Моето тъжно момиче
- поглед зелен, потопен във депресия...
И сълзи в душата ми тихо се стичат,
и все пак намирам, че тя тъй чудесна е.

Тъгата и пия - за нея да няма,
горчивите чаши аз сам ще преглъщам,
щом щастие пръскам, за нея е само,
дори и тъга само тя да ми връща.

Моето ранимо момиче
- белези в мен непрестанно оставя...
Но своите белези сякаш страшно обичам,
от раните нежни чудни спомени правя.

Рани ще нося - да бъде тя чиста,
моето лесно ранимо момиче
и мъката нейна за мене аз искам,
щом моето тужно момиче обичам.