят юнак е нещо хремясал. Можеш ли да го вземеш и да го заведеш на лекар?

- За тебе винаги, кукло! Считай го направено!

Линията прекъсна. С две натискания, Деси изтри номера на Борис и остави телефона на старото му място. Понякога бе трудно да го пази. Но най-трудно бе да го пази от самия него.

Такаааа, тази вечер беше свободна от ангажименти. Можеше да се прибере по-късничко, въпреки че двамата й любими мъже страшно й липсваха. Не ги беше виждала от два дни. Те разбира се, бяха свикнали. Знаеха, че интернет бизнесът изисква доста време. Пък и мама получаваше добри парички.

...

В огромния тризонет в Колорадо Спринс цареше знойна жега. Жоро се разхождаше нервно по боксери и пиеше бира. Телефонът му звънна. Обаждаха се от детската градина и му съобщаваха, че дъщеря му е леко болна и иска да се прибира вкъщи. Искала и да види батко си, а също така татко й да внимава с цигарите. Жоро благодари и затвори. Замисли се за момент и набра номера на жена си. Толкова му липсваше. Но още малко. Само да минеха преговорите за закупуването на Майкрософт и се прибираше. И щяха да се разхождат само двамата в Стария град на Пловдив. Цяла нощ!

Информацията за малката му дъщеря не го плашеше. Знаеше, че всичко е наред с нея. Разговорът, който проведе, наистина бе с детската градина, а пазачът там играеше ролята и на връзка с колумбийската връзка. На негов език означаваше, че трябва да помогне на Ейми да стигне в България. За какво бяха цигарите, обаче? Замисли се. И му светна.

- Таня – чу в слушалката Жоро.

- Танче, мацко, всичко е точно. Купихме ги най-накрая АОЛ ... А, Танче, още нещо ... Абе май нещо вирусно е лепнала малката и ще я пращам вкъщи. Искала батко си да види ... Не се притеснявай, миличка, всичко е точно. Още малко остана. Само Били остана ... А, мило, ходи ли ти се на концерт? Разбрах, че „Рейвинг Лайънс“ ще свирят в Берлин. Ще стане лудница, нали се кефиш на солата на ГеоргеАта и Ледения... Ох, отплеснах се... Липсваш ми, злато ... Скоро, съкровище, скоро. Обичам те! ... Скоро ще сме пак заедно, сладурче.

Линията прекъсна. Жоро се загледа в снимката на семейството си. Дали да не вземеше децата и да се разходят из планините?

...

На стъпалата пред съдебната палата седеше брадясал мъж с дълга разчорлена коса. В ръката си държеше пластмасова чашка с топла мастика. Тия търгаши никога не я студяха. Много мразеше да пие топла мастика сутрин. Телефонът му звънна. Беше непознат номер. Проведе кратък разговор и затвори. На свой ред набра нов номер.

- Алооу! Абей, кукло, таковата, на една приятелка лапето се разболело, та ше го 'земам от детската и ке го водим на лекар. Можеш ли да вземеш нашинкия от детската, че'ш закъснея. Супер си, мацка! Довечера ш'са реванширам.

...

„Шъ, шъ“, мърмореше си Елена. Пак щеше да стане детска градина у тях. Нищо де. Дъщеря им обичаше да си играе с малкия Бобо. Трябваше да се обади на баща му, като му свърши командировката и да го поканят с Борис за някоя тройка. А защо пък да не включеха и Дарла. Тя си беше готина мацка. Мда, така щеше да направи. Той и Борис и беше навитак отдавна.

...

- Насооооо! - Чу се пискливо гласче от към входа.

Последва го още по пискливото:

- Насенцееее!

Близначките видяха червената Алфа кабрио и се метнаха на врата на младежа. Той форсира двигателя на десет хиляди оборота и включи на трета. Колата подскочи, а пронизителното свирене на гуми огласи ранния предиобед. Премина на червено, взе завоя с помощта на ръчната спирачка и с мръсна газ отпраши покрай трамвайните линии.

Пред входа на Националната служба за сигурност пресичаше младеж. Двете блондинки изобщо не забелязаха как дясното огледало на Алфа-та го закачи за раницата, хвърли го във въздуха и го приземи с главата напред към един бетонен кош за боклук на тротоара. Младежът се удари в ръба, отскочи назад и се строполяса на тротоара в несвяст. В далечината се чу писък от линейка.

...

Ден по-рано, в най-новия ски курорт на България, по пистата се спускаше млада сноубордистка. Изглеждаше секси в зимните си одежди, въпреки че беше края на сезона и бе сравнително топло. Нели се опитваше да настигне съпруга си, който и бягаше с тридесет метра напред. Вярно, беше доста по-едричък от нея, но пък тя бе ненадмината техничарка. Започна да скъсява разстоянието, когато съпругът й стигна бавната писта и се вряза в три съмнителни безврати персони. Те като че ли това и търсеха. Забиха ските, откачиха автоматите и започнаха да си го подмятат с юмруци, сякаш не бе сто и десет килограма, ами някаква малка кукла.

Реагира бързо. Взе остро последния скок и откачи борда във въздуха. Секунда по-късно отнесе главата на първия от тримата и се претърколи по снега. Другите двама гледаха невярващо. Съпругът на Нели се окопити за секунда и приложи блестящ ъперкът в зъбите на по-дребния, докато нежната му половинка довършваше третия с напукания си спортен уред.

Вой на сирени огласи пистата. От нищото бяха изникнали десетина моторни шейни. По черните им корпуси със златни погребални букви пишеше „Желязкови/Здравкови Секюрити – гр. Твърдица“. Шейните бяха яхнати от огромни брадясали чудовища. Заглеждайки се внимателно в ездачите на превозните средства, човек можеше без капка съмнение да заключи, че те бяха живо доказателства в двупосочната природа на еволюцията. И че горилата определено би могла да произлезе от човека.

Минута по-късно младата двойка бе затисната на земята и се претърсваше от грубите и космати ръце. Напипвайки автоматичния девет милиметров пистолет на кръста на привлекателната дама, охранителите изпаднаха в паника. Всеки крайник бе приклещен от чифт огромни лапи, а поне още три такива разкопчаваха циповете на грейката й и бъркаха навсякъде. Нели усети студа и кожата й настръхна. Всъщност не бе сигурна дали е от студа. Замисли се. Странно, но това отношение й се нравеше.



---------------------

Участници | Пролог

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10

11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20

21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30

---------------------

(c) 2006 Ace Coke

Разпечатване