Една приятелка отдавна ми казваше колко е интересно в БГлог, може би трябваше по-рано да я послушам :)
Темата е страхотна и определено подкрепям призива на Ани (http://www.bglog.net/BGLog/25733). И бих искала да се обърна към всички, без значение дали са млади или стари (себе си не изключвам): Хайде да започнем от нас! И то не утре, не вдругиден, а ДНЕС! Още днес аз отказвам да се предам на ленивостта, на мързела, на безинтересоваността, на безразличието, на унилостта, които сякаш царят навсякъде! Още днес аз се усмихвам на живота и му казвам весело "Здравей" :) и още днес аз давам 100 % от себе си - мотивирана и удовлетворена от това, което правя. И защо? Защото е заразително! Всяко наше действие е ЗАРАЗИТЕЛНО! Тогава защо да не заразяваме света с добрина, любов, човещина?
Може би по-възрастните (че аз по-скоро се числя към младите) тук с една тънка усмивчица ще поклатят глава и ще кажат: "Този оптимизъм и идеализъм на младите... Ама реалността, реалността...". Боже, дано не съм права!
Защото точно реалността е това, което всекидневно творим. Реалността от днес е последствието от вчера. И от нагласата ни - и тази от вчера, обаче и тази от днеска. И никак не е лесно да твориш красота в едно блато.
Давам пример: отдавна не се бях прибирала вкъщи заради изпитите. Радостна се запътвам към вкъщи, че ще видя толкова мили лица. Но следва едно голямо НО: първо никой не каза дори здрасти, не ме попита как съм, добре ли съм, какво става с мен - не. Просто веднага се поставиха под въпрос всички мои решения от изминалото време, като едва ли не ме изкараха пълен идиот, не пропуснаха да ми дадат десет хиляди съвета (естествено противоположни един на друг) и на всичкото отгоре ми се обясни, че много съм била напълняла (да съм точна - 3 кг) и виждала ли съм се била в огледалото! Радостта ми се изпари за секунди. И след това като се чухме с приятеля ми той ме попита хубаво ли е вкъщи... честно казано се чудих какво да го излъжа.
Да, знам, такива сме си българите, винаги се спукваме от бъзици, винаги сме черногледи, винаги се ядем едни други (не е случаен вицът за липсата на дявол до българския казан), НО ИМА И ДРУГИ НАЧИНИ!!! И ако ние самите започнем да ги прилагаме и да не търпим лошо отношение към нас самите, към работата, която вършим и въобще към всичко, рано или късно другите "прихващат" това отношение към живота - т.е. ценности като чест, достойнство, трудолюбие, позитивно мислене и т.н. и т.н.
И що се отнася до блатото: "Расте в кал, но остава незасегнат от калта" - не знам кой точно е казал тези думи, но те се отнасят за лотуса - едно от най-красивите цветя. Кал има в България достатъчно, дайте задружно да си отгледаме лотус - нашата нова България, такава, за каквато си мечтаем!
И може да се добави само едно (с извинение за израза, цитирам баща ми): "Оправданието е като задника - всеки си го носи!"
Добре дошла в BgLog, Divna! Прочетох с интерес поста ти, на някои неща наистина с песимизъм поклатих глава, с повечето съм абсолютно съгласна. Аз съм от тези, които на години не са съвсем млади, но и заради естеството на характера си никога няма да остареят. Т.е. представлявам една странна смесица между типично български песимист и ведроусмихнат наивник на средна възраст. За някои неща може лесно да ме излъжеш, за други съм непоклатима като скала :).
Съгласна съм, че има и други начини, съгласна съм, че трябва да престанем да се оправдаваме, както и че промяната трябва да започне от самите нас. Хубаво си го написала...Само едно питане имам, заради точността. Наистина ли лотосът расте в кал? Метафората, която си използвала, е много красива; и дава добър завършек и смисъл на целия текст, но ако е вярно това за цветята или ориза, дали е вярно за хората?Трудно може човек, израснал "в блатото", да се опази от калта. Растенията имат божествената способност от мръсотията да черпят енергия, която превръщат в нещо прекрасно. При хората не е точно така. Аз лично познавам май само един човек, който превърна калта в живота си в тухли, от които си съгради нов живот.
P.S.: Ela Georgieva, смеЯ да твТрдя, че аз сЪм израснала "в блатото" и успЯх да се очистЯ от калта. C'est possible! :)
Добре дошла, Divna Tuk i Sega!
Искаш да работиш за Нова България? Тогава погледни какво правим за "Новото образование" и казвай включваш ли се или не.
