Прозорецът е отворен, за да влезе въздух и слънцето бодро припича навън. Изведнъж в класната стая се разнася писък: „Пчелаааа!” Всички като по команда започват да пищят, да се оглеждат и да ръкомахат. Успявам да надвикам шумотевицата, но съветите ми да се запази спокойствие са напразни. Започвам да разказвам една история как сме обядвали…, как една пчела долетяла на масата…, как сме останали неподвижни… и т. н. И в този момент… пчелата реши да ме изпита и да ми даде урок – кацна на лицето ми. Не само замръзнах, но и дъхът ми спря. Мразя да ме лазят насекоми! Неистово ми се иска да махна с ръка и да я пропъдя, но срещу мен седят 20 ококорени хлапета. Млъкнаха и впериха погледи в мен. Пчелата направи проучвателна обиколка по бузата ми и се прехвърли на челото, а по гърба ми вече се стичаше струйка ледена пот. Стисках зъби и мълчах. Минутата, необходима на моята най-нова позната да реши, че не съм интересна, ми се стори цяла вечност. Отлетя, но не към прозореца, а отново се насочи към децата. Ръкомахания и викове не последваха. Всяко от тях замръзваше неподвижно и чакаше да види какво ще стане. Никой не пострада. Когато нашата гостенка отлетя, всички едно през друго започнаха да си обясняват как трябва да не плашим пчелите, за да не ни жилят от страх. Друго нещо си е личният опит. А моят урок? Никога и при никакви обстоятелства не трябва да казвам нещо, което не съм готова да направя.
А за твоя урок, или по-скоро за чудесната поука от случката, аз си мисля друго - че човек се обвързва с думите, които изрича. Затова винаги, когато казва нещо пред другите, трябва да е сигурен, че ще може го защити по-късно.
Веднъж пътувам си във влака от родния ми край за София, стоя си в коридора и се наслаждавах на вятъра, който си играеше с косите ми...Изведнъж някакво остро бодване, инжектиране, боцкане усетих от лявата ми страна, някъде по шията. Пипам мястото, където усетих болката, нещо падна долу, поглеждам - пчела...В купето се засуетиха относно алергична ли съм, или не. Имам някакви алергии към поленчета и други, но за пчели...Една баба извади чесън от торбата си и започна да ме наставлява, как да намажа ухапаното място...Намазах се и като се размириса на чесън. Ужас!!! Гледах ги милите хорица, наистина загрижени за моята особа, а на мен пред очите ми комедията "Чист късмет"...
А подобна случка в детска компания и аз имам...Бяхме на верандата. Около 20 дечица си играят. Изведнъж не една, а много пчели нападнаха верандата и моя милост: Деца, бързо влизайте в групата! Имах вестник под ръка и като започна едно ръкомахане, не ви е работа...Разкараха се пчелите и аз отидох при децата. само че след малко идва шефа със сестрата и ме питат: Ти какво правиш? Децата къде са? Казвам им, че децата са в групата и си играят. Излизали ли сте на терасата? Да, бяхме, но едни пчели...Разказвам им. Те се споглеждат и прихват да се смеят.
Оказа се, че посещението им не е случайно. Една майка минавала покрай градината и видяла как някаква учителка налага децата с нещо, ръкомаха и налага.....С една дума - бие.
Ами сега? Иди и доказвай, че нямаш сестра!!!
Друг път внимавай как ръкомахаш и какво правиш на верандата - посъветваха ме добронамерени и двете и аз останах сама с мислите си...С кой акъл го направих? Да би мирно седяло, не би чудо видяло....
S pozdrav!
Най-правилното е това, което е направила Мая. Пчелите се дразнят от силен шум и резки движения. Представете си, че отворите кошер, пълен с хиляди пчели, и почнете да викате и да ръкомахате - какво ще стане? Край кошер се ходи тихо и кротко. Дразнят се, освен от шум и ръкомахане - от парфюми, от рошава коса (мойта е такава, и затова не ходя с непокрита коса близо до пчелина), от това, че скоро ще вали, от това, че в момента няма паша.... Но винаги и при всички случаи най-доброто е да се отстраниш, да си скриеш косата, а ако те накаца - да не мърдаш, и ако искаш да я отстраниш, да го направиш с едно единствено рязко движение, и по-добре не с ръка, а с нещо друго, например вестник.
Чудела съм се защо пчелите жилят, като е ясно, че после умират. Явно не знаят, че ще умрат, понеже те безнаказано жилят например други насекоми, но там самата тъкан е по-рехава, докато в човешката плът жилото засяда.
От всички 100 пъти /примерно/, когато не съм мърдала при среща с пчели, избрах да ви разкажа точно този, при който ръкомахах и размахвах вестник, защото не всеки път постъпваме по един и същи начин. С написаното само исках да споделя, че не всеки път постъпвам правилно.....
Има едно гадно животно, от което изпитвам панически ужас. От горе на всичко е и отровно. Ако ми се изпречи на пътя може и да се "парализирам", но да не излизам извън темата.
Та за работливите пчелички става дума. Миналото лято една пчела два пъти ме ухапа в рамките на няма и пет минути. Както си говорехме у дома и нещо ме жилна. Тичам в банята, вдигам крачолите на дънките, и някаква пчела се разхожда по крака ми. Бутнах я. Падна. Отивам отново в кухнята, нещо продължава да ме хапе. На бегом в банята, свалям дънките и отново пчелата. Е, от "другата"нямаше и следа, така че трябва да е същата.
А пак миналата година, отивам да прибера детето от градина. Заговорихме се с учителката. В един момент чувам, дете пищи. Оглеждам се - моето пищи. Изтичвам при нея и гледам една пчела на пръста и. Бутам я от пръстчето. Учителката се обади на сестрата, която каза да и дадем алергозан и да следим за някаква проява на алергия. Нямаше реакция. След ден - два, детето започна да се оплаква, че го сърби пръстчето точно там, където я беше ухапала пчелата. Разгледах го много внимателно и нещо като жило виждам. Понеже не ми даде аз да се разправям с него, с жилото, сестрата в градината свърши тази работа...Махна жилото...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви