За кожата на един Коук - 19

- Писна ми! Този град започва да ме изнервя, първо ме вози някакъв съмнителен шофьор на такси, заплашва ме, или ме предупреждава, после се виждам с жената на бившия и тя ме "въвежда" в действието, на всичкото отгоре, имам някакъв странен пристъп на съвест и вместо да я разкарам й позволявам да ми говори глупости, за трима братя... липсва само златната ябълка! На това отгоре трябваше да играя изненадана и невежа!

- Ната, успокой се! -Джой звучеше много притеснен.

Найтингейл Кроу успя някак да се отърве от Ирина, просто я приспа, естествено заради Джак нямаше да я убие, но нямаше нерви да я търпи повече, тази жена се беше превърнала в някакво копие на благоверния си и това беше непоносимо досадно. После намери хотел и сега вече пиеше водка, пушеше и се разхождаше из стаята с мобилния си.

- Като ми казваш да се успокоя се вбесявам още повече! Джой, старателно се опитват да ме натопят за нещо! Или се опитват да ме настроят срещу Джак, просто защото искат да го убия?! Дали е това?! Не може да е толкова очевадно... Макар че полагат доста усилия...

- Ната, какво точно ти каза шофьора?

- Каза, че Джак щял да се погрижи за мен, когато му свършат нервите... Много драматично прозвуча! Сякаш аз съм единственият източник на проблеми за Джак! Освен това, какъв беше този снайперист...Хм, нещо не се връзва...

- Искаш ли да дойда? - Джой наистина се притесняваше, но не за Найтингейл, а за всички онези, които ще се озоват на пътя на мракобесното й настроение.

- Не, стой, където си и моля ти се, намери начин да разбереш кой точно е този самозван всезнаещ индивид, Ирина спомена за едно име, Ди Баси, мога да ти дам и описание, провери за кого работи, защото не вярвам да е сам. Също така разбери защо точно той иска да убия Ирина и какво общо има Джак.

- Добре, ще направя каквото е нужно.

- Ще ти се обадя утре, ако разбереш нещо преди това, ми се обади, аз отивам да намеря Джак, този път ще трябва лично да ми обясни някои детайли!

Джак вървеше вече два часа, не искаше да се прибира, не и сега. Тя трябва да го разбере, все пак е единствената, която е полагала усилия, не че винаги е успявала. Знаеше, че ще я наемат за тази задача, в крайна сметка беше добра. За това се опита да я спре, първо й подхвърли информацията, не беше лесно, но той се справи. Само да не беше закъснял за летището...

- Джак, мисля че нямаше как да дойдеш навреме - нечий много познат глас го измъкна от мислите му.

- Найтингейл! - Джак се изненада.

- Само ти ме наричаш така! Как не ти омръзна да изричаш цялото ми име през всичките тези години?

- Какво правиш тук?

- Реших, че след като имаме за какво да говорим е добре да те потърся, след това се сетих за това място и някак ми просветна и ето, че ти си тук. Имаш да ми обясняваш, Джак! И внимавай какво ще ми кажеш, защото успя да ме вбесиш! Е, слушам те!

---------------------

Участници | Пролог

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10

11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20

21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30

---------------------

(c) 2006 Arlina