Ето, че за трета поредна година пътувах до CeBIT в Хановер. Тази година решихме да попътуваме малко повече - самолета до Франкфурт и от там с бързия влак до Хановер. Аз веднага се съгласих на това предложение, тъй като предчувствах, че мога да видя и Франкфурт. Обичам да пътешествам и всеки нов град, който имам възможност да разгледам е малко щастие за мен.
Отлетяхме в понеделник сутринта от втори терминал на летището със самолет на България Air. Самолетът беше хубав, обслужването на ниво, нямам забележки. Аз се радвах, че ще разходя новият си куфар, който Павлина ми подари за рождения ми ден, но нямах късмета да се насладя на удобството му, тъй като куфарът на спътничката ми се развали и като кавалер носех него.
Пристигнахме във Франкфурт навреме и хванахме влака към Хановер. Нямахме време да обиколим Франкфурт сега и оставихме това за навръщане. Влакът ме впечатли с това, че се движеше с 240-250 км. в час. Общо пътувахме към 2 часа, като с тази скорост сме изминали около 500 километра. Представете си нашите железници да се движат с такава скорост! Май никой няма интерес да се направи това, защото тогава няма да има услуга "спален вагон", тъй като ще се пристига до морето за 3 часа!
Но да се върна на пътуването. Самото пътуване не се усети изобщо, а аз зяпах в захлас през прозореца и попивах абсолютно всичко, покрай което прелитахме. Във влака не се пушеше и ми беше трудно да издържа пристигането ни в Хановер. В Германия вече не се пуши никъде. В заведенията липсват пепелници, хората излизат отвън и студуват. На самия панаир пепелниците бяха премахнати също. Предишни години на всяко едно "кръстовище" на пътеките в палатите имаше по едни огромни пепелници с кошче, сега тях ги нямаше. Всички пушеха навън.
Нямахме осигурена стая, затова в Хановер отидохме в туристическото бюро, където една услужлива жена започна да ни търси квартира. Успяхме да си намерим квартира на 15 минути от гарата и придвижването ни до панаира беше лесно и удобно.
Хазаите ни бяха възрастни мъж и жена, които не разбираха английски. Ние не разбирахме немски, но това не пречеше ние да им говорим на английски, а те да ни отговарят надълго и нашироко и с усмивка на немски език. След всеки наш разговор се чудехме кой какво ли е разбрал, но често телепатията сработваше и желанията ни се изпълняваха.
За панаира няма да говоря, ще се спра върху другите си впечатления. Едно от тях беше, че видях опашка от хора. Тя беше дълга около 50 метра и започваше от площад Крьопке и стигаше до един магазин, който бързо познах, че е книжарница. Споделих с моя спътник колко съм изумен, че виждам опашка за книга. С огорчение коментирахме, че в България това вече рядко може да се види. Опашка за поп-фолк събитие е далеч по-вероятно да се види.
Улиците не бяха чисти, но пък не бяха и така мръсни, каквито са нашите в София. Плакатите - само на определените за това места. Стълбовете чисти, няма ги тези грозни гледки, на които сме свикнали в София с надиплените и смачкани плакати, които могат да се видят навсякъде.
На самите плакати - Нов симфоничен оркестър, музика на Шуберт, Щраус, опера, нова театрална постановка, концерт на някаква немска звезда. От плакатите лъха на култура. Гледайки ги ме обзема някакво чувство на възхита и отново в мен се връща тъгата за българската действителност.
Един приятел си купи кола (голяма, сива със 7 места и ухаеща на ново - за марка не питайте, аз съм компютърджия, не ме бива по колите :) ) за 1200 евро. Каза, че била на 9 години, но возейки се в нея чувствах, че сякаш не е ползвана изобщо.
Така имах възможност да преживея и нещо друго. Возейки се в колата на излизане от Панаира видях, как полицията пренасочва движението. Изпратиха ни да се движим в обратна посока, а след това се вляхме в друг булевард на който и двете ленти бяха предназначени за нашата посока. Оказа се, че за да се облекчи трафика в пиковите моменти, някои от булевардите стават еднопосочни. Мантинелата по средата на булеварда служи като стрелка - тя се придвижва и осъществява пренасочването само към едното платно. Няма я Леля Пена да върши това - всичко се контролира от център за управление на трафика.
В рамките на панаира всичко е много скъпо. Една наливна бира малка струва 3.5 евро, но извън панаира цените са малко по-спокойни. Една от вечерите тръгнахме с моята колежка да търсим кръчмичка да седнем и да изпием по бира. Обиколихме го 10 пъти центъра на Хановер, но такава не открихме. Аз търсих една определена, но нямах късмет в намирането и. Въртяхме се в кръг и след 2 часа обиколки седнахме в едно кръчме тип "Бар Наздраве". Седнахме на бара и поръчахме по една бира. Аз се огледах около себе си: Хора стоят, пият спокойно биричка, говорят си тихо, вежливо. Масата празна, само една бира. Няма пепелник, няма нищичко, което да те накара да се почувстваш в заведение. Едно такова стерилно и невинно, като все едно си на детска веселба. Нервите ми не издържаха и излизах чат-пат да пуша отвън, чудейки се на акъла на немците - как може, питах се аз, да изхвърлят всякакви пепелници и да направят всичко толкова невинно! Малко по-късно посетих тоалетната, която ме развесели. Писоарите имаха табелки над тях. На тях пишеше: Бира, Спиртен алкохол, Вино, Ликьор. Един вид - разделно изхвърляне на отпадъците. Това беше оригинално хрумване :)
На следващата вечер със същия приятел, който си купил колата открихме въпросното заведение. Казва се Бавариум, от Аквариум и Бавария.
Там си поръчах един баварски специалитет. Помолих сервитьорката за хляб, а тя ме погледна много учудено. Така и не ми донесе хляб. Но ми донесе поръчката и аз се учудих като нея не себе си, че съм пожелал хляб. Това, което ми донесоха беше един огромен свински бут със салата. В бута игриво бе забит един нож - адски първобитно! Бута беше толкова вкусен, че съжалих, че не можах да го изям целия. Докато го консумирах забелязах, че на група китайци им сервираха същия бут, но .... суров! Коментирахме с моите приятели, че вероятно са искали да спестят пари от печенето :)
Извън заведението, на мястото за пушене станах свидетел на разговора на едни руснаци, които също пушеха отвън. Видимо пияни, те говореха за "девушки" и спряха един продавач на цветя. И се почна един пазарлък за покупката на 5 рози. Момчето, което продаваше беше притеснително и явно беше, че не е от Германия, не говореше и добре английски. То не му и трябваше, защото само един от групата руснаци знаеше един келяв английски и превеждаше на другите. Но веселите руснаци успяха да спазарят розите на добра цена, като постоянно повтаряха "Девушек, девушки". Явно са имали приятна вечер. На мен обаче не ми се понрави тази цигания за 1 евро, дето я направих.
След като свършихме работа в панаира с моята колежка се запътихме към Франкфурт. Там тя си хареса един куфар и го носи из цялото ни пътешествие. Бяхме си оставили багажа на гардероб, а тя куфара го купи след това, та го носи 4-5 часа из града, влачейки го на колецата. Понякога, когато имаше прегради от хора и влаченето не беше удобно, тя като истински титан го хващаше и повдигаше над главата си, а немците се смайваха на силата и, неподозирайки, че куфара е празен :)
Във Франкфурт ни посрещна живот! Млади хора, облечени много странно, с интересни прически и грим. Веднага разпознах Готик култура в някои, а в други ми беше загадка. Малко по-късно разбрах, че тези хора са се събрали да протестират. Засякохме ги до един фонтан да носят плакати, от които аз нищо не разбрах. Питахме няколко девойки, които пък не успяха да ни отговорят за какво протестират. Но явно беше, че са срещу клането на животни за производство на кожени облекла - поне по картинките на плакатите.
Сега ще пусна малко снимки :) Не знам колко добър се получи този пътепис, но се надявам да сте разбрали нещо :)

Жената котка. Причака ме на щанда на Revoltec, също както и миналата година :)


Колорит да искаш! :)




Някой да ми преведе :)



За съжаление не съм качил много снимки, но ще кача още в понеделник :)