И от мен ДОБРЕ ДОШЛА, Divna Tuk i Sega!
И представа нямаш колко си права: ЗАРАЗНО Е това поведение, въпросът е да има кой да те зарази! Аз съм щастливка - повече от три петилетки вече съм в ежедневен контакт с "носител на вируса"...и след толкова време уверено мога да го твърдя! Преди да срещна тази приятелка бях "умерен оптимист", но доста лесно се поддавах на негативни мисли. Днес все по-често получавам признание от околните за "зареждащо" поведение...Усмивката е толкова лесно нещо!
Да послушаме Богдана Карадочева и да умножим ДОБРИТЕ СЪЩЕСТВА!
И не само тук, в блога, а и вкъщи, на работното място, в клас...
АМИН!
Постингът и коментарите са страхотни. Те зареждат! Много се радвам!
Ще се опитам да отговоря на всеки поред :)
@ Ela Georgieva: "Наистина ли лотосът расте в кал?"
Поразтърсих се в нета да намеря информация на български, за съжаление не много успешно. Но може би ще ти е интересно да прочетеш този блог: http://www.sibir.bg/blog/rosaagnita/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=88474
А може би знаеш руски: http://live.1001chudo.ru/india_915.html
Ето цитат от там: "Чистота и красота лотоса – вот то, что делает его священным. Действительно, растет лотос обычно в мутной, почти стоячей воде или на болотах. Каждый вечер лотос закрывает свой цветок и прячется под воду, а утром появляется снова. Но цветок его всегда остается сухим, излучает чистоту и свежесть."
В Wikipedia даже се намира страница за така наречения Lotus effect (на английски, немски и други езици), като са нарекли този ефект именно на лотуса, защото той се самопречиства в смисъл че не допуска мръсотия да се задържи на листата и цветовете му. А и вероятно благодарение на това си качество лотусът е символ на чистота за много от източните култури.
А що се отнася до мнението ти: "Трудно може човек, израснал "в блатото", да се опази от калта. ... При хората не е точно така." може да поспориме ;)
Ще дам един пример: след дълга сесия и съответно дълго отсъствие от вкъщи се прибирам и установявам, че за ядене има само някакво нещо, наистина приличащо на хляб, но абсолютно безвкусно. На третия ден не издържах и купих истински хубав бял хляб. При което ме скастриха: как можело било, те (брат ми и баща ми) били на диета, трябвало да отслабват, затова не били ядели бял хляб, само черен, и то точно само онзи безвкусния. Викам: добре бе, хора, ама аз не ви карам да ядете от белия хляб! А баща ми: Е да, ама като го купуваш, ние се изкушаваме, така че няма да купуваш!
Надявам се си съгласна с мен, че е много лесно да си светец след като нямаш допир с неща, които могат да те покварят. И аз така като тях диета лесно мога да пазя, като няма бял хляб; въпросът е по-скоро дали мога да се въздържа и да издържа в момент, когато белият хляб през цялото време вкусно мирише и парата, издигаща се от него, приятно гъделичка ноздрите ми. Едва тогава, след като съм преодоляла лакомията си и въпреки представата как белият хляб се топи на небцето ми сладко-сладко не съм дори и посегнала към него - просто защото вече съм преодоляла зависимостта и потребността - едва тогава мога наистина да кажа, че съм успяла.
Затова аз съм на мнението, че само човек, бил във блатото и издигнал се над него - като лотуса, е светец. И ние всички всекидневно водим жестока борба да се опазим от пръските блато, от помията, с която всеки ден ни заливат, и всеки ден ние отново и отново вдигаме глава над тинята - като лотуса. Абсолютно съм съгласна, че е трудно, но не е невъзможно - доказват го хиляди "малки" хора, които в моите очи са велики и заслужават да се нарекат ЧОВЕК!!!
@ Pavel_Lazarov: Кажи как мога да се включа, нали ти си по информацията ;) В момента пиша дипломна работа и не мога да отделям много време, но колкото мога ще помогна. Да си призная без бой: добра съм в преводи от и към немски :) И в математиката...
@ На всички останали: много благодаря и се радвам, че ви има и че като слънца сияете и разпространявате ценности като любов, чест и достойнство!
С удоволствие бих писала повече, но утре трябва да се става рано и приятелят ми вече съвсем ще ме разстреля ;)
Лека нощ! До утре сутринта, когато отново ще се извисим над блатото!
