Декември си дойде като нищо и никакво. Годината свърши. По това време обикновенно започвам да се питам няколко неща :
Относно коледното настроение – вероятно е там, където и снегът. Т.е., в близко бъдеще се очаква. Вече се занимах с коледната украса на „работното си място”. Отворих любимите ми кутии с гирлянди и сребърни топчета и подуших за миг миналогодишното коледно настроение. Хм, не ми хареса. Миналата година Коледата изобщо не беше Коледа за мен – но това е друг въпрос, който няма да се обсъжда днес. Та, разплетох заплетените гирлянди и сглобих изкуствената елха, окачих сребърните топчета и вложих толкова много старание, че всички колеги ми се зарадваха и дойдоха да ме гледат и да ми помагат. Старанието ми беше оценено от околните, но в мен самата си стои очакването. Сякаш ми се иска по същия начин, по който разплитам гирляндите, да разплета и да си закича едно Коледно настроение в сребриста тоналност. Какво е всъщност Коледа – алтруизъм. Любов към околните, безкористно раздаване, светлинки в студената нощ, надежда... Просто не знам откъде извират тези неща у хората. Ето защо не мога да го намеря в кутията с коледни играчки. Това е едно от онези дълбоко забравени състояния на духа, които всъщност ме дразнят. Лицемерно е „да сме добри по Коледа”, а през останалото време да късаме нервите на околните най- безогледно. Цяла година не успяваме да се погодим за елементарни неща – и изведнъж, „за Коледа”, разсичаме Гордиевия възел от проблеми и ставаме безутешно роментични и добри. Също като лицемерните акции за събиране на дарения за сираци в домовете – цяла година децата се избиват, скачат от прозорците, мизерстват в старите домове с увредените си „възпитатели”, но пък „за Коледа” ще получат... ремонт или пари за отопление, а някой може и маратонки да им купи. Ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно. А надежда винаги има, въпроса е колко е основателна. Защото преди нея от кутията на Пандора са излязли хиляди други неща. И тя, горката, явно има нужда от помощ, за да оцелее. Аз явно не смогвам да я нахраня – което е жалко за мен...
Относно втория въпрос – питам се неща, на които няма отговор (знам си, че не е много умно, но...). И през тази година имаше много грижи, имаше смърт, имаше нов живот, имаше работа и нерви, както и хляб и зрелища... Ако се смята, че ще бъдем всички заедно на празника – значи е по- добра. Но ако се смята, че нищо не се е променило кой- знае колко... Трябва да се търси доброто във всяко нещо, казват умните хора. Добре е, че сме здрави (относително), живи (явно), заедно (безусловно)... Щом това е добре – така да е.
Относно третия въпрос – нищо не може да се направи. Разбира се, че догодина, и след догодина ще си задавам същите въпроси. Нищо не е сигурно на тоя свят. И както миролюбиво ми обясни един онколог – не може да се обясни, не може да се предвиди, не може да се профилактира. Може само да се оперира. И с всичко в тоя живот излиза, че е така. Някъде в тая система ще потърся коледното си настроение, защото има и добри неща все пак. Винаги ще се питам „Мога ли нещо да направя, за да са добрите неща повече?”, а отговорът винаги ще е уклончив. Защото не зависи само от мен. Зависи и от времето, от настроението, от състоянието – на всичко, не на моята дребна личност.
Все пак, в четвъртък, когато се очаква да завали сняг, ще отворя добрите, стари кутии със стъклени играчки, ще разплета гирляндите, ще украся една елха и на върха ще сложа камбанка – да звъни силно и да прогони всичките ми страхове, да ми напомня, че всяко начало е трудно очакване на прекрасното, което неминуемо ще дойде... Или пък просто да звъни без никакви очаквания – само защото е празник. Което само по себе си е достатъчно да направи едно момиче щастливо.
В синхрон с коментиращите не мога да потвърдя, че у мен цари вълнение около наближаването на този празник. Първо, намирам се на този далечен тропически остров и за първи път ще усетя какво е да ти липсва снежната бяла картина и топлината на огъня. Тук в семейството ми обсъждаме празнуване на празниците с барбекю на плажа, или по-смелият вариант - да се слеем с тълпата около някоя празнична сцена в столицата Порт Луис. Вчера за първи път се замислих за елха и някаква украса, после изведнъж забелязах трите огромни борови дървета пред къщата ни и как бих могла да си скърша няколко клонки за украса у дома. Едно е сигурно, че Коледата у нас тази година ще е необичайна. Предчувствам, че ще е радостна. Годината ми беше екстремна и в двете отношения (свръх добро и свръх лошо), но най-радващото е, че от 5 януари новата година ще започне обещаващо за мен. :-)
Sluchaina wrote : Чудна работа, как ли се празнува Коледа без греяно вино и огън? Не забравяй да ни изпратиш снимки и да ни разкажеш, моля те! Поздрави!
:-))
Ще се опитам, да не обещавам, че винаги като обещая и не пиша. Мерси за поздравите и пожеланията ти!
