Полийн вървеше все така по софийските улици без посока. Целият свят и се беше обърнал. А всисчко изглеждаше толкова реално само преди часове... Сега всичко и се случваше толкова далечно... Митко, миговете щастие, топлината, ласките -- всичко... Дори злобата и омразата и се беше стопила. Бутилката уиски отдавна беше свършила и, което беше по-лошото, беше свършила своята работа да сломи Полийн допълнително. Гордият двоен агент сега се скиташе като най-обикновена жена.

(лирично отклонение -- много беше-та станаха.. ама..)

Една кола безшумно я следваше от дистанция. Но когато, самоубийственото поведение на Полийн, я понесе към гетата, колата я изпревари и спря. Врата се отвори и от вътре излезе млад мъж.

 - Хайде, Поли. Да се прибираме. - беше Джак. - Късно е вече, а и захладнява.

Полийн нямаше сили да спори. Тихомълком влезе в колата и заспа почти мигновено на предната седалка. Без да бърза, със скорост на половина на ограниченията, Джак се отправи към Квартирата. Полийн. Негов ментор, закрилник и приятел през последните много години. Огромното и влияние и власт му спасяваха задника не един път. Без да броим приятелските срещи. Сега се чувстваше повече от длъжен да и върне поне една от безбройните услуги.

Джак даде ляв мигач, направи обратен завой, спря и загаси колата. Пристигнаха.

Там ги чакаше Борис. Той се изуми колко много позната му изглежда непознатата в колата, но нищо не каза и помогна на Джак да я внесат и положат да спи. Умореното и изражение крещеше, че последните дни са били повече от тежки.

Дарла също разпозна жената -- някога учеха заедно в "Государственная девичья гимназия", което беше всичко друго но не и държавна девическа гимназия. Това беше училище на КГБ където се обучаваха всички по-талантливи девойки в тогава настоящият СССР. Вечните съпернички и приятелки -- Дарла и Полийн -- бяха не сред първенците на випуска, а първенците на випуска. Съдбата обаче ги раздели. И ето че сега отново съдбата ги беше събрала.

За останалите агенти жената беше смътно позната, но никой незнаеше от къде. Имаше нещо в нея, нещо което бяха виждали, но бяха сигурни че не са я виждали преди това. И все пак...

 - Всички по леглата - нареди Дарла - утре почваме от рано и ви искам по свежи от прясно набрани репички. И всички се подчиниха.

Единствено Джак и Дарла останаха будни. Както и Коук разбира се. Той предусещаше, че разговорите ще се въртят около него. Знаеше че не е защото беше послушно момче.

 - Май трябваше да си довърша онази партия бридж - подхвърли Джак към Дарла. - Играем я вече няколко месеца.
 - Май ще я проточиш с още няколко месеца - върна му репликата тя. - Що се отнася до теб - обърна се към Коук - ти моето момче ни създаваш проблеми.

Коук мигаше на парцали с максимално недоумение. Беше му много непонятно как е попаднал на това място. Въобще последните месеци бяха толкова странни, че на моменти се питаше дали не е погълнал нещо халюциногенно. Страстни нощни с красиви жени се редуваха със тежки сутрини. Понякога тежестта беше причнявана от алкохол, а друг път причинителя оставаше неизвестен. Но винаги, ВИНАГИ сутрините започваха със зверско главоболие. Затова сега будуваше, барем една сутрин е различна.

***

Още не беше и 7 сутринта, когато агентите вече бяха нализили от леглата си. Сега всички се трупаха пред светинята на квартирата рано сутрин -- ветеранът кафеварка и всеки чакаше своя ред, независимо от положението си в йерархията на ПАЗАЧ.

Всеки беше заел мястото си в голямата заседателна зала. Почетно място беше отредено на Коук -- той беше и причината всички да са тук и сега, така да се каже.

 - Смятам че можем да ... -- Дарла не можа да довърши. На вратата се позвъни. Това беше крайно необичайно. НИКОЙ не звънеше без предварителна уговорка. Особено на 13 подземно ниво на НДК.

Борис извади пистолета си, провери дали е зареден и се увери че е смъкнал предпазителя. Отиде предпазливо до вратата и застана отстрани нея -- опитът си е опит.

 - Кой е? - попита
 - Не е рум сервиз. Можеш да си сигурен, Борис Сергеевич.

Всички се обърнаха към Борис. "Мамка му!" изпсува на ум той докато прибираше пистолета. Отвори вратата

 - Добър ден, Сергей Павлович - рече на свой ред Борис.
 - Предпочитам ген. Семьонов ... или тате.
 - А аз предпочитам Борис Павлов. -- настана мълчание -- Е? Ще влизаш ли или да ти трясна вратата?

Полусънената Полийн веднага се събуди щом видя новодошлия, а Дарла изглеждаше като попарена.

Джак стана от мястото си и го предостъпи на генерала. Оттегли се в ъгъла -- от там виждаше всичко и всички най-добре. Борис седна срещу генерала и не го изпускаше от поглед. Баща или не баща -- той си оставаше генерал от КГБ. Борис не вярваше на тези хора дори и за секунда.

 - И така -- продължи Дарла -- ако никой друг няма да ме прекъсва -- тя се огледа -- смятам да започваме. Без излишно да надценявам важността на нашата организация смятам да въведа незапознатите в подробностите. Предполагам че има хора в тази стая които са по-запознати от други със ситуацията, затова ще ги помоля да са търпеливи. Ще стигнем и до нещата които незнаете. -- кратка пауза -- А и за мен има някои неясни неща -- тя погледна многозначително Борис и генерала.

Ейс, нашата задача е да те охраняваме. Кои сме ние и с какво се занимаваме, е без значение. Но за твое успокоение, ако е някакво, ще ти кажа, че сме неправителствена агенция. Хората с които се срещаш през последните няколко месеца, както и някои от твоите приятели -- те всички работят за нашата агенция.

Вече познаваш Насо и Борис. Предполагам разпознаваш и красивата си съседка, Савина. Сестра Тасева, която в момента не присъства се грижи за теб докато беше в болница. Разбира се Винка и кой още...

Ейс попиваше всяка дума. Много скоро той се убеди че ВСЯКА е прекалено много и започна да пропуска по някоа дума. Даже на моменти. Стараеше обаче да вързва имената с лица.

Когато Дарла приключи с "въведението" погледна към Семьонов.

 - Ваш ред е.

 - Казвам се Сергей Павлович Семьонов. По настоящем, както и през последните много години съм генерал от КГБ. -- Семьонов говореше бавно и отчетливо, като правеше паузи там където сметне за нужно. Беше овладял изкуството да води въздействащи разговори или монолози до съвършенство - По името ми можете да предположите, че съм руснак, какъвто и съм.

В близкото минало ръководех, предимно пряко, обучението в Държавната девическа гимназия и Гимназията за надарени младежи, което е учтивата форма за училища за шпиони на КГБ. Сред моите най-добри възпитаници са -- тук генералът направи пауза -- Полийн, Дарла, моят син Борис, както и много други. Всъщност в тази стая се чувствам почти като на сбирка на випуска.

Сега моите бивши възпитаници работят за различни агенции и трябва да призная възхитен съм от начина по който използват придобитите умения. Освен може би от Борис, но е нормално, бащата да е по-критичен към синът си, отколкото към останалите си ученици.

Известно време следях развитието на аферата "Коук" в сянка, понеже нашата агенция няма пряко касателство със случая. Но някои събития ме накараха да напусна сигурността на Русия и да дойда тук. Някои -- отново пауза -- лични въпроси. Което ме навежда на мисълта - как е Ирина ми, Джак? Или по-право - как е дъщеря ми, Иван Светлинович "Грозни"?

Всички се обърнаха към ъгълът, където се беше оттеглил Джак. Но сега ъгълът беше празен. Неусетно за всички, той си беше заминал. След щателно претърсване намериха само едно писмо и един диск. Отново се върнаха в конферентната зала. Дарла зачете:

"Всеки две събития на този свят, могат да имат връзка помежду си, независимо колко отдалечени могат да ви се струват в първия момент. Когато ген. Семьонов влезе в Квартирата, знаех, че ще трябва да дам някои обяснения. Защо ли просто не си останах да довърша онази партия бридж?

Живота в Русия е труден за младеж. Особено за младеж от крайните квартали. Нямах и 14 години, когато вече нямах бъдеще - оставаха ми 4 години живот и после цяла вечност по институциите. Тогава срещнах Семьонов в една педагогическа стая и той ми предложи изход. Едничкото, което трябваше да направя е да подпиша дългогодишен договор с Агенцията. И после съм свободен. Ако преживея тези години. Съгласих се.

Към петата година положението ми в Русия стана тежко, затова се преместих в България. Имаше само един един човек, който познавах -- Борис. Макар и да не одобряваше родословното си дърво, ме прие като свой. Благодарение на него успях да се интегрирам лесно в новата обстановка. Случваше се често да сменям местоживеенето си, за да избегна неприятности.

После един път се ровех из няккави архиви. Попаднах на някакви кодирани съобщения. Нещо неясно. Някаква концепция за нещо. И нищо повече. А да, имаше и едно име -- Коук. На следващия ден получих писмо без подател с кратко съдържание "Откажи се!". Естествено не го направих. После започнаха да се случват едни... и в крайна сметка зарязах случая. На диска съм приложил всички материали до които съм стигнал. Унищожих физическите копия, защото са прекалено ценни и опасни, за да съществуват.

При събирането на информацията ми помагаше един хакер от Варна -- Дани, по прякор Окото. Може да е полезен. Също в последно време има слухове за нов синдикат. Не е ясно на чия страна са, но ако още не са я избрали, може да се привикат за съюзници. Катерина ръководи варненския филиал, а Борислава софийския. Други имена още нямам.

Ще съм наоколо."

В квартирата възцари отново мълчание. Джак, Ваня -- или както се казва там, беше ли ги изиграл всичките? Или напротив беше помагал? А каква игра играеше?