- По дяволите!

- Моля - лейди Кроу видя как една бензинова запалка мина на милиметри от носа й, озадачено вдигна очи и видя свръзката си.

- Закъсняваш!

- А ти кога ще си купиш запалка, която да пали? - мъжът остави папка на масата.

Кроу се зачете в листата.

- Както виждам Коук полага усилия да докаже колко точно алкохол може да поеме човешкия организъм. До тук няма нищо ценно, не мога да разбера защо толкова много хора го търсят, агенциите се съревновават помежду си, всякакви агенти пъплят навсякъде... Аха, ето нещо, оказва се, че младежът е измислил някакъв полимер. Не може да бъде! Да му се не види! Ей, алкохолът може да има и полезно действие. Този полимер е много важен, ще обърне цялата военна индустрия с главата надолу. Трябваше да поискам по-голям хонорар...

- Ставаш алчна! - мъжът я погледна почти изпитателно. Не, не беше алчна, знаеше го, просто не се сдържа да я захапе по нейния начин.

- ПАЗАЧ, даже абревиатуарата им е скучна! Тези хора нямат никакво чувство за оригиналност!

- Аматьори?!

- Може би не са чак такива аматьори, ти не чете ли информацията, докато я събираше?! Добрее, бивши възпитаници на "гимназията за девици" - добрата стара руска школа, ако не ме бяха изключили навреме и аз щях да се занимавам с детски игри досега - лейди Кроу се усмихна. - И как така конкуренцията още не се е добрала до него? Изчакват?! Или момчето е голям късметлия... Я виж ти! Има годеница, защо никой не се е сетил да я убие досега?! Странни хора...

- От кога убиваш близките на мишените? - свръзката й вече се притесни сериозно.

- Джой, не убивам близките на мишените, но не пречи да ги отвличам и да изнудвам после, все пак това е толкова стара и изпитана практика - прозвуча така, сякаш се е отегчила до безкрай.

- Защо го иска Правителството? Не е заради парите...

- Джой, не ставай смешен, разбира се, че е заради парите, а и знаеш какво мерене настъпва, когато конкурентите имат една цел. Повечето се включват просто, за да спазят традицията - Кроу вече истински се забавляваше. - Е, г-н Коук, май ще трябва да намеря годеницата Ви, няма да падне и косъм от главата й, но Вие ще ми дадете тази формула и когато всичко приключи ще имаме и агне, и вълк - цели.

- Хей, размекваш се! Вярваш ли наистина, че ще бъде толкова лесно?

- А ти защо мислиш, че работя самостоятелно от толкова години? Ако беше лесно, щяха да наемат някоя блондинка!

- Ха, още ли не си забравила онази история? - тук вече Джой се разсмя. Познаваше Кроу от толкова много години, знаеше, че има способността да забравя абсолютно всякакви неуспехи с лекота, присъща на счупен хард-диск. Вярно, преди години една бивша вече съученичка успя да я изпревари за една поръчка, от което настъпиха леки неудобства за кариерата й, но не вярваше да се е впечатлила чак толкова, че да тръгне да доказва на гореспомената дама, че е по-добра от нея. Лейди Кроу не си падаше по съревнования, смяташе ги за пубертетски отживелици. Това с блондинката явно беше чувството й за хумор, което за всичките тези години познанство и съвместна работа си оставаше все така ръбато и неразбираемо на моменти.

- Джой, много се радвам, че успях да те разсмея! А сега ще ми дадеш ли паспорта и билета?

- Ето: паспорт, билет и една играчка, за всеки случай.

- Джой, знаеш, че мразя оръжията!

- Ти пък знаеш, че си единствената в бранша, която има ненавист към носенето на оръжие, конкурентите ти ще стрелят, не искам да се тревожа, че не си въоръжена. И още нещо - бившият ти годеник вече е в София. Внимавай, не искам да те убие!

- Няма да ме убие! Джак не е такъв човек, а и аз съм му слабост! - лейди Кроу се усмихна мрачно. - Ще ти се обадя като пристигна, време е!