Интересен въпрос. Поне за мен. Кога най-сетне ще се науча? Какво?
Всъщност въпросът е какво да се науча? Нещо отвътре ми каза, че трябва да бъда повече себе си, но какво означава да бъда себе си? Аз съм леко по-егоистичен човек и ми е малко трудно да си представя, че може да не съм себе си, може би трябва да стана малко по-безкомпромисна, но доколкото се познавам аз не умея да правя много компромиси със себе си и по-скоро оставям нещата, които ме дразнят да минават покрай мен. Отдавна не се изживявам като Рицаря на печалния образ и спрях да се боря с вятърните мелници на човешката бездуховност, в края на краищата всеки сам си избира границите на душевното израстване и ако не иска да порасне няма аз да му помагам, я. Не знам дали това означава да избягам от себе си, но отдавана ми омръзна да живея с такъв вид нетърпимост към себе си и околните. Вярно е че за да направя този компромис поразчистих флората и фауната около себе си, защото се оказа по-лесно да скъсам определени връзки отколкото спокойно да понеса дискомфорта на общуване с хора, които откровено ме дразнят. Някак свикнах да се облягам на безметежното спокойствие и вместо да се изморявам да обяснявам какво ме дразни в някой или нещо просто си го заобикалям и го оставям да тъне в недоумение, защо съм минала от там като ниско прелитащ самолет.
Ако вече се чудите защо съм го обърнала на душевни откровения, спомнете си онази книга, която започнах да чета преди време. Е това е едно от предизвикателствата и’- да се обърна към моята душа и да и’ задам някой и друг въпрос – наричам го процес на общуване със себе си. Оказа се интересен експеримент. Прави се така. Обръщаш се към себе си и си задаваш някой прост, но неопределен въпрос и после се възхищаваш на себеоткровението. Приятен опит! Ако решите да опитате...
Да, разбира се, че трябва да си колкото се може по-естествена, но понякога се налага човек да задушава в себе си негативизма, който напира в него като спонтанна реакция спрямо нещо неприятно в неговия живот. В тези случаи, според мен, не бива да сме чак толкова естествени, а да се позовем на опитомяването, което при хората се нарича "възпитание".
Невъзможно е да се живее без компромиси, но всичко трябва да е с мярка. Разбира се, че ще позачистиш "флората и фауната" около себе си. Не ти е нужна, ако те натоварва. Светът е пълен с хора, нали?
А за това, че си решила да свалиш тъжната гримаса от лицето на Рицаря на печалния образ - те поздравявам. За себе си съм разбрала, че само добрата психонагласа, позитивизмът, усмивката ще ме спасят, ще ме запазят по-дълго време здрава, ако щеш :) Така че май с теб мислим сходно по тези въпроси :)
А за другото - какво да кажа, освен, че вървиш по пътеката на мъдростта. Ако някой човек е на ниско ниво на духовно развитие и не разбира какво му говориш, няма смисъл да си хабиш енергията, по-добре да го подминеш като пътен знак. Някой ден може да дорастне до разбиране, а може и никога да не дорастне. Не че аз го мога това с подминаването, но към това се стремя. Така че браво на теб.
manka Taka e.
Shogun, Прост пример: Ако чета някаква книга и ми хареса някоя мисъл, си я записвам, а после се запитвам какво е моето мнение. Оставям да дойдат една по една несвързани думи, после идват изречения, докато пиша не чета и не редактирам, след като мисълта спре започвам да чета и да разчиствам излишните мисли и думи. По същия начин процедирам, ако ме впечатли нещо в разговор или от някое телевизионно предаване и т.н.
queen_blunder радвам се, когато някой мисли като мен, защото хората, които ме заобикалят обикновено са много учудени, като се сблъскат с мислите ми.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви