Една приятелка отдавна ми казваше колко е интересно в БГлог, може би трябваше по-рано да я послушам :) 

Темата е страхотна и определено подкрепям призива на Ани (http://www.bglog.net/BGLog/25733). И бих искала да се обърна към всички, без значение дали са млади или стари (себе си не изключвам): Хайде да започнем от нас!  И то не утре, не вдругиден, а ДНЕС! Още днес аз отказвам да се предам на ленивостта, на мързела, на безинтересоваността, на безразличието, на унилостта, които сякаш царят навсякъде! Още днес аз се усмихвам на живота и му казвам весело "Здравей" :) и още днес аз давам 100 % от себе си - мотивирана и удовлетворена от това, което правя. И защо? Защото е заразително! Всяко наше действие е ЗАРАЗИТЕЛНО! Тогава защо да не заразяваме света с добрина, любов, човещина?

Може би по-възрастните (че аз по-скоро се числя към младите) тук с една тънка усмивчица ще поклатят глава и ще кажат: "Този оптимизъм и идеализъм на младите... Ама реалността, реалността...". Боже, дано не съм права!

Защото точно реалността е това, което всекидневно творим. Реалността от днес е последствието от вчера. И от нагласата ни - и тази от вчера, обаче и тази от днеска. И никак не е лесно да твориш красота в едно блато.

Давам пример: отдавна не се бях прибирала вкъщи заради изпитите. Радостна се запътвам към вкъщи, че ще видя толкова мили лица. Но следва едно голямо НО: първо никой не каза дори здрасти, не ме попита как съм, добре ли съм, какво става с мен - не. Просто веднага се поставиха под въпрос всички мои решения от изминалото време, като едва ли не ме изкараха пълен идиот, не пропуснаха да ми дадат десет хиляди съвета (естествено противоположни един на друг) и на всичкото отгоре ми се обясни, че много съм била напълняла (да съм точна - 3 кг) и виждала ли съм се била в огледалото! Радостта ми се изпари за секунди. И след това като се чухме с приятеля ми той ме попита хубаво ли е вкъщи... честно казано се чудих какво да го излъжа.

Да, знам, такива сме си българите, винаги се спукваме от бъзици, винаги сме черногледи, винаги се ядем едни други (не е случаен вицът за липсата на дявол до българския казан), НО ИМА И ДРУГИ НАЧИНИ!!! И ако ние самите започнем да ги прилагаме и да не търпим лошо отношение към нас самите, към работата, която вършим и въобще към всичко, рано или късно другите "прихващат" това отношение към живота - т.е. ценности като чест, достойнство, трудолюбие, позитивно мислене и т.н. и т.н.

И що се отнася до блатото: "Расте в кал, но остава незасегнат от калта" - не знам кой точно е казал тези думи, но те се отнасят за лотуса - едно от най-красивите цветя. Кал има в България достатъчно, дайте задружно да си отгледаме лотус - нашата нова България, такава, за каквато си мечтаем!

И може да се добави само едно (с извинение за израза, цитирам баща ми): "Оправданието е като задника - всеки си го носи!"