Благодаря за информацията! И аз по спомени знам, че лотосът/водната лилия растат във вода, затова запитах, да си опресня знанията.
Баща ти е прав, казвам го като човек, който от известно време се бори с излишни килограми. Понякога се изисква голямо количество енергия, за да се борим с изкушенията, и затова е по-правилно просто да ги отбягваме. И да ползваме тази енергия, за да постигнем целта си по-бързо. (Пример - отказвала съм цигарите над 1500 пъти :), успех постигнах едва тогава, когато след последната изпушена просто не докоснах друга, спрях да излизам с пушачи и да ходя на места, на които се пуши. Сега вече мога - надмогнала съм го и изобщо не ме интересуват цигарите, вече съм в стабилна фаза, в която ги замествам с големи количества храна :).
Не искам да бъда светец.
А за блатото и за калта...работила съм и продължавам да работя с деца. И знам, че ако живееш в безизходицата на калта на 5/10/15 години, когато личността ти е неоформена, е трудно да останеш незасегнат. Красивите приказки са с добър край само за малцина избрани.Ето два интересни линка по темата:блогът на Лидия Стайковаинтервю с писателката Теодора Димова по повод новата и' книга
Добре дошла!Най-после започнахте по-често да се обаждате,вие студентите, в чужбина!!!Знам колко сте ангажирани и колко малко свободно време имате,но пишете, моля ви, по-често!Във вас ми е надеждата!Човек като види хубавото,започва да живее с идеята ,че и в България е възможно да го постигнем!Защо да е за другите сватба,а за нас брадва!От нас българите зависи!!!
Няма да споделям на колко куриози съм се натъквала,прибирайки се в България,че ще ми трябва цял ден!Как по навик,поздравявайки и усмихвайки се, съседите започнаха да ми намигат(мислиха,че им давам нишан),как целувайки по двете бузи познати,те ме гледаха странно,а един се опита да премине в любовна целувка,как роднини ме обявиха за луда,споделяйки идеите си........,но за кратко човек си припомня маниерите ни и си слага намръщената маска,сливайки се с тълпата!
Така че успех,пиши по-често и продължавай да вдъхваш надежда,от която толкова се нуждаем!
Дивна,
На този етап ни трябват преводачи от английски. Така че сега наблягай на дипломната си работа (зная точно какво е).
След месец-два отваряме много голяма дискусия по "Целите на образованието", в която не трябва да липсваш и като участник и като организатор, ОК?
(Пусни ми в лично съобщение имейла си. Трябва ми, за да те поканя на едно място )
@ Kopriva: Благодаря ти за думите!
@ Ela Georgieva: "Понякога се изисква голямо количество енергия, за да се борим с изкушенията, и затова е по-правилно просто да ги отбягваме. И да ползваме тази енергия, за да постигнем целта си по-бързо."
Напълно съм съгласна, нали и аз това казвам, че е по-лесно. Но това избягване е само оправдано докато преодолеем лошия си навик, а не е решение за вечни времена. Инъче се получава старата песен на нов глас :)
Обаче като казах светец нямах предвид някой, който е - как да кажа, ?извънземен? - а имах предвид нещо съвсем друго. За мен ти си светица, не защото нямаш никакви пороци или от сорта (всеки си носи кръста и на никой не му е лесно), но защото си ЧОВЕК (не случайно пиша с големи букви), който живее тук и сега, сред тези ужасни условия, и въпреки това успява да запази своята човешка топлинка и ценности. И да ги разпространява. Това никак, ама никак не е малко в днешно време. Това е геройство! Това за мене е святост!
А що се отнася до децата - отново съм съгласна, трудно е да останеш незасегнат, дори е почти невъзможно - но тук отново има едно голямо НО: децата имат нужда от пример. И колкото повече от примерите идват от ЧОВЕК, от ХОРА с ценности, толкова по-голяма е вероятноста те да заприличат на лотус и да започнат да отхвърлят калта от листата и цветовете си. А и дори вече да са до гуша в кал - една протегната ръка и една добра дума на място помагат много повече и от милиони левове :)
И аз съм била дете, и на мен са ми влияели различни неща, но най-важното, на което се научих, е че аз ВИНАГИ МОГА СТИГА ДА ИСКАМ!
И точно затова и написах този апел - дай Боже повече от тези ХОРА! Които искат да стане светло в България!
@ Pavel_Lazarov: Вече ти писах :)
@ shelly: Страхотен линк! Права си, добро начало е!
От все сърце ви благодаря!
http://bglog.net/BGLog/wiki/document/232
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви