След няколко месеца размотаване и на принципа, че надеждата умира последна т.е., че ще ми стане приятно да работя точно в това училище и точно с тези колеги, за съжаление не се получи. За една година там не успях да свикна, а по принцип бързо се адаптирам към промените в живота си. Получи се, че те ме искат, а душата ми не ги иска. Чувствах се като попаднала на неподходящо място в неподходящ момент. Една сутрин с отварянето на очите си си казах:”Стига толкова съм се мъчила”. Подготвих се за изпит и се явих на тест за да сменя работата си. На пук на всичките ми притеснения взех, че се справих. Добре, че беше Милена да помага и да ме нахъсва, за да не се предам без време. (Да е жива и здрава, за да не ме оставя да потъна, когато имам нужда да изплувам). След изпита си говорих с бъдещият си шеф и ще ме чакат да напусна един месец като през този месец ще ходя да се уча, когато имам време. От тук вече започнаха притесненията ми свързани с разговор с шефката. Не знаех тя как ще реагира и дали няма да ми създаде проблеми, защото ако реши да се заяжда винаги може да го направи. Все пак имах малка надежда, че може би ме харесва или поне, че не съм й много „черна”. Нейното предложение е да ме пусне от 1.03 неплатен отпуск за един месец и след това да се разделяме по живо, по здраво, което ме устройва идеално. Обаче имам за задача да намеря някой, който да ме замества. Звънях, на който се сетих, но никой не иска да става учител. Всички работят какво ли не само и само да не са учители. Дори пуснах и обява, но пак нищо. В крайна сметка проблема, че няма кой да ми вземе часовете не е мой, а на ръководството. Най-голямото ми притеснение е за класното ми ръководство. Кой ще поеме класа!? Едвам успях да им покажа, че между учители и ученици може да цари мир и любов, но сега започвам да се притеснявам за тях да не станат пак гадчетата, каквито бяха в началото, когато ги видях за първи път. Надявам се да се появи някой, който ще ги обича поне малко.
Все още не мога да се зарадвам, както си трябва. В крайна сметка почти съм се измъкнала от училището в „Надежда” и съответно от гнусния квартал.