ПредКоледно състояние
Декември си дойде като нищо и никакво. Годината свърши. По това време обикновенно започвам да се питам няколко неща :
- Къде, по дяволите, ми е коледното настроение?
- Добра ли беше тази година?
- Има ли нещо, което мога да направя, за да не си задавам същите въпроси догодина, а да съм сигурна в отговорите?
Относно коледното настроение – вероятно е там, където и снегът. Т.е., в близко бъдеще се очаква. Вече се занимах с коледната украса на „работното си място”. Отворих любимите ми кутии с гирлянди и сребърни топчета и подуших за миг миналогодишното коледно настроение. Хм, не ми хареса. Миналата година Коледата изобщо не беше Коледа за мен – но това е друг въпрос, който няма да се обсъжда днес. Та, разплетох заплетените гирлянди и сглобих изкуствената елха, окачих сребърните топчета и вложих толкова много старание, че всички колеги ми се зарадваха и дойдоха да ме гледат и да ми помагат. Старанието ми беше оценено от околните, но в мен самата си стои очакването. Сякаш ми се иска по същия начин, по който разплитам гирляндите, да разплета и да си закича едно Коледно настроение в сребриста тоналност. Какво е всъщност Коледа – алтруизъм. Любов към околните, безкористно раздаване, светлинки в студената нощ, надежда... Просто не знам откъде извират тези неща у хората. Ето защо не мога да го намеря в кутията с коледни играчки. Това е едно от онези дълбоко забравени състояния на духа, които всъщност ме дразнят. Лицемерно е „да сме добри по Коледа”, а през останалото време да късаме нервите на околните най- безогледно. Цяла година не успяваме да се погодим за елементарни неща – и изведнъж, „за Коледа”, разсичаме Гордиевия възел от проблеми и ставаме безутешно роментични и добри. Също като лицемерните акции за събиране на дарения за сираци в домовете – цяла година децата се избиват, скачат от прозорците, мизерстват в старите домове с увредените си „възпитатели”, но пък „за Коледа” ще получат... ремонт или пари за отопление, а някой може и маратонки да им купи. Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. А надежда винаги има, въпроса е колко е основателна. Защото преди нея от кутията на Пандора са излязли хиляди други неща. И тя, горката, явно има нужда от помощ, за да оцелее. Аз явно не смогвам да я нахраня – което е жалко за мен...
Относно втория въпрос – питам се неща, на които няма отговор (знам си, че не е много умно, но...). И през тази година имаше много грижи, имаше смърт, имаше нов живот, имаше работа и нерви, както и хляб и зрелища... Ако се смята, че ще бъдем всички заедно на празника – значи е по- добра. Но ако се смята, че нищо не се е променило кой- знае колко... Трябва да се търси доброто във всяко нещо, казват умните хора. Добре е, че сме здрави (относително), живи (явно), заедно (безусловно)... Щом това е добре – така да е.
Относно третия въпрос – нищо не може да се направи. Разбира се, че догодина, и след догодина ще си задавам същите въпроси. Нищо не е сигурно на тоя свят. И както миролюбиво ми обясни един онколог – не може да се обясни, не може да се предвиди, не може да се профилактира. Може само да се оперира. И с всичко в тоя живот излиза, че е така. Някъде в тая система ще потърся коледното си настроение, защото има и добри неща все пак. Винаги ще се питам „Мога ли нещо да направя, за да са добрите неща повече?”, а отговорът винаги ще е уклончив. Защото не зависи само от мен. Зависи и от времето, от настроението, от състоянието – на всичко, не на моята дребна личност.
Все пак, в четвъртък, когато се очаква да завали сняг, ще отворя добрите, стари кутии със стъклени играчки, ще разплета гирляндите, ще украся една елха и на върха ще сложа камбанка – да звъни силно и да прогони всичките ми страхове, да ми напомня, че всяко начало е трудно очакване на прекрасното, което неминуемо ще дойде... Или пък просто да звъни без никакви очаквания – само защото е празник. Което само по себе си е достатъчно да направи едно момиче щастливо.
Пинг-понг.
