Като казвам „всички пътници”, имам предвид пътниците от този и от онзи свят.
Вчера бях на рожден ден на мой ученик, който се премести да живее във Волуяк, но не пожела да си премести училището, въпреки че пътува близо 40 минути в едната посока.Освен мен дойдоха още няколко деца от моя клас. Рожденикът ни придружи до дома си.
Взехме автобус №41 и слязохме на тази спирка. В първия момент реших, че нещо недовиждам, но се оказа, че видът на спирката си е съвсем истински. Господи, казах си, що за идея е всичко да се облепи отгоре до долу с некролози! Тези хора не се ли потискат, щом застанат да си чакат автобуса – единственото превозно средство от градския транспорт, с което те стигат до София?
Не знаех, че съвсем никъде по света го няма този обичай да се лепят некролози. И да - заради това, че нашите висят по стените и не винаги видът им е достатъчно естетичен– на чужденците им заприличват на обяви за издирване на престъпници.
В един онлайн речник за руски литературен език е записано, че некролог е неголямо произведение, посветено на неотдавна починал човек, съобщаващо накратко за неговия живот и дейност.
В Русия, в началото на християнството, било прието да се записват имената на умрелите в църковните книги за помен. През средните векове тези записи били разширени, превърнали се в календари, които се водели от духовните учреждения и манастирите. Кратките записи с течение на времето възприели формата на хвалебствени слова за починалия. Много по-късно започнали да съставят отделни сборници с некролози за известни хора, починали през изтеклата година или в друг определен период от време. Съвременните руски некролози обикновено се публикуват във вестници или списания и имат формата на съобщения.
Нашата българска традиция да се създават некролози датира от 19 век и има дълбоки обществено-политически и социални корени. Интересна статия по този въпрос е написала Румяна Радкова. С течение на времето тази традиция, за добро или лошо, еволюира и днес вече можем да наблюдаваме гледки като тази на снимката по-горе.
Но това - погледнато от сериозната му страна. Иначе в кръга на майтапа се сещам за един свежарски виц по темата.
Срещат се двама приятели и единият казва:"А бе, Гоше, знаеш ли, че Пешо умре?”„Е, как умре, бе?!” – се чуди другия. – „От кво умре?”„Ми кво да ти кажа, братче, понеже тогава бех без очила, та не можах да прочета много добре какво са написали. Ама май от всички близки и познати, нещо такова…”
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви