Явно не се потискат, Куини... Аз много мразя некролозите от малка - вероятно ги асоциирам с лицемерие, защото съм чувала как разни баби говорят със злоба за мъжете си, а после по некролозите има едни сързераздирателни мъки. Много са ми показни - един вид "вижте ме как тъгувам"...

Все си мисля, че мъката е безмълвна, онемяваща. И не мога и не искам да си представя, че може да се изрази в някакви пошли стихчета избрани от каталог.

Не знам защо облепваме градовете си с некролози и защо няма правилник за това. Никъде по света го няма. Грозно е, показно е. Мисля, че публикуването им във вестник е най-добрият начин хората да споделят мъката си и да поканят стари познати на починалия на помен... Но явно няма да стане това чудо...

Не можем да обясним на който и да е гост, турист, бизнес-гост на градовете ни защо правим това - всички питат какъв е смисъла в тази грозотия? Какво показваме и на кого?

благодаря ти за този пост!

Всъщност, да, напълно си права, Таничка! Явно това е направено с цел жителите на селото да демонстрират тъгата си. Няма да се учудя, ако има тайна надпревара чий некролог е по-хубав.

Ей, голяма глупост! Голяма!

Да, и аз много мразя некролозите. Съгласен съм напълно с Таничка и нейните аргументи по темата.

Абе не сте ли чували, че чужденците много се чудят на нашите некролози. Вземат ги за обяви за издирване на престъпници. Голяма престъпност има у нас ей! Ама какво да се прави - това си ни е народен обичай. Не виждам нищо лошо в него.

Я, гледай ти! Не знаех, че другаде нямало некролози. Таничка, сигурна ли си?

Според мене работата с некролозите и въобще с всички ритуали около смъртта, а и около други житейски събития, примерно сватба, не е въпрос на показност, а на конформизъм.

Специално за мъртвите - не че някой иска да си демонстрира мъката, ами се страхува, че ако не спази обичая, в очите на Другите (по-известни като Те) ще излезе, че не уважава мъртвите си.

Друг е въпросът що точно за мъртвите се изисква безпрекословно уважение и що това се превръща дори в мерило за свестност.

На мен пък не ми правят впечетление, честно казано. Освен залепените на Ректората, които стряскат. Някакси осъзнаваш, че може и някой на твоята възраст да си отиде...на 22-23...
А иначе - да, няма ги в другите страни. Поне в Западна Европа не съм виждала. Един французин ми беше казал, че е много зловещо да виждаш така лицата на мъртвите, а аз се чудех как да му обясня за какво всъщност служат, след като самата аз не знам...
Онзи ден, минавайки покрай църквата в квартала, видях, че се е разлепил и паднал некрологът на дядото на една от най-близките ми приятелки. Хората минаваха и стъпваха по него. Уважение към мъртвите?! Уважението към тях и паметта не би трябвало да е само към собствените роднини, си мисля аз...Както и да е, отплеснах се май.

Има смисъл в това, тъгата да е на показ. Човек излива чувствата си, повтаря страшното и непоправимо събитие и от много повтаряне се стига до феномена "времето (не, не лекува) притъпява болката".

Няма ги некролозите на запад, няма ги и на изток. Нямам представа кой ги е измислил и защо. В Русия точно такива на вид  "некролози" разлепват за кандидатите в някакви избори: снимка и информация за човека, и за какво точно е кандидат. Аз отначало ги възприемах като некролози, докато не прочетох един.

Нямам представа дали ги има при балканските съседи - не съм се сетила да гледам.

Ако щете вярвайте, аз чета некролози, докато чакам по спирките. И не се плаша от лицата на мъртвите - те са с нас и до нас, нищо, че ги няма. Не мисля, че това говори за някакъв култ към смъртта (каквото безумно тълкувание чух веднъж по радиото). Да го мислят народопсихолозите.

Четох преди време - май Балзак? - описваше как приемат смъртта в различни части на Франция. В един район - с какво достойнство, патетичност, даже театралност - това предизвикваше одобрението на автора, а в друг район - сдържано, без показност - това беше оценено като несъответстващо на събитието. Та... хората отдавна се чудят как да реагират, и в крайна сметка спазват обичаите.

И аз се зачитам, особено в тези, на които има млади лица. Става ми мъчно за тях.
И в кръга на шегата (ако не е много неудачно да се пошегувам) - ето защо от европейския съюз си мислят, че престъпността е голяма - трябва някой да им обясни, че това са некролози, а не издирвани бандити.

Аз лично съм "против" некролозите.Мислил съм си дори,че ако някой ден стана политик ще ги спра със закон.Встрани от шегата,имал съм много неприятни случки,които ме накараха да имам такава позиция по въпроса.Пример:
Преди 5 години когато почина баба ми,аз се размотавах из града с едни приятели.Разбира се хлапашката се бях разпсувал много яко за нещо и изведнъж обръщайки се на една страна виждам некролог на баба ми...ами да ви кажа честно ми стана адски много неприятно и гадно.Мисля си,че хората могат да изразяват тъгата си и по друг начин,а не навсякъде където се отиде да виждаш тези лица(било то на близък или непознат за теб човек).
А за това,че са огромна атракция за чужденците - също съм съгласен.Имал съм възможност покрай това,с което се занимавам да развеждам групи чужденци из моя край и те се дивят много на това.Чудят се какви са тези хора,защо са там и т.н.

Много ме натъжават некролози на деца и когато се разхождам с моите и прочета некролог на дете, започвам да плача и целият остатък от деня ми е крив... Явно искам да си заровя главата в пясъка, като не искам да ги виждам по улиците.

Въпросът с искрената почит към мъртвите винаги ми е бил близък. Ненавиждам мохабетите на разни бабки, докато попът опява тахна приятелка, която ми е била близка (да речем, леля на майка ми). Коментират ковчега, тоалета, гроба, дали ще сложат паметник... Много грозно, много. Моя близка ми каза, че когато искала да напише некролог за майка си, се наложило да спори с "редактора", който казвал, че било сухо и кратко, и щяло да стане "по-добре" със стих... Ужас...

В този ред на мисли, да споделя, че преди месец бяхме на американски погребение, на майката на наша местна приятелка. Много странна церемония. Първо имаше поклонение в един дом на покойника - с около 20 стаи с изложени хора, и всички познати минават да се сбогуват с починалия денят преди погребението. Ти си влизаш в стаята с твоя човек, там е отворения ковчег с починалата, наоколо има табла с изложени снимки от живота на човека, на ТВ върви видео от различни моменти и снимки, специално подготвено от дома (на следващия ден го прожектираха и в църквата).

Влизаш в залата, там има няколко близки по креслата, гледаш снимки, пиеш студена вода от бутилчици, наоколо тичат или си играят деца, говориш с близките. Не искат цветя за ковчега, защото желанието на починалата е било вместо закупени цветя, хората да напишат чек в полза на хосписа, който е поел грижата за нея, докато е боледувала у дома и е изпращал медицински сестри да я обгрижват.

На следващия ден беше церемонията в църквата - орган (само в началото), седим на пейки, и всички роднини излизат на микрофона и разказват или четата спомени от свое име и от името на други роднини, които не искат да го направят сами (спомнете си филма Love Actually - как говореше Лиам Нийсън). Почти всичките й внуци и правнуци излъчиха представители да прочетат нещо, имаше и рисунки от най-малките за тяхната Nana....

През цялото време вървеше любимата й музика - Faith Hill и Селин Дион... Калоян гледаше стреснат и накрая каза, че му било като в дискотека. Но това е техният начин да почетат мъртвия и никой не може да каже, че едното е правилно, другото грешно - всеки си има начина... На мен ми беше някак спокойно там, иначе страдам много по нашите погребения.

Мисълта ми е, че на входа на църквата раздаваха самите некролози - като листовка, цветна, със снимки, на която пишеше за живота на Шърли, за децата и внуците й, за братята и сестрите й... Почти същото след това ни прочете и пасторът. Накрая всеки можеше да запази лизстовката си, или да я върне на една маса, за да не я хвърлят или тъпчат навън...

Изнесоха ковчега й под звуците на Фейт Хил и Тим Макгроу.

Странно ни беше... Не искам да ходя на погребения... Искам само сватби и кръщенета!

Е-е-ех! Колко е хубаво да се прибереш, да влезеш в bglog.net, да си отвориш публикацията и да прочетеш много пъстри и интересни мнения, елегантно поднесени, по темата която си пуснал. Само който не е станал блогер при нас, не го е почувствал.

Не знаех, че съвсем никъде по света го няма този обичай да се лепят некролози. И да - заради това, че нашите висят по стените и не винаги видът им е достатъчно естетичен– на чужденците им заприличват на обяви за издирване на престъпници.

В един онлайн речник за руски литературен език е записано, че некролог е неголямо произведение, посветено на неотдавна починал човек, съобщаващо накратко за неговия живот и дейност.

В Русия, в началото на християнството, било прието да се записват имената на умрелите в църковните книги за помен. През средните векове тези записи били разширени, превърнали се в календари, които се водели от духовните учреждения и манастирите. Кратките записи с течение на времето възприели формата на хвалебствени слова за починалия. Много по-късно започнали да съставят отделни сборници с некролози за известни хора, починали през изтеклата година или в друг определен период от време. Съвременните руски некролози обикновено се публикуват във вестници или списания и имат формата на съобщения.

Нашата българска традиция да се създават некролози датира от 19 век и има дълбоки обществено-политически и социални корени. Интересна статия по този въпрос е написала Румяна Радкова. С течение на времето тази традиция, за добро или лошо, еволюира и днес вече можем да наблюдаваме гледки като тази на снимката по-горе.

Но това - погледнато от сериозната му страна. Иначе в кръга на майтапа се сещам за един свежарски виц по темата.

Срещат се двама приятели и единият казва:
"А бе, Гоше, знаеш ли, че Пешо умре?”
„Е, как умре, бе?!” – се чуди другия. – „От кво умре?”
„Ми кво да ти кажа, братче, понеже тогава бех без очила, та не можах да прочета много добре какво са написали. Ама май от всички близки и познати, нещо такова…”

И за финал, пък и за разведряване на атмосферата, ето линк към една духовито написана статия в чужд блог, която нищо, че е по темата – мене доста ме развесели, а надявам се и вас.

Аз пък мисля, че не е зле да има какво да спира вятъра по спирките и некролозите са добра идея (особено в сравнение с предизборните плакати)