Shogun wrote : донеси им пожарогасител, моля пожарогасител
Аз също нямам коледно настроение, малко се съмнявам и че ще проимам, но се включвам в молбата за змея Горянин. Много искам да си поговоря с някой змей за нещата от живота и най-вече от миналото на Земята. Пък като свършим, може и друго да (с)вършим :) Но определено имам много важни въпрости за задаване. Така че моля, ако някой срещне змей, да ме свърже с него/нея. Много ми трябва. И обещавам, че ще се огранича с разговори, ако сте ревниви.
pestizid wrote : Shopar, Спасението е у всеки един, но толкова трудно идват тия прозрения и винаги са изстрадани и изплакани.
Пестицид, макар и да си антихристиянин, което обвързвам най-вероятно с религията ти /нищо лично, ако си забелязал защитавам етноса ти в немалко расистки постове тук/, освен ако не си агностик си дал най-точно есенцията на християнство. Точно това е и идеята на Исус. Радвам се, че го формулира толкова кратко и точно.
Абе важното е да се лети, кой как излита и каца не е съществено.
shopar wrote : Важното е да има къде да кацне, защото ако само излети....
Пестицид - въстанието всъщност е след Христос - през 64 г. Идеята на Христос съвсем не е била въстание. И съвсем не срещу римляните. Да не отваряме дума за храма и свещенниците.
Шопар - айде сега и как рулира и как излита и как каца, голяма философия. Човек като много мисли, нищо не прави. И после гледа реклами за самолети.
Честно казано започвам да си мисля, че нашето общество (западното имам предвид) от толкова реклами и филми и дискусии е станало супер не-сексуално. Толкова ни втълпяват как трябва да се прави секс и какви да са ни взаимоотношенията, че човек почти винаги се оказва в някаква сива форма на реалността (спрямо телевизионната и версия), която не го предразполага към отпускане и приятни мигове. Като добавиш и очевидното нежелание на хората да се възпроизвеждат и честата им невъзможност - финансова или физическа, и ето ти застаряваща Европа. Доста неприятна история.
А по темата, наскоро четох статия, за изследване на мозъка при възбуждане на жени и мъже. Пускали на групи мъже и жени да гледат голи хора, сексулани актове (между 1 пол или нормални), самозадоволявания и някакви маймунки как правели секс. Най-забавният според мен резултат беше, че голите хора възбуждали групата най-малко, сексуалните актове-най-много, но имало супер разлика между мъжете и жените. Хетеросексуалните мъже се възбуждали предимно от сцени с жени, докато хетеросексуалните жени се влияели повече от интензитета на сексуалния акт, отколкото от участниците - мъже, жени или маймуни. Имаше и други интересни резултати - като например, че при жените желанието се контролира по-скоро от съзнателната част на мозъка, отколкото от хормоните (въпреки че при секс се произвеждат хормони при всички случаи), както и различните хормони, които се отделят в мозъка на жените при различните типове оргазми. Много интресно, ето линк.
Защо го разказвам това? Ами защото мисля, че сексът е нещо твърде сложно, за да го превръщаме във философия и да разсъждаваме над него. Затова вместо да се обсъжда, той трябва да се прави с човек, който те радва и изобщо да не се замисляш много много за самолети, писти и други такива съоражения. Още повече, че сексът във въздуха е лъжа - в тия малки тоалетни и гадни стюарди дето само те следят и гадни хора искащи да висят вътре... не знам как може да се случи. Освен ако не докопаш някой от екипажа, но не знам колко хора могат да се похвалят с такова постижение. Пък и летящите хора сигурно са фрашкани с болести. От толкова разходки и радиация...
Хубаво е да правиш секс с някой, който обичаш, но докато го заобичаш и радостта може да свърши работа. Все пак, Коприва, повечето хора тук май имаме сериозни връзки. Но преди те да станат сериозни, са били несериозни. И какво, човек не трябва да прави секс преди да се врече и омотае ли? Е, не е същото, но е по-добро от нищо.
E, аз съм доста наивна!:))) И вярвам в любов от пръв поглед, в съдба, в предопределеност и много си падам по дъъъъъъъълги сериозни връзки и брак!
Шегувам се! Но наистина си мисля, че основният дефицит в настоящето ни в отношенията между хората са любовта и хармонията. Правим компромиси със себе си, заблуждавайки се, че радост, привързаност, навик, домашен уют или само секс за отърсване от напрежение и зареждане с обич науж, са ни достатъчни, за да сме щастливи! Любовта и хармонията са чуствата, които са ни нужни- това е пътят към душевното спокойствие....Жената е носителят на тези чуства и би трябвало да ги сподели с хората, които обича, харесва или я радват!:)))
Koprina wrote : Жената е носителят на тези чуства и би трябвало да ги сподели с хората, които обича, харесва или я радват!:)))
Жената е носителят на тези чуства и би трябвало да ги сподели с хората, които обича, харесва или я радват!:)))
Хм.
П.С. Шопар :) Не знам за какво хм-каш, но сме писали май едновременно.
