Тия дни нямах възможност да влизам в БГЛога, основно времева, та поизпуснах малко от последните страсти /и размисли/. Оказа се, че когато имах време и се позачетох малко – ами нещо ми се изпари желанието. Ама съвсем!

Спомням си, на времето, когато водехме спорове от две или повече противоположни посоки, някои хора се обиждаха от липса на собствени аргументи и замлъкваха или заплашваха, че еди-к’во-си ще направят. После дойде модата на личните нападки и квалификации, която преди няколко месеца се изроди дори до позиция на аз-съм-по-голям-истики и тям подобни.

Чудя се – защо, драги ми приятели, се получава тъй и във всеки следващ по-критичен момент брата /и сестрата/ съблогер се представя все по-зле в такива критични ситуации. Ако преди две години бяхме съвършен модел на работеща утопия, преди година почти стигнахме до състояние на студена война, днес сме си жив пример за каквото се сетите – гражданска война, *урвенски работи или дори ядрен геноцид /сам го измислих/.

Тъй... та почетох малко тия дни, стигам до първото изреждане на коментиращите и нататък... мале, мале?! Абе, хора, вие ли сте това? И ако сте – аз кого съм познавал?! Някой прочете ли това /ей, сега ще се сетите, кой постинг съм чел и чия “кауза защиЩавам”/:

“...всички намерихте време да плюете, но забравихме да честитим рождения ден на Кекла или примерно новата любов на Тери...”, автор – жълт.

Искам да попитам – сетихте ли се за празниците - за вашите, националните и тези на приятелите ви. Сетихте ли се да поздравите близкия си с “Добро утро” или да му пожелаете “Лека нощ”, или бързахте да си разчупите кокалчетата на клавиатурата. Не знам, не рзбирам. Просто си пиша...

И как човек може да конкретизира и критикува някого, който конкретизира и критикува?

Хора, бройте понякога поне до 10!

Айде, лека и щастлива! И по-малко нерви и злоба.