В синхрон с коментиращите не мога да потвърдя, че у мен цари вълнение около наближаването на този празник. Първо, намирам се на този далечен тропически остров и за първи път ще усетя какво е да ти липсва снежната бяла картина и топлината на огъня. Тук в семейството ми обсъждаме празнуване на празниците с барбекю на плажа, или по-смелият вариант - да се слеем с тълпата около някоя празнична сцена в столицата Порт Луис. Вчера за първи път се замислих за елха и някаква украса, после изведнъж забелязах трите огромни борови дървета пред къщата ни и как бих могла да си скърша няколко клонки за украса у дома. Едно е сигурно, че Коледата у нас тази година ще е необичайна. Предчувствам, че ще е радостна. Годината ми беше екстремна и в двете отношения (свръх добро и свръх лошо), но най-радващото е, че от 5 януари новата година ще започне обещаващо за мен. :-)
:-))
Ще се опитам, да не обещавам, че винаги като обещая и не пиша. Мерси за поздравите и пожеланията ти!
На мен ми харесва идеята за Коледа по бански. Поне по климат май си в рая на земята. Дано да имаш късмет през следващата година.
ти късмет, и здраве, и надежда.
Грижите й във морето отнеси -
донеси с приятелите срещи
И Коприва не забравяй, дядо.
донеси с приятелите срещи
Аз също нямам коледно настроение, малко се съмнявам и че ще проимам, но се включвам в молбата за змея Горянин. Много искам да си поговоря с някой змей за нещата от живота и най-вече от миналото на Земята. Пък като свършим, може и друго да (с)вършим :) Но определено имам много важни въпрости за задаване. Така че моля, ако някой срещне змей, да ме свърже с него/нея. Много ми трябва. И обещавам, че ще се огранича с разговори, ако сте ревниви.
Пестицид, макар и да си антихристиянин, което обвързвам най-вероятно с религията ти /нищо лично, ако си забелязал защитавам етноса ти в немалко расистки постове тук/, освен ако не си агностик си дал най-точно есенцията на християнство. Точно това е и идеята на Исус. Радвам се, че го формулира толкова кратко и точно.
Pestizid is a girl!
Абе важното е да се лети, кой как излита и каца не е съществено.
И му свърши горивото... :))
Тогава или трябва катапултът да работи или да стискаме палци парашутът да е в изправност. Защото знае ли се...
П.П. Не се притеснявайте за моята "класа, пол, занятье". Ставаше дума в общовешкия смисъл. Аз по принцип много работи отричам или поне им се чудя и отдавна имам намерение да напиша пост по въпроса как едно въстание се превърнало в легенда.
Дени, :)) Самоцензурирах си един отговор. Излезе твърде много от релсите (моят отговор, не твоят, :))
Пестицид - въстанието всъщност е след Христос - през 64 г. Идеята на Христос съвсем не е била въстание. И съвсем не срещу римляните. Да не отваряме дума за храма и свещенниците.
Шопар - айде сега и как рулира и как излита и как каца, голяма философия. Човек като много мисли, нищо не прави. И после гледа реклами за самолети.
Честно казано започвам да си мисля, че нашето общество (западното имам предвид) от толкова реклами и филми и дискусии е станало супер не-сексуално. Толкова ни втълпяват как трябва да се прави секс и какви да са ни взаимоотношенията, че човек почти винаги се оказва в някаква сива форма на реалността (спрямо телевизионната и версия), която не го предразполага към отпускане и приятни мигове. Като добавиш и очевидното нежелание на хората да се възпроизвеждат и честата им невъзможност - финансова или физическа, и ето ти застаряваща Европа. Доста неприятна история.
А по темата, наскоро четох статия, за изследване на мозъка при възбуждане на жени и мъже. Пускали на групи мъже и жени да гледат голи хора, сексулани актове (между 1 пол или нормални), самозадоволявания и някакви маймунки как правели секс. Най-забавният според мен резултат беше, че голите хора възбуждали групата най-малко, сексуалните актове-най-много, но имало супер разлика между мъжете и жените. Хетеросексуалните мъже се възбуждали предимно от сцени с жени, докато хетеросексуалните жени се влияели повече от интензитета на сексуалния акт, отколкото от участниците - мъже, жени или маймуни. Имаше и други интересни резултати - като например, че при жените желанието се контролира по-скоро от съзнателната част на мозъка, отколкото от хормоните (въпреки че при секс се произвеждат хормони при всички случаи), както и различните хормони, които се отделят в мозъка на жените при различните типове оргазми. Много интресно, ето линк.
Защо го разказвам това? Ами защото мисля, че сексът е нещо твърде сложно, за да го превръщаме във философия и да разсъждаваме над него. Затова вместо да се обсъжда, той трябва да се прави с човек, който те радва и изобщо да не се замисляш много много за самолети, писти и други такива съоражения. Още повече, че сексът във въздуха е лъжа - в тия малки тоалетни и гадни стюарди дето само те следят и гадни хора искащи да висят вътре... не знам как може да се случи. Освен ако не докопаш някой от екипажа, но не знам колко хора могат да се похвалят с такова постижение. Пък и летящите хора сигурно са фрашкани с болести. От толкова разходки и радиация...
Хубаво е да правиш секс с някой, който обичаш, но докато го заобичаш и радостта може да свърши работа. Все пак, Коприва, повечето хора тук май имаме сериозни връзки. Но преди те да станат сериозни, са били несериозни. И какво, човек не трябва да прави секс преди да се врече и омотае ли? Е, не е същото, но е по-добро от нищо.
E, аз съм доста наивна!:))) И вярвам в любов от пръв поглед, в съдба, в предопределеност и много си падам по дъъъъъъъълги сериозни връзки и брак!
Шегувам се! Но наистина си мисля, че основният дефицит в настоящето ни в отношенията между хората са любовта и хармонията. Правим компромиси със себе си, заблуждавайки се, че радост, привързаност, навик, домашен уют или само секс за отърсване от напрежение и зареждане с обич науж, са ни достатъчни, за да сме щастливи! Любовта и хармонията са чуствата, които са ни нужни- това е пътят към душевното спокойствие....Жената е носителят на тези чуства и би трябвало да ги сподели с хората, които обича, харесва или я радват!:)))
Хм.
П.С. Шопар :) Не знам за какво хм-каш, но сме писали май едновременно.
Може и да не сте съгласни, но мъжете са подвластни на логиката и разума (Марс), а жената на чувствеността и емоцията (Венера). Хубаво е да се допълват и уравновесяват! :))
П.С. Ян и Ин са във всеки от нас! Хармонията е важна!
Коприва - аз като съм подвластна на разума и логиката в 80% от времето да не съм мъж под прикритие? Съжалявам, но тия приказки малко ме дразнят. Звучат ми като - всеки мъж трябва да може да поправя разни неща, всяка жена трябва да може да готви. Всъщност всички ние трябва да можем да готвим и поправяме, иначе просто не сме подготвени за живота. Е, и аз обичам да мрънкам на някой да свърши нещо вместо мен, но ако се наложи си го оправям и сама. Всеки човек може (и трябва) да е чувствен, когато иска (после защо жените обичат италианците :Р) и всеки може да е разумен, когато трябва.
Разбира се и аз обичам да си се лигавя и да се глезя, въпросът е да не се ограничаваме само до лигли и дървета само защото някой тъп американски автор на чиклит казал, че така трябва.(с което разбира се не искам да те обидя, просто си споря за спорта)
Дени, на тема логика, то и аз понякога се улавям, :))
Чувствителен и интелигентен. И друг път съм го казвала.
Коприна, към настоящия момент се нуждая не толкова от чувственост и емоция, а от "информирано съгласие", каквото и да се разбира под това понятие. Нужно ми е сега, защото след две години например просто няма да ми върши работа. Заменям за него доста ценности.
"- Защо си нарисувала листата на дърветата сини?
- Нямах зелен молив.
- Аз й давах, но тя не го искаше. ..."
А че жената избира мъжа би трябвало на всеки да му е ясно.
Аз лично вече слушам само слънчевия си сплит.
Виж, ако ти го харесваш и той те харесва и всичко е идеално, но ти изпитваш страх, тогава вече е друга история и вероятно трябва много сериозно да се запиташ на какво се дължи страхът. И ако няма смислено обяснение - от сорта на страх от обвързване, от липса на контрол, от влюбване и т.н. , вероятно наистина е по-добре да пропуснеш точно този индивид.
И ако мога да вметна нещо, според мен, човек ако живее хармонично със себе си е много вероятно да не чува никакъв вътрешен глас, просто защото този глас ще се отразява директно в желанията и действията му. Поне така си мисля. Защото като знаеш нещо, ти не се колебаеш и не го обмисляш. А колкото по-хармоничен ставаш, толкова повече "знаеш" и толкова по-малко "питаш". Или повече "питаш", но за по-различни неща.