Може и да не сте съгласни, но мъжете са подвластни на логиката и разума (Марс), а жената на чувствеността и емоцията (Венера). Хубаво е да се допълват и уравновесяват! :))
П.С. Ян и Ин са във всеки от нас! Хармонията е важна!
Коприва - аз като съм подвластна на разума и логиката в 80% от времето да не съм мъж под прикритие? Съжалявам, но тия приказки малко ме дразнят. Звучат ми като - всеки мъж трябва да може да поправя разни неща, всяка жена трябва да може да готви. Всъщност всички ние трябва да можем да готвим и поправяме, иначе просто не сме подготвени за живота. Е, и аз обичам да мрънкам на някой да свърши нещо вместо мен, но ако се наложи си го оправям и сама. Всеки човек може (и трябва) да е чувствен, когато иска (после защо жените обичат италианците :Р) и всеки може да е разумен, когато трябва.
Разбира се и аз обичам да си се лигавя и да се глезя, въпросът е да не се ограничаваме само до лигли и дървета само защото някой тъп американски автор на чиклит казал, че така трябва.(с което разбира се не искам да те обидя, просто си споря за спорта)
А че жената избира мъжа би трябвало на всеки да му е ясно.
Аз лично вече слушам само слънчевия си сплит.
Виж, ако ти го харесваш и той те харесва и всичко е идеално, но ти изпитваш страх, тогава вече е друга история и вероятно трябва много сериозно да се запиташ на какво се дължи страхът. И ако няма смислено обяснение - от сорта на страх от обвързване, от липса на контрол, от влюбване и т.н. , вероятно наистина е по-добре да пропуснеш точно този индивид.
Не знам каква е тая химия, която ме е нарочила от години! Ако може да не се занимава повече с мен и да ме остави на хармония, любов, смирение и йога........Искам да живея хармонично със себе си и да не чувам вътрешен глас, защото гласът, който чувам противоречи на вътрешната ми хармония.....От това по- ясно не мога да обясня!:))))
П.С. Не бързай със заключенията, Чопър! :)) Права е Дени....След 6 години се оказа, че Слънчевият сплит бил прав и по начин, който не ни удовлетворява можем още 6666666г. да изкараме, но ЗАЩО- само любов явно не стига- трябва и хармония......
Пък и мисля, че всички сме бъгнати от филмите - искаме всичко да е идеално и принца и принцесата да са на бели коне и кобили и да са чисти, спретнати и съвършени. Пък то на практика никога не става така. И най-важното, филмите изискват принцът и принцесата да са завинаги. А според мен щастието не трябва да се мери във време, а в красиви мигове. Докато го има - има, като спре да го има, всеки си продължава по пътя и така. Но това не значи, че трябва да бягаме от всеки, който няма да е завинаги, защото така можем да си изкараме цял живот в търсене.
КоприНа, никак не е копринено такова противоречие с вътрешния ти глас. Лично аз много вярвам на слънчевия си сплит, за тебе не знам как е. За това и не се смятам за особено разумна в някои случаи, но мога да го преживея.
А относно секса - мъжете мислят по друг начин, виждат други неща, чувстват трети неща по четвърти начин...в което няма лошо, разбира се. И изобщо, май Дени е права - моята лична хармония се гради въпреки мъжете.
Sluchaina wrote : Чопар, ето това казвах и аз - мъжете разбират това, което им изнася. Често то е доста различно от действителното състояние - както в случая. Всъщност, всички сме на мнение,че мъже си трябват. Иначе светът ще стане твърде лесен и скучен :))
Точно :)
Koprina wrote : Пестицид, ние никога не се доверяваме на чуството- не на измисленото, а на първоначалното!:)))) Ще ти дам пример- срещаш чаровен мъж, който ти сваля всички звезди- мъж мечта- говори ти ласкаво, пее, свири на китара, рисува само теб, снима само теб, чете желанията от очите ти, НО в теб е Страх и те пробожда в слънчевия сплит......как ще постъпиш? :)))))Кого ще послушаш- гласът на обиграния певец или на на Слънчевия сплит???
Коприна, хайде сега да обсъдим и лошите му качества. Защото никой не е съвършен. Дори и аз, :)) Та какво може да не му е наред на човека (съвсем хипотетично). Пие (злоупотребява с алкохол)? Играе хазарт? Взима наркотици? Мързи го да работи? Ревнив е? Зает е? Не го бива в секса? ... Ето тук се намесва разумът, за да прецени "А струва ли си?" Това, разбира се, е просто илюстрация на ролята на разума. Не е човешко да се хвърлиш през глава, според мен, воден от едното чувство. За мен трябва да има равновесие м/у чувството и разума, защото не може пък и от един гол разум да излезе нещо красиво. Макар че много случаи биха ме опровергали. С течение на времето човек се научава. :))
Еми, както е казал шопът за жирафа: "Те такова животно нЕма!"
shopar wrote : Женско кафене. Дето и кобрите го заобикалят :-))
Щото са студенокръвни :).
shopar wrote : Кои ? и двата вида, нали -))
Ние сме само кралици :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви