BgLOG

Тъжното ми момиче

от Imperator на 14.11.2006 20:01 8 коментара , 2050 прочита
Категории: Поезия

Моето тъжно момиче
- поглед зелен, потопен във депресия...
И сълзи в душата ми тихо се стичат,
и все пак намирам, че тя тъй чудесна е.

Тъгата и пия - за нея да няма,
горчивите чаши аз сам ще преглъщам,
щом щастие пръскам, за нея е само,
дори и тъга само тя да ми връща.

Моето ранимо момиче
- белези в мен непрестанно оставя...
Но своите белези сякаш страшно обичам,
от раните нежни чудни спомени правя.

Рани ще нося - да бъде тя чиста,
моето лесно ранимо момиче
и мъката нейна за мене аз искам,
щом моето тужно момиче обичам.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от queen_blunder на 14 ноември 2006, 20:33

Императоре, обожавам любовната лирика заради нежността, с която на напоени стиховете. Но в твоите има и още вълнуващи послания като това да изразиш мъжката позиция на любящ закрилник, която твърде рядко срещаме и виждаме в нашия объркан свят.

# | от micromax на 14 ноември 2006, 21:32

Много ми хареса. Напомня ми песен на Сигнал. Не знам защо. Сигурно от този текст ще излезе добра балада.

# | от Imperator на 14 ноември 2006, 22:03

Император знае всички песни на Сигнал - това прилича на коя? :-)

Благодаря, Кралице - ти моя най-вярна почитателка, да... :-))))))))))

# | от shtepselinka на 14 ноември 2006, 22:10

Стихът е чудесен! :о) Много ми харесва, но го разбирам по друг начин;о) Нали всеки разбира поезията според някакви негови си чувства... Това, което аз си представям е един влюбен мъж, който осъзнава, че прави повече, отколкото трябва за едно момиче, което пък от своя страна е доста неблагодарно и ако не от онези, дето все са недоволни, то поне е апатично :о)

Съжалявам за нотката, която внесох в хубавия пост и коментарите покрай него, ама наистина това ми дойде на първо четене ;о)

Стихотворението е много добро! Още веднъж поздравления. Това не е първото твое стихотворение, на което слагам петица :о)

# | от Imperator на 14 ноември 2006, 22:33

Този момент тоже го имаше, да.

# | от queen_blunder на 15 ноември 2006, 22:13

Любовта и депресията са несъвместими, според мен. Една влюбена жена по никакъв начин не може да е депресирана, освен в случаите, когато е била отбъсната от любимия си. В стихотворението обаче става въпрос за взаимност и чувствата, които мъжът изпитва към нея, са много силни - до степен на жертвоготовност. Следователно тя не го обича, щом е толкова тъжна.

На мен това стихотворение ми прилича на една много популярна песен, която, на времето като дете, обичах да пея. Днес, за съжаление, тя е известна като някакъв много нескопосан фолк хит. И текстът, и мелодията, с която съм я чула да се изпълнява, не са същите. Звучи направо отвратително...

Ще ви призная коя е песента и се надявам да не ми се смеете. Ето я цялата в оригинал:

Кой разплака доброто момиче

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско рани?
Две сълзи, две сълзи колебливо се сляха
със солените морски вълни.

Мое малко и тъжно момиче,
със разплакани сини очи,
не закривай очите кристални свенливо,
щом умееш да плачеш - плачи.

Може би затова са солени
и пенливи тез морски вълни.
Векове, векове, векове са поени
със горчиви момински сълзи.

По-красива от морския залез
е таз твоя моминска тъга.
Аз отдавна, отдавна не мога да плача,
затова ми е тъжно сега.

Тази песен съм я запомнила с един много мил, и по-скоро забавен момент, от живота ми.

Бях 12-13 годишна и с майка ми, която беше ръководител на група, сме на морски лагер. Една вечер си бяхме организирали концерт и аз излязох да изпълня въпросната песен много прочувствено, защото страшно ми харесваше в онези години.

Всички бяха седнали срещу мен, а малко по-встрани, една до друга, бяха заели места майка ми и нейната приятелка - колежката й по музика. Всичко щеше да мине и да се забрави, ако към края на песента не бях погледнала към тях, двете. Те седяха, гледаха ме с опечалени лица и ронеха сълзи. В първия момент се изумих какво им става на тези жени, но веднага се сетих, че с тази песен съм успяла да ги развълнувам. Дотогава не бях допускала нито за миг, че съм способна на подобно нещо.

Така тази обикновена случка се превърна в един незабравим спомен :)

# | от Скрежанка на 16 ноември 2006, 21:38

Tova... Tova e mnog krasivo...

# | от Shogun на 17 ноември 2006, 07:25

Прекрасно стихотворение! Нежно, и силно, и мило.

Мила Щепси, мила Поли, позволете ми да не се съглася с тях. Понякога тъгата има свое основание в драматични събития, в обстоятелства, които са по-силни от нас. Случва се тъгата и подтиснатостта да нямат основание в събития, а се дължи на физиологични причини. Поли, депресията е диагноза. Както не можеш да се сърдиш на някого, че го боли зъб или коляно, така не е виновен и, ако е депресиран.

Какъвто и да е случаят - тъжното момиче може безкрайно много да обича този мъж, който е до нея в трудния момент, и вероятно оценява това, което той прави за нея.

Дано хората имат в трудни моменти до себе си верен приятел, който ги обича, не търси лесното и веселото и ги подкрепя. Аз го имам - дай боже всекиму.

Амин.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Тъжното ми момиче

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

Тъжното ми момиче

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви