В новото изследване на Ваня Григорова и Колектива за обществени интервенции „Народът“ срещу социалните помощи няма и една излишна дума. Не може и да е иначе, когато авторите очевидно са положили усилие да издадат кратък, ясен и полезен за възможно повече хора обзор на социалната политика в България. Но най-вече, трудно е която и да е критична и подплатена с аргументи „дума“ по отношение българската социална политика да е излишна. Едва ли има институционална система, която в родната публичност да се обговаря толкова хаотично и с толкова незнание и манипулации. Изследването атакува този проблем фронтално, без да пропуска контекста, в който такава атака е необходимо да се разбере, а именно – систематичното унищожаване на всякакви мерки за социална защита, за намаляване на неравенството и изобщо за осигуряване на достойно съществуване.

Въпреки малкия си обем, прецизен език, подробни данни и ясни послания, „Народът“ срещу социалните помощи може да се сведе до пет основни тези; пет неща, които всеки български гражданин трябва да знае и разбере добре, ако желае да променя заобикалящата го реалност… или дори само да знае от какви лъжи да се пази – заради себе си, заради близките си и заради всички ни.

Тук подробни аргументи и изчерпателни доказателства чрез данни и графики не присъстват – за тях отворете изследването.

1. Намираме се в ситуация на почти антисоциална политика, но тя не е станала такава изведнъж. Социалната и осигурителна система е последователно унищожавана вече 20 години от натиска на международните институции на неолиберализма, но още повече от прилежните политики на българските правителствата – особено от 2002 г. насам. Днес тези системи са орязани в абсолютно небивал мащаб и е често непосилно за някой нуждаещ се да се добере до тяхната и без това мижава помощ. Нещо повече – „[с]оциалната система е така формирана законодателно, че изобщо не „вижда“ огромна част от нуждаещите се български граждани.“ Стотици хиляди безработни, бедни, здравно неосигурени, болни и възрастни хора на практика нямат никакъв досег с „помощта“ на българската държава.
2. Политици и политически организации използват създадената от тях екстремна ситуация. Дали за да вземат властта, за да укрепят позициите си или за да отделят повече средства за изгодни им проекти и за служба на едрия капитал – във всички тези случаи представителите на официалната власт имат интерес да продължават унищожаването на социалната и осигурителна сфера. За да имат комфорта да го правят, те продължават да настройват бедни срещу бедни, отклонявайки вниманието от себе си най-често към ромите и „мързеливците“, а понякога – към многодетните майки, към трайно безработните, към болните и хората с увреждания, към пенсионерите. Това е реториката за „злоупотребяващите“, за „професионалните майки“/“професионалните безработни“, за „социалните паразити“. Това са определения, които системно се леят от медиите – особено преди избори или около поредната антисоциална законодателна инициатива. Част от същата манипулация е отъждествяването на „помощи“ с „обезщетения“, така че да се втвърди внушението, че всеки нуждаещ се сам си е заслужил положението, в което се намира – дори когато години наред е внасял от заплатата си, за да се осигурява.
3. Тактиката по фабрикуване на народно недоволство срещу социалната и осигурителната система е успешна: сякаш „хората“ вече наистина искат по-малко социална защита. Част от изследването почива на анкета, от която става ясно, че най-често тези, на които някога е отказана някаква форма на социално подпомагане или покриване на осигурителен риск, са същите, които желаят орязване на социалната защита за всички, уверени в злоупотребите на по-бедните от тях. Публикацията дава примери и цитати в подкрепа на това, включително и фрапиращи случаи на богати хора с влияние, които вярват, че някой клошар действително е по-облагодетелстван от тях.
4. Бедните не пилеят средствата си безразборно. Голяма част от обвиненията в злоупотреби със социални помощи и обезщетения се състоят във вярването, че бедните пилеят средствата си за вредни навици и мързел, вместо за оцеляване (камо ли пък за развитие). „Народът“ срещу социалните помощи, позовавайки се на официални данни, недвусмислено показва, че това е далеч от истината. Огромната част от доходите на най-бедните отиват за храна, обслужване на жилището и лечение. Разходите им за алкохол и цигари например в процентно отношение са на практика същите, както тези на най-богатите. Но дали най-богатите дават 75% от доходите си за храна, жилище и здраве?
5. Злоупотребите със социални помощи и обезщетения са измислица. Хората с увреждания в България, които се ползват от социални помощи, са наполовина по-малко от това, за което най-често говорят правителствените представители; и по-малко от един процент от кандидатстванията за решения на ТЕЛК биват отхвърляни, т.е. са считани за несъответни на искания от тях процент инвалидизация. Етническата група, живееща най-много в бедност, са ромите, но като част от всички в риск от бедност българи те са едва една четвърт. Безработните жени с пет и повече деца са само 0,1% от всички български жени. Чия е злоупотребата тук – на този, за когото се говори или на говорещия?

 

След „Бедни срещу бедни“ през 2016 г. това е втората такава намеса на авторите в социално-политическия живот на страната и втори опит да се насърчи трезвото гледане. Да се надяваме, че трета намеса няма да бъде необходима. Но това зависи немалко от осведомеността на възможно повече хора. А където тя не достига, прякото политическо действие винаги може да се активира на свой ред…

Можете да видите изследването и тук, заедно с друго негово представяне:

„Народът“ срещу социалните помощи

Или изкуството да накараш нуждаещите се сами да поискат още рестрикции срещу себе си

Не борба срещу бедността, а борба срещу бедните – в-к „Труд“

„Със социалните помощи злоупотребяват основно управляващите“

Вижте също:

Европейска кампания за адекватен минимален доход: Никой не заслужава по-малко!

Днес в Европа почти 119 милиона души, или 23,7% от населението на ЕС, са изложени на риск от бедност или социално изключване.

От новия доклад на ЕК става ясно, че неравенствата в България неспирно нарастват, като ситуацията с бедността и социалните трансфери е определена като критична.

В момента в България гарантираният минимален доход е 75 лв., след повишение от 10 лв. през 2018 година и повече от 9 години застой.

Призив за действие на 1 Май!

... След десетилетия на пазарни реформи, образователната система се е запътила към пропастта, а здравеопазването вече е там. 2018 година ни посрещна с новините за десетки нови закрити училища и болници из цялата страна... На фона на тази социална катастрофа, статистиката за демографския срив в страната и масовата емиграция не би трябвало да ни учудва. Единственото, което трябва да ни учудва е търпенето на българския народ. ...