Въпреки малкия си обем, прецизен език, подробни данни и ясни послания, „Народът“ срещу социалните помощи може да се сведе до пет основни тези; пет неща, които всеки български гражданин трябва да знае и разбере добре, ако желае да променя заобикалящата го реалност… или дори само да знае от какви лъжи да се пази – заради себе си, заради близките си и заради всички ни.

Тук подробни аргументи и изчерпателни доказателства чрез данни и графики не присъстват – за тях отворете изследването.

1. Намираме се в ситуация на почти антисоциална политика, но тя не е станала такава изведнъж. Социалната и осигурителна система е последователно унищожавана вече 20 години от натиска на международните институции на неолиберализма, но още повече от прилежните политики на българските правителствата – особено от 2002 г. насам. Днес тези системи са орязани в абсолютно небивал мащаб и е често непосилно за някой нуждаещ се да се добере до тяхната и без това мижава помощ. Нещо повече – „[с]оциалната система е така формирана законодателно, че изобщо не „вижда“ огромна част от нуждаещите се български граждани.“ Стотици хиляди безработни, бедни, здравно неосигурени, болни и възрастни хора на практика нямат никакъв досег с „помощта“ на българската държава.
2. Политици и политически организации използват създадената от тях екстремна ситуация. Дали за да вземат властта, за да укрепят позициите си или за да отделят повече средства за изгодни им проекти и за служба на едрия капитал – във всички тези случаи представителите на официалната власт имат интерес да продължават унищожаването на социалната и осигурителна сфера. За да имат комфорта да го правят, те продължават да настройват бедни срещу бедни, отклонявайки вниманието от себе си най-често към ромите и „мързеливците“, а понякога – към многодетните майки, към трайно безработните, към болните и хората с увреждания, към пенсионерите. Това е реториката за „злоупотребяващите“, за „професионалните майки“/“професионалните безработни“, за „социалните паразити“. Това са определения, които системно се леят от медиите – особено преди избори или около поредната антисоциална законодателна инициатива. Част от същата манипулация е отъждествяването на „помощи“ с „обезщетения“, така че да се втвърди внушението, че всеки нуждаещ се сам си е заслужил положението, в което се намира – дори когато години наред е внасял от заплатата си, за да се осигурява.
3. Тактиката по фабрикуване на народно недоволство срещу социалната и осигурителната система е успешна: сякаш „хората“ вече наистина искат по-малко социална защита. Част от изследването почива на анкета, от която става ясно, че най-често тези, на които някога е отказана някаква форма на социално подпомагане или покриване на осигурителен риск, са същите, които желаят орязване на социалната защита за всички, уверени в злоупотребите на по-бедните от тях. Публикацията дава примери и цитати в подкрепа на това, включително и фрапиращи случаи на богати хора с влияние, които вярват, че някой клошар действително е по-облагодетелстван от тях.
4. Бедните не пилеят средствата си безразборно. Голяма част от обвиненията в злоупотреби със социални помощи и обезщетения се състоят във вярването, че бедните пилеят средствата си за вредни навици и мързел, вместо за оцеляване (камо ли пък за развитие). „Народът“ срещу социалните помощи, позовавайки се на официални данни, недвусмислено показва, че това е далеч от истината. Огромната част от доходите на най-бедните отиват за храна, обслужване на жилището и лечение. Разходите им за алкохол и цигари например в процентно отношение са на практика същите, както тези на най-богатите. Но дали най-богатите дават 75% от доходите си за храна, жилище и здраве?
5. Злоупотребите със социални помощи и обезщетения са измислица. Хората с увреждания в България, които се ползват от социални помощи, са наполовина по-малко от това, за което най-често говорят правителствените представители; и по-малко от един процент от кандидатстванията за решения на ТЕЛК биват отхвърляни, т.е. са считани за несъответни на искания от тях процент инвалидизация. Етническата група, живееща най-много в бедност, са ромите, но като част от всички в риск от бедност българи те са едва една четвърт. Безработните жени с пет и повече деца са само 0,1% от всички български жени. Чия е злоупотребата тук – на този, за когото се говори или на говорещия?

След „Бедни срещу бедни“ през 2016 г. това е втората такава намеса на авторите в социално-политическия живот на страната и втори опит да се насърчи трезвото гледане. Да се надяваме, че трета намеса няма да бъде необходима. Но това зависи немалко от осведомеността на възможно повече хора. А където тя не достига, прякото политическо действие винаги може да се активира на свой ред…

„Народът“ срещу социалните помощи

Или изкуството да накараш нуждаещите се сами да поискат още рестрикции срещу себе си

Не борба срещу бедността, а борба срещу бедните – в-к „Труд“

„Със социалните помощи злоупотребяват основно управляващите“

Европейска кампания за адекватен минимален доход: Никой не заслужава по-малко!

Призив за действие на 1 Май!

... След десетилетия на пазарни реформи, образователната система се е запътила към пропастта, а здравеопазването вече е там. 2018 година ни посрещна с новините за десетки нови закрити училища и болници из цялата страна... На фона на тази социална катастрофа, статистиката за демографския срив в страната и масовата емиграция не би трябвало да ни учудва. Единственото, което трябва да ни учудва е търпенето на българския народ. ...